Решение № 3210 от 14.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. В.ова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100503570 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.10.2021 г. по гр.дело № 39626/18, СРС, І ГО, 49 с-в е отхвърлил предявения от А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:гр.София, жк.

****, със съдебен адрес:гр.София, ул. „****, чрез адв. Ф., срещу М. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Връбница“, жк. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. И., В. Х. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „****, чрез адв. С.-особен представител и „М.

1”ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. И., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че А. Й. Г. е собственик и за предаване на владението на 46/252 идеални части от следния недвижим имот: дворно място от 450 кв.м., находящо се в гр.София, м. *******”, с пл.№ 994 по рег.план, кв.40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв.40, при съседи на имота: ул. *******”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел 1-996-998, парцел XI-995 и заснет като имот с идентификатор ***.

Осъдил е А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.София, ул. „****, да заплати на „М. 1”ЕООД, ЕИК ****, със 1 седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. **** и на М. Х. К., ЕГН**********, с адрес: гр.София, район „Връбница“, ж.к. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от по 900 лева - адвокатско възнаграждение на всеки.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25179833/23.12.2021г. от ищеца А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:гр.София, жк. ****, чрез пълномощника адвокат Г. Р. Ф. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.

„******* I“ № 16, ****“, ет.**** с мотиви, изложени в жалбата.

Във въззивната жалба се описва фактическата обстановка по делото.

Посочено е, че от представена скица №15-195734/29.03.2018 за поземлен имот с идентификатор ***, като собственици са посочени М. Х. К., М. 1 ЕООД, ЕИК ****, П.С. Х. и Р.С.Ч.. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Р.С.Д. и Р.С.Ч. са имена на едно и също лице. Съгласно удостоверение за наследници Р.С.Д. е починала през 1992г. като е оставила за свои наследници по закон лица, А.Д.Г., Е.Д.Г., Р.Д.Г., Г.В.Д., В.Г.Д., К.Г.Д., Т.Й.Г., Ц.Й.К. и А. Й. Г. . Видно от удостоверение от 1.10.1993 г. А.Г.Д е подал молба с вх.№1414 от 1993, с която заявява, че се отказва от наследството, оставено от наследодателя на Р.С.Д..

По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 09.10.1924г., Б.П. е продал на С. и Й.Ч. хиляда кв.метра място от нивата, находяща се в землището на Бояна, местността „Изливо”. Съгласно протокол от 16.02.1956 по дело № 660/1956, на СНС, VI р, III уч. дял 1 -ви се пада на К., Д. и Е. С.ви Ч., които получават в дял следните недвижим имоти: къща с дворно място застроено и незастроено от 379 кв.м, представляващо парцел V18, кв.40, местността „Красно село -Боянско”, което се владее с нотариален акт №88, том II, дело №677/1982. Съгласно протокола Р.Ч. получава дял IIдвижими вещи. Видно от удостоверение за наследници М.С.М. е оставила за свои наследници по закон-Д. С.Ч., Р.С. и Е. С.С..

С Решение № 770 от 10.10.1952 по гр.дело № 277/1952, Върховен съд на НРБ е признато на С. М.Ч. и на наследниците му М., Д., Е. и и Р.С. Ч., правото на собственост върху 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в землището на с. Красно село, м. „Изливо”. С решението е признато на Й.Ч. и на 2 наследниците му и на наследниците на С. Ч., М., Д., Е. и Р. Ч. правото на собственост върху 1/2 ид. част от дворно място-225 кв.м. в средата на парцела, така както са означени по скицата ог 10.05.1934г.

С решение от 07.07.1964г. по гр.дело № 750/1964 г. е допусната делба на къща и дворно място в гр. София, ул. „****, кв. Красно село, цялото дворно място от 470 кв.м., съставляващо УПИ 1, в кв.40 по плана на гр.

София, Красно село, м .Изливо, при съседи ул. *******“, ул. „Дунав“, наследници на С. Ч., С.А. и Т.Г.. С Решение от 06.12.1964г. по гр.дело № 750/1964, СНС е допуснато да се изнесе на публична продан имота, състоящ се от къща и дворно място на ул. „****, Красно село, София, цялото дворно място от 470 кв.м., УПИ1, в кв.40, като получената сума се раздели между страните, съобразно квотите, като за Р.С.Ч. е 1/168 част. С Решение от 05.07.1965г. по гр.дело № 994/1965, ВС на НРБ са отменени по реда на надзора решенията от 7.07.1964г. и от 6.12.1964г., в частта, с която са определени делбените части на страните и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С Решение № 460 от 20.10.1965г. по гр.дело № 2139/1965 г., на СНС е допуснато извършването на делба на дворно място в гр. София, ул. „****, кв. Красно село, цялото от 470 кв.метра при квота 1/28 част общо за М., Д., Е. и Р. Ч..

