Решение № 224 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500513 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д. А. Х., чрез процесуалния му представител адв.А.Д., против решение №80/14.07.2025г., постановено по гр.д.№161/25г. по описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Д. А. Х. да заплати на Д. С. А. сумата 50 400 лв., представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на телесни повреди, а именно - отоци на меките тъкани в областта на долната челюст двустранно; повърхностно охлузване и оток на меките тъкани в областта на основата на втори пръст на лявата длан; двустранно счупване на долната челюст в областта на левия и десния долночелюстни клонове, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора със среден срок за възстановяване 3,5-4 месеца, и отпадане/екстракция/ на осми долен зъб в дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето, нанесени от ответника на 05.08.2024г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 05.08.2024г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 214, 48 лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК; 2/ е осъден Д. А. Х. да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на 2 016 лв. върху размера на уважения иск, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в 1 същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, евентуално, да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Въззиваемият Д. С. А., редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител адв.С.А., поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ТОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Д. С. М. излага, че на 05.08.2024г., в гр.Търговище, ответникът Д. А. Х. му причинил три средни телесни повреди двустранно счупване на долната челюст в областта на левия и десния долночелюстни клонове, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора със среден срок на възстановяване 3, 5-4 месеца, и отпадане/екстракция/ на осми долен зъб в дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето, и леки телесни повреди, изразяващи се в отоци на меките тъкани в областта на долната челюст двустранно, повърхностно охлузване и оток на меките тъкани в областта на основата на втори пръст на лявата длан.По силата на споразумение по чл.381 от НПК, сключено по НОХД №916/24г. по описа на ТРС, ответникът е признат за виновен в извършено престъпление по чл.129 от НК и му е наложено наказание „пробация“ с две пробационни мерки за срок от една година и шест месеца.В резултат от причинените при нанесен му побой телесни увреждания ищецът претърпял неимоверни болки и страдания, които не са отшумели и понастоящем.Освен физическите страдания, претърпял и продължава да изпитва силно изразени чувства на страх, срам, обида, неудобство пред близки и познати.Предвид изложеното, претендира ответникът Д. А. Х. да бъде осъден да му заплати сумата от 62 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди - физически болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични изживявания, ведно със законна лихва върху главницата от увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът Д. А. Х. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че в исковата си молба ищецът не е изложил действителната фактическа обстановка, довела до резултата, а се е позовавал само на сключеното споразумение, като последното ответникът сключил поради желанието му за по-бързо приключване на наказателното производство.В действителност, ищецът е този, който организирал с разговор по телефон срещата с ответника, на която се държал предизвикателно с нападателно поведение и бил с нож в ръка срещу него.Предпазвайки се от поведението на ищеца, ответникът се защитил с юмрук/фактът, че ответникът е боксьор и ще се защити, е известен на ищеца/, при която защита и настъпил вредоносният резултат.Този резултат не е бил целен от ответника, а инстинктивен и реакция на действията на самия 2 ищец.Тъй като вредата е предизвикана от поведението на ищеца, претенцията му за обезвреда е изцяло неоснователна, евентуално, резултатът е съпричинен от ищеца.Не е налице твърдяната трета телесна повреда-отпадане на осми долен зъб в дясно, т.к. същата е елемент от счупване на челюстта.Извън горното, касае се и за зъб/мъдрец/, който принципно се изважда за облекчаване на челюстта и дъвченето като ненужен.Претърпяното от ищеца болнично лечение е било едва двудневно.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение исковата претенция е отхвърлена за разликата над 50 400лв. до 62 000лв., ведно със законна лихва върху посочената главница от деликта.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно Д.ие/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Със споразумение, одобрено и обективирано в протокол №206/16.12.2024г. по НОХД №916/24г. по описа на ТРС, Д. А. Х. е признат за виновен в това, че на 05.08.2024г. в гр.Търговище, причинил на Д. С. М. средни телесни повреди, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст в областта на левия и десния долночелюстни клонове, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора, със среден срок за възстановяване 3,5 - 4 месеца и отпадане /екстракция/ на осми долен зъб в дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето, с което от обективна страна извършил престъпление по чл.129, ал.1, във вр. ал.2 от НК, като от субективна страна Д.ието е извършено умишлено, за което, след приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК, му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от Д.ието, относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлото в сила споразумение по НОХД №916/24г. по описа на ТРС.

