Решение № 8679 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8679 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20231110101347 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което същият заемал длъжността “заместник управител на магазин”.

Същият сочи, че на

26.05.2022г. претърпял злополука, призната за трудова, при която стъкло, поставено на една от витрините в магазина се свлякло и срязало десния му крак. В исковата молба са наведени твърдения, че в следствие на посочената злополука ищецът претърпял болки и страдания.

Същият сочи, че ползвал отпуск по болест за периода 27.05.2022г.- 24.07.2022г. В исковата молба се поддържа, че ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 500 лева.

При изложените фактически съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука, настъпила на 26.05.2022г., призната за трудова разпореждане No 31708 от 07.06.2022г., издадено от НОИ- ТП- София град.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва причинната връзка между твърдяното нарушение на функциите на десния крак и механизма на злополуката. Предявеният иск се оспорва и по размер, като ответникът навежда доводи, че претендираното възнаграждение не съответства на критерия за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

В отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 1 пострадалия работник, тъй като същият е действал при груба небрежност.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице помагач, в който се изразява становище за неоснователност на иска.

С определение № 30683/ 31.08.2023г. като трето лице помагач на страната на ответника “М.Б.” ЕООД е конституирано “А.Б.” АД.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лицепомагач, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Третото лице- помагач развива съображения, че претендираното обезщетение е несъответно на критерия за несправедливост. Същото сочи, че е платил на ищеца застрахователно обезщетение за 59 дни временна неработоспособност. В отговора се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.

В обобщение, третото лице- помагач счита предявеният иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателствени средства, чрез трудов договор № 1160/ 16.08.2021г., изменен с допълнително споразумение от 19.11.2021г. към трудовия договор, че между страните е възникнало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът заемал длъжността “заместник- управител на магазин”.

По делото не е спорно, че на 26.05.2022г. на работното място на ищеца е станала злополука, при която ищецът при почистване на витрината за мелене на месо е бутнал сваленото стъкло на витрината на топлата точка, вследствие на което получил порезна рана на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото.

С разпореждане № 31708/ 07.06.2022г. на ТП на НОИ гр. София град настъпилата на 26.06.2022г. злополука е приета за трудова.

Относно претърпените в резултат на злополуката увреждания пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- медицинска експертиза (СМЕ).

От показанията на св. П. и св. М. се установява, че ищецът претърпял инцидент през м. май 2022г. Свидетелите сочат, че ищецът не можел да излиза от дома си и да се обслужва сам един- два месеца след инцидента. Дълго време след злополуката същият им споделял, че има болки и изтръпване в крака, и се притеснява, че няма да проходи отново и да се възстанови напълно.

Св. М. сочи, че след злополуката се наложило ищецът да напусне работа, защото, поради състоянието на крака му, не можел да изпълнява трудовите си функции.

Показанията на тези свидетели пресъздават личните им впечатления във времето непосредствено и месеците след инцидента, както и тези, на база споделеното от ищеца 2 непосредствено след злополуката. Отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. Преценявайки показанията на св. М. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е лице от най- близкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не кредитира същите относно всички обстоятелства, изнесени от свидетеля. Показанията на този свидетел не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Същите пресъздават личните впечатления на това лице от състоянието на ищеца след злополуката и по време на възстановителния процес. От друга страна, показанията на свидетеля пресъздава личните впечатления на същия от претърпените от ищцата болки, страдания, безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски обяснимо е именно най- близките (членовете на семейството, роднините, доверените приятели) да са свидетели на несгодите и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.

Съгласно заключението на СМЕ, при злополуката ищецът е получил сравнително дълбока, порезна рана на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото, по предна повърхност на подбедрицата. Посоченото увреждане осъществява медикобиологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта, съществува причинно- следствена връзка между него и механизма на злополуката.

