Решение № 108 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. И. Х., ЕГН ********** от *** срещу Решение № 40/09.08.2023 г. по гражданско дело № 39/2023 г. по описа на Районен съд – Трън, в частта му, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД сумата от 2619.75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, 586.90 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 24.55 лв. – главница за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното плащане и 4.67 лв. – лихва за периода от 01.12.2019 г. до 22.11.2022 г. за топлофициран имот с абонатен № ***, с административен адрес: *** и в частта за възложените в негова тежест разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 540.63 лв.

В останалата част, с която са отхвърлени исковете за разликата над 3206.65 лв. до пълния предявен размер от 5054.59 лв. и в полза на въззивния жалбоподател са присъдени разноски в размер на 402.16 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционния акт, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддръжа, че топлопреносното дружество не го е уведомявало за задълженията му, че в процесния топлоснабден имот радиаторите са „затапени“ и не се ползва топлинна енергия, че спорните суми не са публикувани на електронната страница на доставчика на топлинна 1 енергия по реда, предвиден в общите условия, че стойността на топлинната енергия не е определена съгласно методиката – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г., че не е налице договор с ФДР – „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на дялово разпределение, че не са изготвяни изравнителни сметки, а са начислявани само прогнозни суми, че са нарушени правилата за изготвяне на приетите по делото съдебни експертизи.

Искането към въззивния съд е да отмени решението на Районен съд – Трън в обжалваната му част и да реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът – „Топлофикация - София“ ЕАД е подала писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е изложил съображения за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК третото лице – помагач на ответника – „НЕЛБО“ ЕАД не е подало отговор.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба от пълномощника си е заявил, че поддържа жалбата.

Моли решението на Районен съд – Трън в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не е бил представляван. С писмена молба е заявил, че оспорва жалбата. Моли решението, в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Третото лице – помагач на ответника, редовно призовано, не е било представлявано.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

С изключение на частта, с която е уважен искът за установяване дължимостта на сумата над 19.88 лв. до 24.55 лв., присъдена като такса за извършване на услугата дялово разпределение, в която решенето е недопустимо, тъй като такава претенция не е заявявана, в останалата обжалвана част, то е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. В недопустимата част решенето следва да бъде обезсилено.

В допустимата му част, решенето е постановено по искове, за които са налице и предпоставките, предвидени в чл. 415 от ГПК, представляващи условия за допустимостимостта им - за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 39/2023 г. по описа на Районен съд – Трън, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение, като при спазване на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е подал иск за установяване дължимостта на вземането.

Съгласно чл. 269, изр. 2-ро от ГПК при проверка на правилността на 2 първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай оплакванията касаят дейността на съда във връзка с установяване на релевантните факти и приложението на материалния закон.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От представените пред районния съд - нотариален акт № ***, том ***, дело № 83/1870 г., удостоверения за наследници изх. №№ *** и ***, удостоверение изх. № *** на ГИС – София и заявление - декларация от 27.11.2010 г. се установява, че въззивникът е собственик на недвижим имот – апартамент № ***, намиращ се в многофамилна жилищна сграда, с адрес: *** и е поискал за същия в „Топлофикация - София“ АД да бъде открита партида на негово име.

От представения договор от 12.09.2002 г. и протокол за проведено общо събрание на 05.09.2002 г. на етажните собственици на сграда в *** е видно, че етажната собственост е възложила на „Нелбо инженеринг“ ООД да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинанната енергия между потребителите в сградата етажна собственост съгласно изискванията на ЗЕ, за което за всеки топлинен разпределител се дължи заплащане на абонаментна такса.

От представените 2 броя общи фактури и справка за абонатен № ***, се установява, количеството на начислената от топлопреносното дружество топлинна енергия и нейната цена за процесния период.

Първоинстанционният съд е назначил, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й. и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.В.. Съдът кредитира изводите на експертите, като пълни, обективни и обосновани, дадени от вещи лица с необходимите знания и професионален опит.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за необоснованост на заключенията.

Експертите са отговорили на поставените им въпроси след като са се запознали с приложените по делото доказателства, извършили са проверка в счетоводството на топлопреносното дружество и на фирмата за дялово разпределение и подробно са обосновали изводите си. Обстоятелството, че не всички документи взети предвид от вещите лица, са приети като доказателства, не опорочава заключенията им, тъй като съдебната експертиза е самостоятелен способ за събиране на доказателства, като вещото лице има право да проучва, да се запознава и да се позовава на материали, които не са представени от страните.

3

От приетата съд съдебно-техническа експертиза се установява, че през периода, за който се касае спора пред въззивния съд – 01.12.2019 г – 30.04.2021 г., за собственото на въззивника жилище е разпределяна прогнозно по норматив топлоенергия за битово горещо водоподаване и за отопление от сградната инсталация, която в последствие е изравнявана.

За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., след изравняването, е начислена сумата от 2352.75 лв. – за БГВ и 145.75 лв. – за отопление от сградната инсталация. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. начислената сума за БГВ е 1586.44 лв. и за отопление от сградната инсталация – 156.25 лв. Експертът е констатирал, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определена правилно и цената е изчислена съгласно действащите към този момент цени. Установил е обаче, че невярно е определено както количеството, така и цената на доставената топлоенергия за БГП, като за целия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – разликата в повече, е 754.69 лв., а за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е 152.37 лв. в повече. Доколкото предметът на спора пред настоящата инстанция касае само периода след 01.12.2019 г., то съдът въз основа на изчисленията на вещото лице и с приложение на разпоредбата на чл. 162 от ГПК следва да определи действителния размер на дължимата цена за доставена топлинна енергия за времето от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. С оглед допълнително направените изчисления, съдът счита, че за процесния период недължима е сумата от общо 403.93 лв., начислена като цена на доставена топлинна енергия за БГВ. След извършване на съответната корекция настоящият състав приема, че стойността на доставената топлинна енергия в процесното жилище/БГВ + отопление от сградната инсталация/ през периода 01.12.2019 г. – 30.04.2020 г. е в общ размер на 2215.82 лв.

Този извод се подкрепя и от приетата от първостепенния съд съдебно икономическа – експертиза, на чиито изчисления съдът също се позовава. От нея се установява, че за процесния период, наред с начислените суми за топлинна енергия и лихва за забава, по партида на въззивника са начислени и суми за извършване на услугата дялово разпределение, които са в размер на 19.88 лв. - главница и 4.67 лв. – лихва за периода от 01.12.2019 г. до 22.11.2022 г.

Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е констатирало, че посочените по-горе суми не са заплатени.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени дружеството и одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

4

Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Няма спор по делото, че въззивният жалбоподател има качеството „клиент“ на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за недвижим имот с административен адрес: