Решение № 413 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. С.З., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500812 по описа за 2023 година

Производството се води по реда на чл.435 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на Г. Г. Д., с адрес : гр. С.З., кв. „Самара 2“, ул.

*********, действаща чрез адв. М. Р. - длъжник в производството по изп.д.№ 2023**40400199 на ЧСИ И.Б., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление за разноските от 27.10.2023 г.

Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, т.к. е заплатил задължението си по предявения срещу него изпълнителен лист преди получаване на съобщени за образуването на изпълнително дело, поради което същото е следвало да бъде прекратено, а разноските да останат за сметка на взискателя.

Изложени са и доводи, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по цялото искане на Г. Г. Д., а единствено е намалил размера на подлежащото на събиране като разноски адвокатско възнаграждение.

Претендира се отмяна на обжалваното постановление и присъждането на разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок взискателят П. В. Д., действащ чрез адв. Р. Ж., 1 е подал възражение, с което е оспорил жалбата като неоснователна. Изложил е доводи за законосъобразността на обжалваното постановление, т.к. разноските на взискателя по изпълнителното дело са дължими поради плащането на дълга след образуването му, и правилното определяне на минималния размер на подлежащото на събиране като разноски адвокатско възнаграждение. Отправил е искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 2023**40400199 на ЧСИ И.Б., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З. се установява, че изпълнителното производство е образувано на 17.10.2023 г. по молба на П. В. Д., въз основа на изпълнителен лист № 951, издаден на 06.10.2023 г. по гр.д № 1415/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., с който е разпоредено Г. Г. Д. да заплати на П. В. Д. сумата от 250 лв.

С постановлението си за образуване на изпълнителното дело /озаглавено разпореждане/ съдебният изпълнител е приел като разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и допълнителни разноски за банкови комисионни и пощенски услуги в размер на 40 лв.

На същата дата 17.10.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, с която Г. Г. Д. е уведомен, че следва да заплати сума в общ размер от 1076,80 лв., от която основно задължение от 250 лв., 40 лв. присъдени разноски и 192 лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 94,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Няма данни за получаването на поканата от длъжника Д..

Ведно с поканата за доброволно изпълнение са наложени запори на трудовото възнаграждение и на банкова сметка на Г. Г. Д. за сумата от 1076,80 лв. Запорното съобщение е получено от работодателя на 19.10.2023 г.

На 18.10.2023 г. Г. Г. Д. е подала искане до частния съдебен изпълнител 2 за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на всички запори, като е представила системен бон от „Б.П.“ ЕАД, от който е видно, че на 17.10.2023 г. е наредила чрез пощенска услуга заплащането на сумата от 250 лв. на П. В.

Д.. Съдебният изпълнител е връчил това искане на взискателя за становище.

Няма данни да е налице произнасяне от органа на принудително изпълнение по това искане.

С молба от 23.10.2023 г. Г. Г. Д. отново е уведомила съдебният изпълнител, че е платила задължението си преди да получи съобщение за образуваното против нея дело и е поискала разноските да останат за сметка на длъжника. Възразила е и за прекомерност на приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

На 27.10.2023 г. е постановено обжалваното постановление, с което частният съдебен изпълнител се е произнесъл по молбата от 23.10.2023 г. като е намалил приетия по делото адвокатски хонорар за взискателя от 500 лв. на 400 лв. и е разпоредил преизчисляване на дължимата по делото такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Това постановление е съобщено на Г. Г. Д. по електронна поща на 30.10.2023 г., а жалбата е подадена на 08.11.2023 г. - в двуседмичния срок от връчването на постановлението.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя в случаите, когато делото се прекрати на някое от основанията по чл.433 от ГПК.

В конкретният случай не е налице произнасяне на ЧСИ И.Б. по направеното от Г. Г. Д. искане за прекратяване на производството, а този въпрос е преюдициален по отношение на въпроса за разноските по изпълнението.

3

Не е налице и произнасяне по свързания с исканото прекратяване въпрос за възлагането на разноските в тежест на взискателя, направено с молбата от 23.10.2023 г.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител се е произнесъл единствено по възражението за прекомерност на приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, като липсва конкретно произнасяне и за другите дължими разноски – таксите в полза на частния съдебен изпълнител, в т.ч. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Въпросът за прекомерността на адвокатското възнаграждение, респ. съдебният контрол на преценката на съдебния изпълнител по това възражение, е обусловен от решаване на въпроса дали длъжникът дължи разноските по изпълнението, а подобно произнасяне от страна на ЧСИ И.Б. не е налице.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ГПК, приложима и в изпълнителното производство, съдилищата /разбирай и съдебните изпълнители/ са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Нарушението на този основен принцип на гражданското съдопроизводство обуславя незаконосъобразността на обжалваното постановление от 27.10.2023 г., т.к. частният съдебен изпълнител не е разгледал исканията на Г. Г. Д. за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските по изпълнението в тежест на взискателя.

В производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК съдът изпълнява функциите на контролноотменителна инстанция, която следи за процесуалната законосъобразност на обжалваното действие на органа на принудително изпълнение.

В случая постановлението за разноските от 27.10.2023 г. се явява незаконосъобразно, т.к. с него ЧСИ И.Б. се е произнесла само по част от искането, с което е била сезирана от длъжника Д., която се явява обусловена от разрешаването на основния въпрос, касаещ разноските по изпълнението.

Ето защо постановлението незаконосъобразно. следва

Относно разноските:

4 да бъде отменено като

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.78 от ГПК не следва да бъде прилагана, а следва да бъде приложен правния принцип, утвърден в съдебната практика, за недължимост на разноски в съдебните производства, чийто предмет е разрешаване на спор между страните за разноски.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските от 27.10.2023 г. по изп.д.№ 2023**40400199 на ЧСИ И.Б., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5