Решение № 4668 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110216012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото се разглежда от Софийски районен съд, след като с протоколно определение № 566/02.10.2025 г. по а.н.д. № 468/2025 г. по описа на Районен съд Несебър за 2025 г., производството е прекратено пред РС – Несебър и делото е изпратено по компетентност пред настоящия съд.

Образувано е по жалба на „*****“ КЧТ, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление *****************, чрез адв. В. – упълномощен процесуален представител, срещу Наказателно постановление (НП) № 3865/26.06.2025 г., издадено от Д. Д. на длъжност и.ф. председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с който на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), за нарушение на чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

Недоволен от така издаденото НП останал жалбоподателят, който в срочно подадена жалба го атакува, като иска отмяната му. С жалбата се навеждат подробни доводи за допуснати нарушения свързани с административнонаказателната процедура, изразяващи се в съставяне на АУАН след сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН, несъответствие относно соченото място на извършване на нарушението в АУАН и НП. Посочва се още, че АНО е издал наказателно постановление, като е пренебрегнал факта, че жалбоподателя е „отстранил административното нарушение“ след съставянето на АУАН, но преди издаване на НП. Сочи се неприложимост на 1

ЗАНН. Претендира се присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. В.. В пледоарията си моли за отмяна на атакуваното НП по изложените подробно в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. П., с пълномощно по делото, която пледира за потвърждаване на обжалваното НП.

По делото са депозирани подробни писмени бележки по същество на спора от наказващия орган, чрез юрк. П.. В писмените бележки се прави подробен анализ на приложените по преписката доказателства, събрани от АНО, както и на действащото законодателство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател - „*****“ КЧТ, ЕИК ***********, сключил на 20.01.2023 г. Договор за посредничество (Договор от 20.01.2023 г.) в Полша с гражданина на Република Полша – S. J. N., за покупка на недвижим имот, намиращ се в Република България, общ. Несебър. Към клиентското досие е приложена и издадена фактура № 0000000362/02.11.2023 г. от „*****“ КЧТ.

Със заповед № ФР-9-155/13.11.2024 г. директора на дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС била назначена проверка на място на адреса на управление на дружеството-жалбоподател - *************. На 14.05.2025 г. служителите на ДАНС от дирекция „Финансово разузнаване“, отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ извършили проверка на дружеството „*****“ КЧТ, ЕИК ***********, находящо се на горепосочения адрес. В хода на проверката, служителите на ДАНС установили, че дружествотожалбоподател в качеството му на задължено лице по чл. 4, т. 18 ЗМИП не е изпълнило възникналото задължение да идентифицира своя клиент – полският гражданин S. J. N., преди установяването на делови отношения по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП, със същия – не изискало и не снело копие от документ за самоличност на лицето. За извършената проверка, служителят на ДАНС – Ц. И. съставила констативен протокол № ФР-10-3462/14.05.2025 г., в който обективирала констатираното в хода на проверката.

С оглед на горното на същата дата (14.05.2025 г.), Ц. Ц. И., заемаща длъжността експерт в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ при ДАНС съставила и връчила надлежно АУАН № ФР-10-3466/14.05.2025 г. на упълномощен представител на „*****“ КЧТ. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, със съображения, идентични на изложените в жалбата, като заедно с възражението е представено и копие на документа за самоличност на S. J. N..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, при изложена идентична фактическа обстановка, наказващият 2 орган издал обжалваното НП № 38-65/26.06.2025 година.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свид. Ц. Ц. И.; писмените – заверени копия на пълномощни, ведно с удостоверение и копие на лична карта, Заповед ФР-9155/13.11.2024 г., Справка за сключени договори и клиентите, предоставена с имейл вх. № ФР-11-9819/19.11.2024 г.; с имейл на 21.10.2024 г.; Искане на документи № 2 от 19.11.2024 г. към Заповед № ФР-9- 155/13.11.2024 г. и Приложение № 1 към него; Протокол за доброволно предаване от 20.11.2024 г.; Договор от 20.01.2023 г. на полски език; Фактура № 0000000362 от 02.11.2023 г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП на полски език; Искане на документи № 3 от 20.11.2024 г. към Заповед № ФР-9- 155/13.11.2024 г.;

Протокол за доброволно предаване от 22.11.2024 г. ведно с Приложение № 1 към него; Превод на български език на Договор от 20.01.2023 г.; Искане на документи № 4 от 22.11.2024 г. към Заповед № ФР-9- 155/13.11.2024 г.; Писмо вх. № ФР-11-10057/28.11.2024 г. от адв. К. В., САК – пълномощник.

Съдът кредитира показанията на свид. И., която излага подробно възприетото от нея в хода на проверката на място, в която е участвала.

Свидетелства за установеното от проверяващите, както и за предприетите действия по време на проверката. Същата потвърди, че именно тя е съставила акта, както и при какви условия го е сторила. Показанията на свид. И. се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло всички писмени доказателства, приобщени по делото, на осн. чл.283 НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото. В същите не се констатират никакви противоречия относно релевантните и относими към предмета на доказване факти и обстоятелства.

Не се спори между страните, а и се доказва, че към датата на сключване на договора жалбоподателят не е идентифицирал своя клиент – полският гражданин S. J. N., преди установяването на делови отношения със същия – не изискало и не снело копие от документ за самоличност на лицето.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Доказателствената маса е еднопосочна и безпротиворечива, като изгражда изцяло така възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното дружество) и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, инкорпорирана на страница единадесета от наказателно постановление, същото е връчено на упълномощен представител на дружеството на 10.07.2025 г., а жалбата е подадена на 16.07.2025 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

3

На първо място, следва да се отбележи неприложимостта на КМЧП в административнонаказателното производство (противно на мотивите в АУАН, НП и писмените бележки), доколкото наказаното дружество е регистриран в Република България клон на полското дружество „*****“, като клонът е регистриран и функционира съгласно българското законодателство. В настоящия случай става въпрос за производство по налагане на административно наказание за извършено административно нарушение, съгласно разпоредбите на ЗАНН. Безпредметни според настоящия съдебен състав се явяват обсъжданията на международното частно право, тъй като то е неотносимо към конкретния спор. В случая се касае за наложено административно наказание на клон на юридическо лице, което се реализира от правни норми, съдържащи се в закон, част от публичното право на Република България – ЗМИП и ЗАНН. Касае се за отрасъл на правото, където се осъществяват властнически държани правомощия по отношение на юридическо лице и не са налице типичните правоотношения между равнопоставени правни субекти, присъщи за частното право. КМЧП в нито една своя разпоредба не урежда приложимото публично право, тъй като това е категорично вън от предмета му на правна регламентация. Второ, няма никаква корелация между приложимото гражданско материално (частно) право и материалните и процесуални административнонаказателни норми на ЗАНН и ЗМИП.

Съгласно чл.1, ал.1 от КМЧП разпоредбите на този кодекс уреждат: международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела; 2. приложимото право към частноправните отношения с международен елемент; признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България. В случая неправилно в НП се посочва, че чл.94, ал.2 вр. ал.1 от КМПЧ урежда приложимостта на ЗМИП. Разпоредбата се съдържа в глава 10 на КМПЧ и урежда приложимото материално право при договорни отношения – частното материално право, а не кой е приложимият закон, уреждащ задълженията на един от договарящите субекти във връзка със специфичните му отговорности към Държавата, била тя по мястото на сключване на договора или по неговото местоизпълнение. Позоваването в НП и в АУАН на КМЧП, за да се обуслови приложното поле на ЗМИП и компетентността на ДАНС за нарушение с местоизвършването в друга държава от ЕС е в разрез с основни начала на правото и не почива на правната логика. Грубо нарушение е поставянето на знак за равенство между частно и публично право, респективно прилагането по аналогия на правилата на КМЧП при определяне на компетентен наказващ орган, приложимо материално публично право и приложима процесуална уредба.

Съгласно чл. 4 ЗАНН този закон (ЗАНН) и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. В настоящия 4 случай, обаче се констатира, че наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в Полша (изрично в АУАН и НП) и е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството „*****“ КЧТ, като му е наложил административно наказание „имуществена санкция“.

Горецитираната разпоредба на чл. 4 ЗАНН визира случаите на извършени административни нарушения в чужбина, но от български граждани.

Гражданството е присъщо само на физическите лица, като е невъзможно да бъде придобито от юридическо лице, каквото се явява дружествотожалбоподател. На стр. 3 от НП, наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в Полша, а после е вменил на „*****“ КЧТ извършването му.

Съгласно чл. 25 от КРБ български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Разпоредбите на Закона за българското гражданство са идентични и доразвиват уредбата, дадена на конституционно ниво – чл.1 – чл.19.