Протокол № 424 от 22.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 424 гр. Благоевград, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана А.ова и прокурора Р. Андр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200601079 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Г..

Жалбоподателят Г. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Х..

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, подсъдимият се представлява от защитник, намира, че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се ДОКЛАДВА от съдиятадокладчик:

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от подсъдимият Г.

1

Д. М., насочена срещу присъда № 8005/25.05.2023г. по НОХД № 112/2021г. по описа на Районен съд – Петрич. Първата жалба е бланкетна и е депозирана в срока на обжалване на присъдата, а именно на 06.06.2023г. След запознаване с мотивите на съда, е депозирана подробна въззивна жалба от подсъдимият по делото, в която се изразява становище за неправилност на постановената от районния съд присъда. Акцентира се върху обстоятелството, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателствата, като е стигнал до погрешен извод относно виновността на подсъдимият. Поради тази причина се иска отмяна на постановената осъдителна присъда с искане, отправено до въззивния съд за постановяването на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, не споделям доводите в жалбата, като считам, че е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда. Нямам доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че страните няма доказателствени искания О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, не споделям доводите изложени в жалбата срещу така постановената присъда, поради което ще Ви моля да потвърдите същата като правилна и законосъобразна. На първо място и основно считам, че в хода на ДП, респ. в съдебното такова, не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават извършени действия и същите да не могат да бъдат кредитирани и да нямат тази доказателствена тежест, която им е дадена от първоинстанционния съд, като по отношение на възраженията за поведението и действията на полицейските служители е даден отговор в мотивите на първоинстанционната присъда. Важните факти са, че безспорно е установено движението на автомобила и мястото, на което се е намирал подсъдимия. С категоричност можем да твърдим, че той е 2 изхвърлил през прозореца високорискови наркотични вещества, респ. покъсно е посочил и че са изхвърлени и други такива, които също са намерени.

Няма данни, които да не ни позволяват да кредитираме показанията на полицейските служители, нито на свидетеля П.. Допълнение към фактологията, респ. авторството на деянието е и видео-техническата експертиза, поради което считам, че са налице основания за оставяне без уважение на жалбата, респ. потвърждаване на първоинстанционната присъда, като наложеното наказание е съобразено със свидетелството за съдимост и осъжданията на подсъдимият.

АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените обжалваната първоинстанционна присъда на Районен съд – Петрич. Събирайки доказателства по делото с постановяването на присъдата според мен първоинстанционния съд е направил извод, който не кореспондира с тези доказателства, признавайки моя подзащитен за виновен за престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК. Считам, че от събраните по делото доказателства са налични повече въпроси, отколкото отговори и в никакъв случай няма отговори, които са категорични и еднозначни, които по един и същ начин и само по едни начин да отговорят на поставените въпроси. Затова защото имаме много противоречия в събраните по делото доказателства, проведени са множество очни ставки, защото между различните лица има противоречие в техните показания и с оглед на целия събран доказателстевн материал, считам, че не може да се направи един единствен и еднозначен извод, а именно, че Г. М. е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Извършвайки разследване по делото, съдът е постановил своята присъда, игнорирайки много съществени доказателства по делото, като се позовава единствено и най-вече на показанията на полицейските служители, без обаче да обсъжда тяхното поведение, което е доста спорно и поведение, което сочи за надграждане на свидетелски показания, започвайки с едни твърдения, които две години по-късно прерастват в неща, които целят единствено и само да обвинят и уличат в извършване на престъпление моя подзащитен. Какво имам предвид – имам предвид, че на инкриминираната дата именно един от основните свидетели, на които се позовава първоинстанционната присъда И. П. се обажда на моя подзащитен и именно той го кара да излязат навън със собствения на П. автомобил. Отива при Г. М.

3 и тръгват на някъде, като и самия П. не дава логични обяснения в хода на цялото ДП и след това в съдебното следствие на къде са тръгнали. Нелепо звучат обясненията му, че тръгнали първоначално да гледат, да виждат гледки. Установява се, че са били на няколко места, след което в хода на тяхното движение, се установяват няколко разговора между свидетеля И. П. и друг от основните свидетели по делото Г. З.. Това е лицето, което живее в с.

Д.Р., което е познат единствено и само на свидетеля И. П., водача на автомобила и което лице не е познато до този момент на моя подзащитен Г.

М.. В хода на пътуването, на движението с този автомобил, между И. П. и този свидетел Г. З. са проведени няколко разговора. Г. М. чува обръщението „Г., Г.“. На няколко пъти тези обаждания са настоятелни, за да може И. П. да отиде в с. Д.Р.. Моят подзащитен остава в автомобила. От автомобила излиза И. П.. Той отива в къщата, която е непозната за моя подзащитен и вижда лице, което моя подзащитен също не познава, тъй като от автомобила, в който е седял, Г. М. го вижда на втория етаж. От външната стълба И. П. се качва на този втория етаж, където прекарва 15 минути със свидетеля Г. З., след което се връща в автомобила с пакетче. И това пакетче И. П., водача на автомобила, скрива под седалката. Тръгват, като по пътя именно И. П. е този, който информира подзащитния ми кое е това лице Г. З., че се занимава с наркотици и колко е изгодно от него да се купи половин-едни килограм на определената цена. Когато в едни момент, движейки се обратно, те биват спрени от полицейския патрул при даден знак да спрат, именно И. П. е този, който не спира веднага, а продължава метри по-надолу и тогава спира, за да може да изхвърли това пакетче. Точно когато автомобила е спрял, същият взима пакетчето от под седалката и го изхвърля от дясната страна, за да няма видимост от страна на полицейските служители. Единият от полицейските служители е категоричен, че според него е видял, че това пакетче е изхвърлено от моя подзащитен, който е седял до водача. Другият приема, че най-вероятно е изхвърлено от водача, тъй като той предполага и се съмнява, че водача би могъл да го изхвърли от тази страна, но това са предположения.

