Решение № 314 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 452/2025
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 12.12.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. Варна, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000452 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София срещу решение № 50/16.06.2025 г., постановено по т.д. №181/2024 г., по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с коqто съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на Б. Н. А., ЕГН **********, от *****, разликата над 55 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2024 г., по вина на водача на л.а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с *****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и в частта за акцесорната претенция за сумата над размера от 1 166,13 лв. до присъдените 1696.13 лв., представляващи законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024 г. крайната дата за произнасяне по претенцията до 03.12.2024 г., както и в частта за разноските като последица от уважаване исковата претенция в посочената по-горе част.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в съответните му части, поради необоснованост, както и допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място навежда съждения за неправилно приложение нормите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, при несъблюдаване задължителната съдебна практика обективиран в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Твърди, че е допуснато нарушение на принципа за всестранна, пълна и обективна преценка на събрания по делото доказателствен материал, което е довело до необоснован извод относно размера на неимуществените вреди. Излага, че липсват доказателства за последващо лечение, консултации, контролни прегледи или проведена рехабилитация, които да обосноват твърденията за по-дълъг болничен престой. Отсъствието на документи сочи за липса на предприети адекватни мерки за възстановяване от страна на ищцата и поставя под сериозно съмнение интензитета и продължителността на твърдените болки и страдания.
Твърди, че застрахователят не следва да носи отговорност за вреди, които са резултат от неглижиране на собственото здраве от страна на пострадалата, доколкото това не представлява пряка и непосредствена последица от деликта. Освен това, съдът не е 1 отграничил вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесното пътнотранспортно произшествие, от онези (вреди), които са резултат от предшестващи заболявания или естествени дегенеративни процеси, обусловени от възрастта на ищцата, което е довело до неправилно формиране на размера на обезщетението, респ. нарушен е принципа за справедливост, а застрахователят носи отговорност само за онези вреди, които са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Излага съждения и за недостатъчно задълбочен анализ личността на пострадалата с всички относими белези (възраст, начин на живот, обичайни ежедневни дейности и активност, положение в социума и др.) при определяне на справедливия размер на обезщетението, както и липсата на конкретни мотиви за определения размер на обезвредата, с подробно изложени съображения за това. Присъденото обезщетение намира за абстрактно и необосновано, както и несъответно на конкретната вреда, респ. за изключително завишено по размер и несъответно на съдебната практика на съдилищата, на застрахователната практика и общественоикономическите условия в страната.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като отхвърли иска за обезвреда за разликата над 55 000 лв. до присъдените 80 000 лв., като и акцесорния иск за законната лихва за разликата над 1 166,13лв. до присъдените 1 696,13 лв. - лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024г. крайната дата за произнасяне по претенцията до 03.12.2024г., като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на разноски, за което представя списък по см. на чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. Н. А., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от застрахователното дружество части, с подробно изложени съображения за това. Оспорва твърдяното от въззивника противоречие в събрания по делото доказателствен материал и несъобразяване със задължителната за съдилищата практика на ПВС. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъй като първоинстанционният акт се обжалва само в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Б. Н. А., разликата над 55 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2024 г., по вина на водача на л.а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с *****, както и в частта за акцесорната претенция за сумата над размера от 1 166.13 лв. до присъдените 1696.13 лв., представляващи законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024 г. крайната дата за произнасяне по претенцията до 03.12.2024 г., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ. Отделно от това, от приетото като доказателство във въззивното производство определение от 09.07.2025 г. по АНХД N627/2025 г. по описа на РС-Добрич се установява, че деликвентът С.Д.С.е е призната за виновна в това, че на 20.06.2024 г. управлявайки лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № *****, не пропуснала движещият се по същия път в посока кръговото за гр. Генерал Тошево лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН ***** с водач Б.Н.Н. и допсунала ПТП, при което е причинила средна телесна повреда на Б. Н. А. - многофрагментно счупване на лъчевата кост на лявата ръка, обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период около 3 месеца и счупване на средната част на тялото на гръдната кост с разместване, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период около 1.5 месеца.
2
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за справедливост.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата Б. Н. А., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на лъчевата кост на лявата ръка и счупване на средната част на тялото на гръдната кост с разместване. Според заключението по изготвената КСМАТЕ и обясненията на вещото лице медик дадени в съдебно заседание, гръдната травма с оглед периода на възстановяване и последиците от нея, може да приеме като средна по степен на увреждане, но многофрагментното счупването на ставния край на лъчевата кост, разглобено с фрактурни линии, отиващи към ставата следва да се квалифицира като тежко увреждане на крайника с необратими последици, тъй като пълно възстановяване на ставата не е невъзможно.
Установява се, че въззиваемата е настанена за стационарно лечение в „МБАЛ Добрич“ в периода 20.06.2024 г. - 24.06.2024 г., където след наместване на счупената лъчева кост е поставена гипсова имобилизация и е поставена под наблюдаване за увреждане на белия дроб поради гръдната травма. Според експерта, обичайният оздравителен период за комплексната травма е около 3-4 месеца, като при извършения преглед /почти година след ПТП-то/ са установени ограничени движения в лявата гривнена става, характерни за естеството на счупването – многофрагментно. Вещото лице е констатирало наличие на деформиране на края на ставата водещо до 45° свиване, при норма от 90°, като по-обемният край, резултат от многофрагменното счупване, препятства пълното възстановяване. Наред с това е установено наличие на изтръпване на четвърти и пети пръст, което не се отразява на движението на гривнената става, но намалява силата на захвата на ръката. Поради счупената гръдна кост е било наложително въззиваемата да стои приведена за около 25 дни, което усилило съществуващи артрозни промени в гръдния отдел на гръбначния стълб и променило стойката й. Усилването на артрозните промени в гръдния отдел на гръбначния стълб в бъдеще може да породят болки и ограничени движения при рязка промяна на времето и след физическо натоварване.
От показанията на свидетелите А.Г.С. и М.М.
Алиева, които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи със заключението по медицинската експертиза се установява, че след произшествието въззиваемата е престояла около една седмица в болницата, след което я прибрали в къщата й в с.Лозенец. Свидетелката С. около месец и половина се грижила изцяло за пострадалата, тъй като била на легло и по лекарска препоръка, не трябвало да се движи и да става.
Първоначално била на памперс, като свидетелската я къпела, хранела, сменяла дрехите, готвела, чистела и пр. След месец бил извършен контролен преглед, при който лекарите казали, че въззиваемата още не трябва да се движи, да не вдига тежко и да не върши никаква работа, поради което свидетелката С. останала да помага още около два месеца. Ищцата била с гипс общо около три месеца. И двете свидетелки сочат, че и към момента, въззиваемата не се чувствала добре, не можела да си върши както преди работата, не можела да се грижи за двора си, да сее и копае. Пръстите на ръката й останали разпънати и когато кашля или киха изпитвала болки в гръдната кост. Освен това се страхувала да се вози в кола и се паникьосвала, и си затваряла очите, когато насреща идвали други коли. Станала малко понервна, защото не била свикнала друг да върши къщната работа.
3
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.