Решение № 575 от 29.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. ***, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430106471 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от П. Т. С. от гр.*** против „***“ ЕАД ЕИК ********* Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г. ищцата е сключила с „***" ЕАД договор за паричен заем № 2726356, по силата на който е получила в собственост сумата от 4 639,69 лв., при годишен лихвен процент от 38,37% и ГПР в размер на 45,89%. Страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 24 месечни вноски.Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Неясно обаче защо от същата дата към контракта се появява „Договор за поръчителство" сключен между втория ответник „***" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище гр. ***" 146А, ет.4, Бизнес център "България"/абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № 2726356/. От справка в търговския регистър впечатление прави и фактът, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „***" ЕООД, ЕИК: *********** е заемодателят „***" ЕАД, ЕИК:

*********. Съгласно нарочно създадения бланкетен „Договор за поръчителство" - потребителят дължи възнаграждение за поръчителство в размер на 3 891,09 лв лв., платимо разсрочено на вноски. Вноските „естествено" са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № 2726356.Ищцата е потребител по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското й качество, процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.Ищцата изцяло е усвоила кредитния 1 ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК тя не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.Договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК. Разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.По силата на чл.

22 във вр. с чл. 21 ЗПК неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания:С договорения лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават Добрите нрави.Нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.Внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране на размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити — двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 2

906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва се определя според ПМС № 426 на МС от 8.12.2014 г., като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0 % т.е. размерът на законната лихва е 10 %. Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30 %, а двукратният - 20 %. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 38,37% годишно, към която следва да се добави скритата лихва уговорена по нарочно създадения договор за поръчителство, надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 38,37% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като нарочно създаденото договорено възнаграждение за поръчителство представлява добавък към договорната лихва — скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Вземането по договора за поръчителство към договора за предоставяне на потребителски кредит няма характера на реално дължимо възнаграждение за обезпечаване на кредита, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначално е уговорено без да притежава присъщите на реално обезпечение и характеризиращите го като такова обезщетителна и обезпечителна функции. Кредиторът го е именувал „възнаграждение за предоставяне на поръчителство", за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Търговецът си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчител кумулативно с реалните обезпечения. Вземането е допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца — скрита под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието на престацията и я именува като „възнаграждение", вместо да разкрие действителната й икономическа и правна характеристика на лихва, тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва /така решение №260375/06.11.2020 г., постановено по гр.д.№7767/2019г. по описа на Районен съд-Русе, 1-ви граждански състав, Решение № 1398 от 27.11.2019 г. по в. гр. д.

3

№ 2171 / 2019 г. на XIV състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 1514 от 16.12.2019 г. по в. гр. д. №2442 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 1510 отг. по в. гр. д. № 2373 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 1167 от 17.10.2019 г. по в. гр. д. № 1385 / 2019 г. на X състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд — Варна, Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на Окръжен съд — Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017r.no в.т.д. №835/17г. на ОС — Варна/.

С договорния лихвен процент в размер на 38,37%, към който се кумулира вземането за поръчителство, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават правилата на чл.

11, ал. 2, т. 9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита и на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите, са следните:За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. За ЗКИ въвелиа практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите са създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.Чрез предвиждането на допълнителни оскъпявания за неосигуряване на обезпечение или при осигуряване на нарочно създадени обезпечения, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение. Сключването на гаранционни търговски сделки от банките е уредено в чл. 2 ал. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции, като е поставено изискване за включването на дейността по обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката. В банковата практика се изисква наредителят — бенефициер да учреди в полза на банката - гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по 4 специална сметка. Използва се и механизмът банката да кредитира наредителя за сумата на банковата гаранция, който кредит се обезпечава по ред, определен от банката. Единствено при първокласни клиенти банката може да издаде гаранция без да изисква обезпечение. Освен това договорът за поръчка чрез издаване на банкова гаранция е възмезден, тъй като наредителят дължи на банката съответните такси и разноски по издаване на гаранцията.