Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 693 от 10.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6614/2024
Вид
Решение № 693
Подписан
10.07.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Велислава Станиславова Енчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Перник, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20241720106614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ОДД, ЕИК 823073638 със седалище и адрес на управление гр.

Перник представлявано от управител Б. И. чрез адв. М. срещу И. Л. А., ****************** с адрес ****************** с предявени искове по чл.

198о ЗВ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, с абонатен ******************, находящ се в ****************** е водоснабден. Излага доводи, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.

Моли съда за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовото 1 дружество общата сума от 487.95 (четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лева, за периода от 07.06.2023 г. до 26.09.2024 година, от които: 449.04 (четиристотин четиридесет и девет лева и четири стотинки) лева - главница за периода от 07.06.2023 г. до 26.09.2024 година и лихва за забава на месечните плащания в размер на 38.91 (тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) лева, за периода от 10.08.2023 г. до 06.11.2024 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес:

******************, с абонатен ******************, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2024 година до окончателното изплащане на сумата по главницата, платими по банкова сметка на „ВиК“ ООД – гр. Перник, разкрита при ******************, с I******************, ******************. Претендира съдебни разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 16.12.2024 г. видно от съобщението за доставяне, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор, не заявява становище в проведено по делото открито съдебно заседание, за което е редовно призован.

Ищецът в открито съдебно заседание – редовно уведомен, се представлява от адв. М., която моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките по чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като съображенията за това са следните:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.198о ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл.

239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановеното по делото разпореждане №19698/09.12.2024 г. (л.20) по реда на чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответника на 16.12.2024 г. (л. 23 – гръб).

Вероятната основателност на иска, следва от приетите по делото писмени доказателства – справка-извлечение ****************** за дължими суми от абонат ****************** към 06.11.2024 г., справка от 2

05.11.2024 г. от Агенция по вписванията за периода 01.01.1991 г. – 05.11.2024 г. на името на ответника, в която е посочено, че е придобил право на собственост върху процесния водоснабден имот през 2021 г. и не са вписани последващи разпоредителни сделки във връзка с него, както и от представените приложими Общи условия на ищеца във връзка с предоставянето на ВиК услуги за процесния период.

С оглед на гореизложеното и след като съобрази изрично направеното искане от ищеца в открито съдебно заседание на 27.06.2025 г., съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

Воден от изложеното, съдът счита, че следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Съгласно посочената разпоредба, неприсъственото решение не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване.

Ищецът претендира сторени по делото разноски в размер на 500.00 лева, от които 100.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012г. На ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението - ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024 г., в който липсат доказателства за начина на плащане. Съгласно горепосоченото ТР само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК (Определение №29/05.01.2023 г. по гр. дело № 3642/2022 г. на САС). Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната практика на ВКС по чл.

274, ал. 3 ГПК: Определение № 14/07.01.2014 г. по ч.т.д. № 3082/14 на ВКС Първо т.о. и Определение № 110№ 25.02.2016 г. по ч.т.д № 311/2016. на Второ т.о. Поради липсата на посочен начин на плащане в приложения договор за правна помощ, съдът намира, че няма данни за действително заплащане на адвокатския хонорар.

Съобразявайки гореизложеното и с оглед изхода на правния спор вр. чл.

78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за сторените по делото съдебни разноски следва да бъде уважена в частта за заплащане на държавна такса по делото в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Районен съд-Перник, втори граждански състав 3

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Л. А., ****************** с адрес ****************** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638 със седалище в град Перник и адрес на управление: ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 487.95 (четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лева, за периода от 07.06.2023 г. до 26.09.2024 година, от които: 449.04 (четиристотин четиридесет и девет лева и четири стотинки) лева - главница за периода от 07.06.2023 г. до 26.09.2024 година и лихва за забава на месечните плащания в размер на 38.91 (тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) лева, за периода от 10.08.2023 г. до 06.11.2024 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ******************, с абонатен ******************, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2024 година до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Л. А.,

****************** с адрес ******************, да заплати на

„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище в град Перник и адрес на управление: ул. „Средец“ № 11, сумата в размер на 100.00 лева, представляваща държавна такса по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4