Решение № 1618 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. В., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана К. при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №

20253110109860 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Т. Д." ***** срещу „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ул. „С.“ № 16, „С. Ц. С.“, ет. 8, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 552,20евро /1080лв./, представляваща недължимо заплатена сума за неустойка по недействителен договор за потребителски кредит № 600386/02.10.2023г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 02.10.2023г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 600386 при следните условия: 3хил.лв. главница, 36,66% ГЛП; 49% ГПР, при срок от 24месечни вноски, при общо дължима сума от 4426,80лева, и обезпечение. Съгл. приложение 5 от договора в срок до края на следващия ден, считано от деня на скл. на договора кредитополучателят следва да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или попечителство на две физически лица. В случай, че не осигурил такова той дължал неустойка в размер на 4813,20лв. Впоследствие заплатил общо 4080лева по договора. Счита, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойката е нищожна, тъй като договарянето й било извън присъщата й обезпечителна функция. Сочи, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл.11.ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния ГПЛ. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва, като неоснователна. Не оспорва, че страните са обвързвани облигационно по силата на договор за потребителски кредит № 600386/02.10.2023г., както и че на ищеца е представен заем в размер на 3000лева и че последният е извършил плащания в общ размер на 4080лева. Договарянето между страните било осъществено от разстояние чрез регистрация на профил на ищеца, за клето последният получил потребителско име, парола и пин код. Възразява неустойката да е недействителна. Сочи, че същата е била уговорена, като санкция за неизпълнение и била ясно формулирана. Възразява, че договорът 1 е недействителен поради непосочване на начина на изчисляване на ГПР. Оспорва, че била налице заблуждаваща търговска практика. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. Исковата претенция и отговора на исковата молба се поддържат чрез нарочни молби.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са сключили договор за потребителски кредит № 600386/02.10.2023г., по който на ищеца е представен заем в размер на 3000лева и че същият е извършил плащания по договора в общ размер на 4080лева.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на кредитор, а ищеца на кредитополучател, което възниква от договор за потребителски кредит № 600386/02.10.2023г. и приложенията към него, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 3000лева. Срокът за погасяване е определен до 02.10.2025г. на 24месечни вноски, при годишен лихвен процент от 36,66% и ГПР 49%. Общата дължима сума при надлежно изпълнение възлиза на 4426,80лв. Съгласно Приложение № 1 към договора, размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 184,45лв., а без одобрено обезпечение – 385лв.

С приложение № 5 е уговорена и дължимост на неустойка в случай, че не бъде предоставено поръчителство или банкова гаранция, а в погасителния план е предвидено неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 200,55лв. месечно.

Процесният договор за кредит, ведно с приложения, е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор за потребителски кредит съдът намира, че сумите за неустойка са недължимо платени.

На първо място съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, досежно посочване на годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следователно не е достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение.

2

В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1/ и в какъв процент се включват в него. Следователно от съдържанието на договора не може да се извлече какво се включва в годишния процент на разходите. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

От друга страна чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Същевременно претендираната неустойка се дължи единствено в случай, че заемателят не предостави обезпечение на задълженията си – банкова гаранция или поръчителство.

Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане е в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

От гореизложеното следва, че договор за потребителски кредит № 600386 и приложенията към него относно дължимостта на сумата от 1080лв. не поражда права и задължения за страните, поради което сумата е била недължимо платена от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание.

По отношение на разноските:

Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 25,56евро /50лева/ - платена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съдът определя адв. възнаграждение в размер на 245,42евро, с вкл. ДДС, при съобразяване на ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за адв. възнаграждения. Така в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер от 271евро.

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Водим от изложеното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ул. „С.“ № 16, „С. Ц. С.“, да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Т. Д." ***** сумата от 552,20евро, представляваща недължимо заплатена сума за неустойка по недействителен договор за потребителски кредит № 600386/02.10.2023г, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град 3

С., р-н Л., ул. „С.“ № 16, бл. П. Л., ет. 8 да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр.

В., ул. „Т. Д." ***** сумата от 271евро, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4