Решение № 106 от 07.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Х.А в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно административно наказателно дело № 20234300600431 по описа за 2023 година

Производството е по чл.378,ал.5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постановено е Решение № ***** година по административно наказателно дело № 20234340200***/2023 година по описа на Районен съд Т..С това решение съдът е признал обвиняемия Е. А. И., роден на *****, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ****, настоящ адрес в Г., с. К., ул. „****" № 3, постоянен адрес гр. ****, ЕГН ********** за виновен в това, че на 18.08.2022г., на път III - 402, км. 25+420 (с. ****), землището на с. Д., община Т., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „****" peг. № ***, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват) и чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП (На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има 1 две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.И.П. от гр. П. - счупване на лявата голямопищялна кост в областта на колянната става, което довело до затрудняване (трайно) на движението на левия крак за период от време не помалко от два месеца и половина - престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б“ пр.

2 във вр. чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 1000.00 (хиляда) лева, които да се заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на РС - Т.. На основание чл. 343г във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът е лишил обвиняемия Е. А. И. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС,както и да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 1235.40 (хиляда двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева, разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение в частта му,в която е постановено лишаване от правоуправление за срок от дванадесет месеца е останал жалбоподателя Е. И..Счита така наложеното му наказание за прекомерно и явно несправедливо.Сочи,че не е шофирал с несъобразена скорост,като се позовава на обстоятелството,че в мотивите на обжалваното решение са налице явни противоречия,както и че липсват мотиви защо му е наложено наказание лишаване от правоуправление именно в такъв висок размер.Моли,съда да постанови решение,с което да намали наложеното наказание лишаване от правоуправление като явно несправедливо.

В съдебно заседание въззивника Е. И. редовно и своевременно призован не се явява.

Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч изразява становище,че жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и становищата на страните съдебния състав прие за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по член 319 от НПК и по същество е основателна.От фактическа страна Районен съд Т. в правомощията си по член 378,ал.3 от НПК е приел за установена 2 следната,неоспорена впрочем фактическа обстановка :

Въззивника Е. А. И. е роден на *****, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ****, настоящ адрес в Г., с. К., ул. „****" № 3, постоянен адрес гр. ****, ЕГН **********. И. е правоспособен водач.

Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 285050578, издадено на 11.05.2021г. и придобити категории „В, М". През лятото на 2022 година Е. А. И. работел като шофьор доставчик в „***, Л. област.На 18.08.2022г. управлявал товарен автомобил „**** ****" с per. № ***, собственост на „***" ООД В., като се движел по път III- 402 в посока от с.Б., Л. област към с.Д.,Л. област. Движел се със скорост около 73 - 74 км.ч.

Времето било слънчево с добра надлъжна и напречна видимост.Пътното платно било сухо. На ляв завой с последваща права отсечка при км. 25+420, И. изпуснал контрола над автомобила и той навлязъл в лентата за насрещно движение. На посоченото място по същото време, в обратна посока, се движел товарен автомобил „****" per. №****, собственост на „****, П.ска област, управляван от свидетеля М.И.П., със скорост около 49- 50 км.ч.

Последвал удар между предната лява част на т.а., управляван от обвиняемия и предната лява част на т.а., управляван от пострадалия П.. Вследствие на импулса от удара товарният автомобил

„**** ****", управляван от въззивника И., придобил ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, след което се установил в покой, а товарния автомобил „****", управляван от пострадалия, се отклонил надясно по посоката си на движение и се преобърнал на дясната си страна върху низходящ скат в ляво от пътя.В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадали водача И. и свидетелят М.И.П..Въпреки това, последният успял да се освободи от предпазния колан и излязъл от управлявания от него товарен автомобил „****" през счупеното стъкло на шофьорската врата. П. почувствал много силна болка в областта на коляното на левия крак. Междувременно И. също успял да излезе от управлявания от него товарен автомобил „****

****".Свидетелят П. попитал И. какво се е случило, на което И. отговорил, че не си спомня. Междувременно на мястото на произшествието, по сигнал до ОДЧ на РУ Т. при ОДМВР, пристигнали полицейските служители свидетелите Ц. П. Х. и А.К.К..На мястото били и дежурни екипи на ФСМПТ..Въззивника И. и пострадалият П. били транспортирани в МБАЛ- Т. за оказване на спешна медицинска помощ. Там и двамата били тествани от 3 служител на РУ Т. при ОДМВР Ловеч за наличие на алкохол или наркотици в кръвта, като тестовете им показали отрицателен резултат. Впоследствие за настъпилото произшествие за времето от 15.47 часа до 16.55 часа е изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2023 година.

Районен съд Т. обосновано е кредитирал заключението на назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Пламен Доровски,според което в резултат на настъпилото ПТП на пострадалия М.И.П. е причинено счупване на голямопищялната кост в областта на колянната става на левия крак, което довело до затруднено движение на левия крак за период не по-малко от два месеца и половина при нормално протичане на оздравителния процес.Такова увреждане представлява средна телесна повреда.

В хода на делото пред Районен съд Т. е допусната автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д.М.Д., като в заключението на последната вещото лице изяснява механизма и причините за възникналото ПТП.

Вещото лице дало заключение, че от техническа гледна точка условията за движение към момента и мястото на ПТП са били добри и не са причина за настъпилото ПТП.С оглед широчината на пътното платно, радиуса на завоя и добрата видимост, непосредствена причина за настъпване на произшествието е навлизането на т.а „**** ****", управляван от обвиняемия, в лентата за насрещно движение, поради неправилни действия с волана от негова страна.