Вещото лице разяснява, че средностатистическият срок на възстановяване след причинена порезна рана със засягане на меки тъкани на подбедрицата и без данни за прерязване на мускулатура, големи съдове и нерви е около 3 - 4 седмици. При не провеждане на необходимото лечение с ревизия, обработка и зашиване на раната (каквито данни има в мед. документация в конкретния случай) се създават условия за възникване на усложнения и попродължително възстановяване. В конкретния случай ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 27.05.2022г. до 24.07.2022г. По делото няма приложени амбулаторните листове с клинични прегледи и описание на състоянието на наранения крайник. От наличната медицинска документация не може да се направи извод каква е била конкретната причина за по- продължителния период на временна нетрудоспособност.

Според заключението на експерта, при липса на проведено своевременно лечение на рана с обработка и шев, винаги са налице предпоставки за възникване на усложнения и попродължителен процес на възстановяване. В случая няма информация за настъпили усложнения, съответно за проведени проследяване и лечение. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че по- бавното възстановяване на ищеца е вследствие на неговия отказ от сутура.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), на 16.08.2022г. на ищецът е платено обезщетение в размер на 500 лева, за настъпило на 26.05.2022г. застрахователно събитие- трудова злополука, за което е образувана щета № 0142/ 22/ 001/ 500040, съгл. застрахователна полица № 0142/ 9/ 22/ 301/ 000006 от 27.01.2022г. за задължителна застраховка “Трудова злополука”.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното:

Релевантните към предмета на доказване обстоятелства са наличие на трудова злополука; причинени неимуществени вреди; причинна връзка между неимуществените вреди и трудовата злополука.

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ за вреди, настъпили от трудова злополука, поради което и на основание чл. 104, ал. 4 ГПК вр. с чл. 357, ал. 1 КТ делото е подсъдно на районен съд. (в т.см. определение № 558 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 243/2012 г., IV г.о., ГК).

Конкретиката на случая сочи, че е налице злополука, призната по надлежния ред.

Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. Обстоятелството дали трайно намалената неработоспособност е под или над 50% е ирелевантно за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. В т.см. е трайната практика на касационната инстанция, изразена в решение по гр. дело № 2487 за 2008г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 483 за 2009г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 69 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 855 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 1934 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 436 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 29 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 354 за 2010г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 1028 за 2010г. на ВКС, III г.о., решение № 477 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1444/ 2010 г., IV г.о., решение № 33 от 27.01.2010г. на ВКС по гр. дело № 5146/ 2008г., IV г.о., решение № 128 от 11.02.2010г. на ВКС по гр. дело № 268/ 2009г., съгласно които ВКС е дал разрешение на поставения материалноправен въпрос в смисъл, че „Вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50%, подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ”. Изменението на КТ през 2004г. само е заменило понятието "инвалидност" с "трайна неработоспособност над 50%", уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО, но тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест. В чл. 200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Изложеното обуславя извод, че е налице първата предпоставка на фактическия състав, регламентиращ отговорността на работодателя при трудова злополука.

Наличието на първата предпоставка от фактическия състав, регламентиращ отговорността на работодателя при трудова злополука налага изследване на втората такава, а именно претърпени от ищеца болки и страдания.

4

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Настоящият съдебен състав отчитахарактера на претърпените телесни уврежданиядълбока порезна рана на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото, по предна повърхност на подбедрицата, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, покриващо медико- биологичния признак на лека телесна повреда.

Съдът взема предвид и преживените от ищеца физически болки и страдания и морални неудобства, свързани със сравнително продължителния период, през който ищецът не е можел да стъпва на крака си, да излиза от дома си и да извършва сам всички ежедневни дейности и се е нуждаел от помощта на близките си, което несъмнено се е отразило на ежедневния комфорт и качеството на живот на ищеца. Видно от показанията на свидетелите П. и М., през този период ищецът е имал нужда от ежедневна помощ да обслужва хигиената си. На следващо място, съдът отчита като релевантни за определяне на размера на обезщетението продължителността на възстановителния период- два месеца, при обичаен2- 3 седмици; обстоятелството, че ищецът е получил увреждането на активна и трудоспособна възраст (34 години), както и че е претърпял инцидент, който внезапно е довел до физически увреждания, преживения стрес от инцидента. В същото време при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и, че по категоричен начин е установено по делото, че ищецът е отказал извършването на сутура (хирургичен шев), което е довело до по- голяма продължителност на възстановителния период.