Решение № 646 от 14.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Плевен, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20234430201558 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.В.В. в качеството на *** на “******” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ****, с ЕИК ****, чрез адв. Е. М. от ПАК против Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г., издадено от **** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „******” ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от В.В.В., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и ****ите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр.15/2006г., изм. и доп.)

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е жалбоподателят, който го обжалва в законен срок.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. М. от АК-Плевен.

Ответникът по жалбата **** на Дирекция „Инспекция по труда”Плевен редовно призован, се представлява от юрк. П.Ч..

Съдът, като прецени направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, 1 намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Представения по делото Акт за установяване на административно нарушение № 15-2300098 от 07.04.2023г. бил съставен срещу жалбоподателя „******” ЕООД, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и ****ите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр.15/2006г., изм. и доп.), Нарушението било установено при извършена на място на 20.02.2023г. в 13.20 часа на строителен обект, извършване на строително ремонтни работи по фасадата на Склад на „***“ ЕООД, гр. Плевен намиращ се в гр. **** **** със строител „******“ ЕООД гр. Плевен с *** В.В.В. и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 07.04.2023г., установих, че работодателя „******“ ЕООД гр. Плевен с ЕИК:

**** е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно Работодателят не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работниците С. П. З. и К. Г. Д., които извършват работа в основната и спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, към 20.02.2023г.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелят А. В.

Д. предявен им е, след което е подписан от тях и актосъставителя.

Във връзка с така съставения акт, е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г., издадено от **** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Към доказателствения материал по делото са приобщени Акт № № 152300098 от 07.04.2023г.; заверени копия на Длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“; Длъжностна характеристика на длъжността „****“ на Дирекция „ИТ“; обратна разписка от 13.06.2023г. за получаване на НП №15-2300098/23.05.2023г. разпечатка на E-mail от 26.06.2023г., от който е видно, че жалбата е подадена по ел.път; Полица за застраховка от 08.12.2022г. с № ***; Списък на работещите в груповата застраховка от 08.12.2022г. с Полица № ***; Граждански договор №1/17.02.2023г.; Граждански договор № 2/17.02.2023г.; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 20.02.2023г. от НАП; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.

399 от КТ и осигурително законодателство, на основание чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК; Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.04.2023г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“-Плевен на основание 2 чл.405а, ал.1 от КТ; на основание чл.405а, ал.4 от КТ предписание; извадка от Книга за инструктаж от 20.02.2023г.

Видно от тези доказателствени материали е, че на 20.02.2023г., е извършена проверка на обект строителен –Извършване на строително ремонтни работи по фасада на Склад на „***“ ЕООД, гр. Плевен, със строител „******“ ЕООД гр. Плевен с *** В.В.В. и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно Работодателят не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работниците С. П. З. и К. Г. Д., които извършвали работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната към 20.02.2023г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя Х. В. Р. – **** при Дирекция „ИТ“ – Плевен и свидетеля А. В. Д. **** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, който присъствал при съставяне на акта.

По искане от страна на жалбоподателя са допуснати и разпитани в качеството на свидетели С. П. З. и К. Г. Д..

Така установената фактическа обстановка, съдът възприе след обсъждане и преценка на показанията на свидетелите Х. Р., А. Д., С. З. и К. Д., и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира част от представените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото, като прие същите за относими към главния факт на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г., издадено от **** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Актът е съставен от ****и на Дирекция „Инспекция по труда” - Плевен, затова че не е спазил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно Работодателят не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работниците С. З. и К. Д., но това не се доказва нито в самия АУАН, нито от приложените към делото доказателства. Приложените писмени доказателства, както и гласни такива доказват, че жалбоподателят е сключил Граждански договори с горепосочените лица. От показанията на свидетелите З. и Д. става ясно, че същите са знаели, че са били наети за извършване на определена дейност, както и за определен период, като за това са подписали граждански договор с жалбоподателя.

Съгласно параграф 1, т.1 от ДРКТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, 3 учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или ****и по трудово правоотношение. Дружеството „******” ЕООД, с ЕИК:

****, управлявано и представлявано от В.В.В. е било идентифицирано като работодател при установяване на нарушението и същото е посочено като такова и в АУАН и в НП.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и ****ите за риска „трудова злополука“ /Обн., ДВ, бр.15 от 2006 г./, въвежда изискването за задължително застраховане на работниците и ****ите за риска „трудова злополука“, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

При гражданският договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

Правилата за здравословни и безопасни условия на труд не важат при граждански договор и като лице работещо по граждански договор, се получава закрила по отношение на много по-малко рискове в сравнение с лицата по трудов договор.

Предвид изложените по-горе съображения инцидентът не може да се вмени във вина на работодателя, който е осигурил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс . Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие и приложения списък на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. Е. М., като се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г., издадено от **** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „******” 4

ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от В.В.В., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и ****ите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр.15/2006г., изм. и доп.)

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен да заплати на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗА на „******” ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от В.В.В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр. Плевен в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5