Вещото лице заключило, че скоростта на движение не е причина за навлизането в лентата за насрещно движение и при правилна работа с волана, обвиняемия е можел да премине безаварийно през кривата на завоя .Изтъква също, че след навлизане на т.а.“**** ****“ в половината за движение на т.а.“****“, нито един от водачите не е разполагал с възможност да спре преди удара.Водачът на т.а. „****“ се е движил правилно и не е имал възможност да предотврати ПТП.

От така изяснената в рамките на фактическите положения в постановлението на Районна прокуратура Т. / член 378,ал.3 от НПК / съдът е направил правилния и обоснован извод,че И. осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2 във вр. чл. 342 ал. 1 от НК,за това,че на 18.08.2022 година, на път III - 402, км. 25+420 /с. ****/, землището на с. Д., община Т., при управление на моторно превозно 4 средство – товарен автомобил „**** ****" peг. № ***, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват./ и чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП /На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне./ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.И.П. от гр. П. - счупване на лявата голямопищялна кост в областта на колянната става, което довело до затрудняване /трайно/ на движението на левия крак за период от време не помалко от два месеца и половина.Правилен е и правния анализ на деянието от субективна страна – съдът приема,че от субективна страна деянието е извършено виновно - при несъзнавана непредпазливост /небрежност/ като форма на вина. И. не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди / член 11,ал.3 от Наказателния кодекс /. Правилни са изводите на съда относно приложимия материален закон – за престъплението, което е извършил И. се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. И. е бил пълнолетно лице към датата на извършване на престъплението, не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.Не са налице и ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК,поради което решаващия съд е отмерил административно наказание „ глоба „ в размер на 1000 лева,приемайки,че с добрите си характеристични данни И. е лице с ниска степен на обществена опасност.Оттук насетне обаче в мотивите на решението се съдържат противоречия по приложението на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление.Съдебния състав не е изложил нито ред мотиви защо налага това наказание именно в този завишен размер на 12 месеца. Cпeцифиĸaтa нa чл. 343г oт HK я oчepтaвa ĸaтo нopмa oт ocoбeнaтa чacт нa HK, имaщa зa цeл дa oбxвaнe xипoтeзитe, пpи ĸoитo ce нaлaгa ĸyмyлaтивнo пo-лeĸo нaĸaзaниe нapeд c ocнoвнoтo тaĸoвa.Решаващия съд взeмa пpeдвид нopмaтa нa чл. 343г oт HK c oглeд нaлaгaнe нa ĸyмyлaтивнoтo 5 нaĸaзaниe „лишaвaнe oт пpaвo дa ce yпpaвлявa мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo“ пo чл. 37, aл. 1, т. 7 oт HK,като cъдът oтмepвa нaĸaзaниeтo в пpeдeлитe, oпpeдeлeни oт caнĸциoннaтa чacт нa мaтepиaлнaтa нaĸaзaтeлнoпpaвнa нopмa, cъдъpжaщa cъcтaв нa пpecтъплeниe. Πpи oпpeдeлянe нa нaĸaзaниeтo ce пpилaгa пpинципът зa индивидyaлизaция, ĸoйтo изиcĸвa дa ce cъoбpaзят ycтaнoвeнитe пo дeлoтo cмeĸчaвaщи и oтeгчaвaщи oбcтoятeлcтвa и дa ce пocтигнe cъoтвeтcтвиe нa нaлoжeнoтo нaĸaзaниe cъc cпeцифиĸaтa нa ĸoнĸpeтния cлyчaй. Toзи пpинцип пpeдпoлaгa дa бъдaт peaлизиpaни цeлитe пo чл. 36 oт HK, a нaĸaзaниeтo дa oтгoвopи нa зaĸoнoвия ĸpитepий зa cпpaвeдливocт пo чл. 348, aл.5 oт HΠK.В конкретния казус липсват данни как е формирал вътрешното си убеждение контролирания съд при отмерването и индивидуализацията на наказанието „ лишаване от правоуправление „ именно в този висок размер.От една страна е прието,че И. е лице с ниска степен на обществена опасност и добри характеристични данни и трудова заетост,което е мотивирало съда да му наложи основното наказание „ глоба „ в минималния размер. Относно кумулативното наказание“ лишаване от правоуправление „ липсват каквито и да е мотиви,дори един ред,защо е определено в този размер.Настоящия състав,в рамките на правомощията си по член 337,ал.1 от НПК намира така наложеното наказание за явно несправедливо и завишено по размер.Преди всички не е отчетено,че деянието е извършено при най – леката форма на вина - несъзнавана непредпазливост / небрежност /.Сама по себе си констатацията на решаващия съд за завишена опасност на зачестилите случай на нарушаване на правилата за движение е правилна и адекватна.Конкретиката на казуса обаче сочи,че в случая не се касае за безотговорно,арогантно,хулиганско шофиране,а по скоро за липса на опит.Съдебния състав приема,че в случая едно наказание „ лишаване от правоуправление „ в размер на четири месеца би въздействало предупредително в съответствие с целите на член 36 от НК,от една страна,от друга страна не би довело до загуба на навици и квалификация,неизбежни при едно дълготрайно лишаване от правоуправление.