Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31912 от 29.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36735/2025
Вид
Определение № 31912
Подписан
29.07.2025
В сила
29.07.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 - 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 - 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.158 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.1 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.110-111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110-111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31912 гр. София, 29.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110136735 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 88243/04.11.2024 г. по описа на РС - ВАРНА, уточнена с молба с вх. № 96022/27.11.2024 г. и молба с вх. № 251889/21.07.2025 г., от „*“ ООД, ЕИК *, гр. Варна, бул. „Вл* срещу Х. В. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „П*, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 3583.58 евро (три хиляди петстотин осемдесет и три евро и петдесет и осем евро цента) с включено ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по чл.3, ал.1 по Договор за изработка от 19.09.2020 г., а именно 3 % върху цената на недвижимия имот, посочен в чл.1 от договора, за имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда, ж.к. Свобода, ул. „На/ с идентификатор *, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (04.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.86 ЗЗД за сумата от 1289.64 евро (хиляда двеста осемдесет и девет евро и шестдесет и четири евро цента), представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 3583.58 евро за периода от 05.11.2021 г. до 03.11.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили договор, съгласно който ответникът възлага, а ищецът предоставя и предлага имоти на ответника срещу договорено възнаграждение. Твърди се, че е предложил на ответника имот, представляващ Апартамент 12 в гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. „На/ с идентификатор *. Продажната цена била 99 544 евро.

1

Сочи, че след огледа на имота ответникът е преустановил контакт с ищцовото дружество. Твърди се, че същият имот е бил купен от ответника.

Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението по договора за намиране и предоставяне на ответника подходящо предложение за закупуване. Твърди се, че ответникът е закупил процесния имот в резултата от това, че ищецът е поставил в контакт страните, предложил продадения имот. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си по договора и претендира своето възнаграждение.

Претендира сумата на основание чл.3, ал.1 от Договора – като възнаграждение за изпълнен договор, съгласно направеното уточнение с допълнителна молба. Уточнява, че ще се ползва от представения договор и от представената коресподенция.

С допълнителна молба уточнява, че падежът е настъпил на 18.12.2020 г., но претендира лихвата за забава три години назад от исковата молба Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка, на която да се изплати сумата: титуляр търговско дружество „*“ ООД, IBAN: *.

Представя и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.1 Договор за поръчка от 19.09.2020г.; 1.2 Електронна кореспонденция- 7 стр.; 1.3 Справка №187546/17.02.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/ юридическо лице за всички служби по вписвания за лицето Х. В. Д. ЕГН **********.

Моли до бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подова отговор. Оспорва факта, че ищецът е представил на ответника конкретния имот. Твърди, че лично е намерил обявата и се е свързал със собственика на имота, като е направен оглед на 22.09.2020 г. Твърди, че едва после ищецът е представил имота на ответника. Посочва, че лично и самостоятелно се е свързал с продавача на имота. Твърди, че ищецът не е свързал ответника с продавача, а само е изпратил на ответника документи от сайта на строителя (продавача), които са били общодостъпни за всички хора. Аргументира се с това, че посочената в ИМ продажна цена на отговоря на тази по нотариален акт (н.а.), което е с 1623 евро по-малка Тези документи били изпратени след като ищецът се е свързал с продавача. Оспорва да е имало оглед. Оспорва съдържанието на договора, като твърди, че е дописван. Прави възражение за изпълнение на договора, а именно подходящи предложения. Твърди, че този имот не е подходящ от ищеца, защото предложената от него цена е по-висока от продажната по н.а.

Твърди, че ищецът не е изпълнил договора с грижата на добрия стопанин/търговец, защото е нарушил интереса на ответника, а именно продажната цена да е по-малка. Твърди, че е действал против интересите на ответника, тъй като му е предлагал по-скъпа оферта. Оспорва истинността на представения договор като твърди, че първата страница е дописвана от ищеца.

2

Оспорва истинността на представената кореспонденцията по вайбър.

Представя и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том V, рег. № 10854, дело № 839 от 18.12.2020 г. на Нотариус М*, 2. Предварителен договор със „*“ ООД, Нотариален акт за учредяване на Договорна ипотека върху недвижим имот;

Моли съда на основание чл.190 ГПК да задължи ищеца да представи в оригинал Договора от 19.09.2020 г., ако ищецът ще се ползва на него.

Моли съда да допусни изслушването на съдебно-графологична експертиза, ако ищецът ще се ползва от договора, която да отговори на следните въпроси: 1. Дописвана ли е допълнително информация на първата страница на така предоставения договор? Така попълнена на първата и втората страница лична информация на Х. Д. лично от него ли е написана?

Моли да се не прилага кореспонденцията с Вайбър, тъй като оспорва авторството на изявленията.

Възразява срещу допускането на свидетели, тъй като за тях законът изисква писмени доказателства.

Моли до бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. Н. Т., със съдебен адрес: гр. В* *, с надлежно учредена представителна власт, която важи за всички инстанции (л.21 от делото).

Ответникът се представлява от особен представител адв. М. Х. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Д* *, която представителна власт важи за всички инстанции (л.65 от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

3

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

За всеки един иск се определя такса по чл.1 ТДТССГПК. Държавната такса за исковете са както следва:

№ Вид иск

Материален интерес

1 чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. 79, 3583.58 евро ал.1, пр.1 ЗЗД

7 008.87 лева

2 чл.86 ЗЗД или 280.35

1289.64 или 2 522.32

Общо

Държавна такса в лева

107.89

388.24 лева

Исковата молба е подадена чрез ЕПЕП, както и всички други книжа, които са нередовни, държавната такса е в размер на 85 %, на основание чл.73, ал.4 ГПК. Следователно държавната такса е в размер на 331.70.

По делото е налице документ за внесена държавна такса в размер на 380.11 лева (л.28 от делото), както и за такса за преписи от ИМ.

По редовността на ИМ и ОИМ

Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е намерил и предложил на ответника конкретния имот и неговата цена, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че е намерил имота преди брокера и се е свързал с продавача без брокера преди процесния договор, както и неистинността на вайбър кореспонденцията, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени 4 доказателства и доказателствени средства.

Не е основателно възражението на ответника да не се приема кореспонденцията по Вайбър. Налице оспорване авторството на тези документи, които са частни диспозитивни. В случая тази кореспонденцията носи обикновен електронен подпис на ответника, поради което важи общото правило по чл.193, ал.3, изр.1 ГПК, а именно, че ответникът трябва да докаже липсата на авторство на тази вайбър кореспонденция, въпреки че е отрицателен факт, но е налице оспорване истинността на този документи.

Следва да се открие производството по чл.193 ГПК.