С протокол от 26.05.1975 по гр.дело № 1132/1975 на СРС, е одобрена спогодба, съгласно която дял първи се дава на Д. С.Ч., който получава парцел V от кв.40, по плана на „Красно село-Боянско”1 част, цялото от 396 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда на един етаж, с мазе, със застроена площ от 78 кв.м., а дял втори получава Р.Ч.- 46/84 ид.части от дворно място, представляващо парцел 1, от кв.40, по плана на „Красно село-Боянско” 1-ва част, цялото от 450 кв.м., което място е празно. Сочи се, че неправилно съдът е обсъдил показанията на свидетеля Б., като не обсъжда това, че свидетелят посочва, че ищецът има имот на ул. *******“, който се намира на ъгъла с *** е имот на ищеца. Свидетелят е категоричен, че имотът е около 600 метра, както и че съседи на имота са: на № 55, че част от този имот е бил на майката на ищеца. Показанията на свидетеля Б. се подкрепят категорично и от показанията на свидетеля З.И..

Съдът неправилно е приел, че Р.Ч., която е наследодател на ищеца, е придобила 46/84 ид. части от дворно място, което е незастроено, но това 3 противоречи на показанията на свидетелите в цялост. Дори и мястото да е било незастроено към момента на постановяване на решението за делба, то всеки един от свидетелите заявява, че в двата имота е имало изградени сгради към 1980 г., което се установява и от представената по делото скица на имота.

Съдът неправилно е приел, че наследодателят на ищеца Г. е придобила идеални части от незастроен имот, а процесният имот бил застроен, поради което наследодателят на ищеца е придобила идеални части не от имота на ул.

„****, а от друг различен имот, въпреки представените скица и категоричните свидетелски показания на всички разпитани по делото свидетели.

Счита, че непротиворечиво с оглед събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства е доказано, че собственик на 46/252 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място от 450 кв.м, находящо се в гр. София, местност „Красно село“ - „Стрелбище“, с пл. № 994 по per. план, кв. 40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при съседи на имота: ул. *******“, ул. „Дунав“, парцел XIII-993, парцел I - 996998, парцел XI- 995 и заснет като имот с идентификатор *** е ищецът А. Г.. Този недвижим имот е придобит по наследство от майката на Г.- Р.С.Д. /Ч.а/, починала през 1992 г.

От издадени удостоверения от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представени като доказателства по настоящото дело, е видно, че ищецът действително е собственик на 46/252 идеални части от индивидуализирания недвижим имот. Освен това, Г. заплаща дължимите данъци и такси за процесният недвижим имот.

Съдът не е обсъдил гласните доказателства наравно с писмените такива, което е в противоречие с решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/07 г. на II г.о. на ВКС. В него е прието, че процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един имот, включително и чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи, и след като страната, в чиято тежест е да установи идентичността на имота, е представила такива доказателства, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с писмените доказателства и извърши цялостна преценка за установяването на тези правнозначими факти.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното 4 и със сила на присъдено нещо съдът да признае, че А. Й. Г. е собственик на процесния имот, а именно: 46/252 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място от 450 кв.м, находящо се в гр. София, местност „Красно село“ - „Стрелбище“, с пл. № 994 по per. план, кв. 40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при съседи на имота: ул. *******“, ул. „Дунав“, парцел XIII-993, парцел I - 996-998, парцел XI- 995 и заснет като имот с идентификатор ***, както и да осъди ответниците да предадат на същия владението. Моли на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт № 25, том 0** вх. per. № 24262 /16.11.1998 г. по описа на Служба по вписванията - София. Претендира разноски за настоящето производство.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците „М.

1” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„****, ап.7, представлявано от П.С.В., М. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Връбница“, ж.к. „**** и В. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“**** и тримата чрез пълномощника им по делото адвокат А. И.

И. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул. ****, в който същите оспорват възивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове от А. Й. Г., ЕГН ********** срещу М. Х. К., ЕГН **********, В . Х. Б., ЕГН ********** и „М. 1” ЕООД, ЕИК **** с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик и за предаване на владението на 46/252 5 идеални части от следния недвижим имот: дворно място от 450 кв.м., находящо се в гр. София, м. „Красно село”- ’’Стрелбище”, с пл.№ 994 по рег. план, кв.40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при съседи на имота: ул. „Хайдушка гора”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел 1-996-998, парцел Х1-995 и заснет като имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че гореописания имот е придобит от него по наследяване от майка му Р.С.Д. /Ч.а/. От справка в Служба по вписванията при Агенция по вписванията е установил, че В. Х. Б., М. Х. К. и П.С. Х. са се сдобили неправомерно с Констативен нотариален акт № 25, том № 0** вх.рег.

№ 24262/16.11.1998 г. за процесния имот. Ответникът „М. 1”ЕООД е придобил собствеността върху недвижимия имот от В. Х. Б. на 17.05.2017 с нотариален акт № 175, том 64, вх.рег.№ 2227180/2017 г. Твърди, че плаща данъци за процесния имот. Твърди, че върху имота му е учредено и право на строеж, като ответниците възпрепятстват достъпа му до имота.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците „М.-1’’ЕООД и М. Х. К. оспорват предявения иск. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.Твърдят, че са владели имота явно и необезпокоявано от 1988г., че в продължение на повече от 35 години няма данни наследодателката или ищеца да са владели имота или част от него, както и да са предприели каквито и да е действия в тази връзка. Оспорват идентичността на притежавания от тях имот с имота, ог който Р.Ч. е притежавала идеални части. Твърдят, че Р.Ч. е притежавала идеални части от съседен имот на техния.

Разпечатката съдържа 41 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22e8c2c1-9952-4dd3-b55f-385b37e271da