И когато свидетеля полицейски служител, който твърди, че е видял доста голяма част от ръка да се подава, същият не може да определи имало ли е ръкав, татуирано ли е било лицето, никакви други доказателства. Установи се, че на доста метри по-назад са били полицейските служители и в един покъсен момент, вече в хода на съдебното следствие, се установява от свидетеля 4

М. Г.ев, тогава за първи път споменава той, че е чул да разговорят двете лица и точно тогава е чул, че свидетелят Г. М. е казал на И. П., да каже, че е негово, защото той е бил с условна присъда. Нещо, което първоначално свидетелят М. Г.ев не е казал. М. Г.ев е полицейски служител с многогодишна практика, който много добре знае кое е важно, какво следва да се установи и наистина звучат несериозно обясненията, че това го казва покъсно в хода на съдебното следствие, защото бил забравил и бил пропуснал.

И. П. е този, който заявява, че пакетчето е било изхвърлено от Г. М., но на това лице нормално е да не му се вярва, защото ако е излъгал за едно, нормално е да излъгал и за всичко. А той безспорно е излъгал за нещо много съществено, а именно това дали са били на същият ден в с. Д.Р. и дали се е видял със свидетеля Г. З.. Моя подзащитен даде подробни обяснения, в които обясни, че са били в с. Д.Р., след разговори проведени между И. П. и Г. З.. И.

П. отрича да са ходили на това място. По делото е разпитан свидетеля Г. З., който също заявява, че да, на същият ден при него е бил И. П., но разбира се отрича, че му е дал наркотично вещество. Безспорно Г. З. установява, че е имало среща между него и И. П. на тази дата, видели са се в неговата къща в с. Д.Р., но не обвинява себе си и не казва, че е дал наркотично вещество на И.

П.. И след като това е безспорно установено, след като и в очните ставки между И. П. и Г. З., И. П. продължава да говори, че не се е виждал с Г. З. на същата дата, а Г. З. казва, че са се видели на същата дата, т.е. мисля, че поне в тази насока би трябвало безспорно да се приети доказателствата, за да се установи, че на тази дата е имало такава среща, т.е. И. П. лъже. А след като лъже за тази среща, защо трябва да му вярваме на другото което казва.

Според мен именно показанията на И. П. са тези, които целят да обвинят Г.

М. и иска да внуши, че Г. М. е виновен за извършване на това престъпление, просто защото Г. М. има условна присъда. Искам само да подчертая, че Г. М. никога не се е занимавал с наркотици. Условната му присъда не е свързана с наркотици. Никой не може да заяви, че има подозрения по отношение същия да се занимава с наркотици. Това единствено, което се случва според мен е, че И. П. е свидетелят, който дава неверни показания, който лъже, за да защити себе си и след като е излъгал за срещите с Г. З., аз считам, че не следва да се вярва на това, което казва. В мотивите си съдът започва с невярно твърдение, че на неустановена дата по неизвестен начин Г. М. се е снабдил с наркотично вещество. Не, към онзи момент не Г. М., а И. П. се е снабдил с наркотично 5 вещество. Снабдил се е след срещата си с лицето Г. З., след срещата им в с.

Д.Р.. И именно той е лицето, което е изхвърлило това наркотично вещество.

Г. М. е последователен, няма никакви противоречия в неговите обяснения, които казва. Обясненията, които в голяма част се покриват и от свидетелят Г.

З.. Същият заявява подробно каква е причината да излезе с И. П. – той тръгва с него, след като И. П. го кани да излязат навън. Той не се е срещал с Г. З.. В тази насока са и показанията и на Г. З., който казва, че освен с И. П., не се е срещал с друго лице, но е видял, че има друго лице в автомобила, който е бил паркиран пред него. По това дело има множество въпроси, които следва да се изясняват и според мен отношението от самото начало не е коректно по отношение на ДП, защото с всичко това, за всичките въпроси, които се задават и липсата на категорични отговори всъщност се показа, че при положение, че две лица пътуват в едни автомобил, от който се изхвърля наркотично вещество и категорично не е установено лицето, което е изхвърлило наркотичното вещество, единият има качеството на обвиняем и подсъдим, другият на има качеството на свидетел, т.е. всички са равни, но някои са по-равни. В случая И. П. е по-равния от Г. М., защото от самото начало делото е образувано срещу Г. М., който е привлечен като обвиняем.

Освен това, по делото са допуснати много процесуални нарушения във връзка с изземването на наркотичните вещества и първоначалното изземване и повторното на следващия ден, тъй като в обясненията, които дава Г. М., той заявява, че когато И. П. изхвърля през прозореца на автомобила наркотичното вещество пакета, имало е и друго, което е излетяло от там. И всъщност са правени две изземвания на тези наркотични вещества. При тези две изземвания са допуснати масово и много съществени процесуални нарушения. Същите се извършени без присъствието на поемни лица. В някои от тях, поемното лице е дошло накрая, подписало е нещо, което не знае за какво. Така например ще се спра на свидетелските показания на М.Д. и В.Т., и двамата поемни лица, които заявяват първо, че това което им показали полицаите е било в ръцете на полицаите и на автомобила отгоре, т.е. те не са го възприели и видели там, където би трябвало да е наркотичното вещество.