Съгласно заключението на СМЕ от 24.11.2025г. на в.л. д-р Д.Д., изготвено пред настоящата инстанция, кредитирано от съда като обективно и 3 компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 03.12.2025г., както и представената по делото медицинска документация/протокол за извършено образно изследване, епикриза, съдебномедицинско удостоверение/, при ищеца са установени следните увреждания, получени на 05.08.2024г., при нанесени удари: отоци на меките тъкани в областта на долната челюст двустранно; повърхностно охлузване и оток на меките тъкани по тръбната страна на лявата длан, в областта на основата на втори пръст; двустранно счупване на долната челюст - в областта на дясно долночелюстно рамо и в областта на ляво долночелюстно рамо/между 3-4 и 3-5 долни леви зъби/.На 07.08.2024г. му е извършена операция, под обща анестезия, за закрита репозиция на фрагментите на долната челюст в правилно анатомично положение и тяхната фиксация с поставяне на двойно горночелюстни шини по Ерих и телена лигатура.Във връзка с локализация на счупването на дясно долночелюстно рамо на нивото на осми долен десен зъб, при операцията същият е екстрахиран-според обясненията в о.с.з., така, защото счупването е минавало точно през алвеоларната ямка на 8-ми зъб и е нямало как да се фиксира челюстта, като това е наложило изваждането му.Имобилизацията, която е основното лечение при този вид счупвания, е продължила до сваляне на шините на 02.10.2024г.През този период затрудненията на пострадалия са били значителни, защото той не е можел да си отваря устатата, да се храни нормално, хранил се е чрез сламка с течна храна, поради металните шини е бил нарушен и говорът.След премахването им е имало още около месец възстановяване, екстракцията е на зъб, известен като мъдрец, и без който може да се осъществява дъвчене, но принципно всеки загубен зъб води до затруднения в дъвченето.При прегледа от в.л. на 11.11.2025г. ищецът съобщава за известна болезненост при хранене с твърди храни, а при пълно отваряне на устатата, понякога за „изщракване“.Не са установени белези, които да налагат допълнително лечение.

Съгласно показанията на св.СХ./майка на ищеца, кредитирани при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/, след инцидента, Д. значително се променил, имал страшни болки, главоболия, гадило му се, отбягвал контакти с близки и приятели, затварял се в стаята си.Тъй като не можел да говори, контактували чрез писане.Операция на челюстта му направили във Варна, поставили шини, с които бил около месец и половина.Хранил се чрез сламка само с бебешки пюрета и каши/не дъвчел, а направо гълтал/, не можел нищо друго да яде, свидетелката се грижила за него, подготвяла храната му, не ходила на работа.Освен, че изпитвал болки и пиел обезболяващи, не можел да киха, да кашля, не можел да спи.След инцидента отбягвал да контактува с приятели, не му се излизало.Понастоящем все още се оплаква от главоболие.

Съгласно показанията на св.В.В., същият познава ищеца от много години, приятели са.Знае за инцидента.След него имало промяна в Д., започнал да излиза рядко, видимо изпитвал дискомфорт, когато е сред много хора, често се 4 оплаквал от главоболие, отпадналост, не можел да яде, хранил се чрез сламка.Д. има мотор, но не го кара в момента.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, начинът и условията, при които са настъпили, съдебна практика по сходни дела.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането, които от своя страна се влияят от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 933лв./, инфлационни процеси/2, 2% за 2024г./, нарастване на цените и др.