Решение № 177 от 12.11.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Нова Загора, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100650 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ***, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г. от САК против М. СЛ. М. с ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане в размер 49.95 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производства.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. СЛ. М. с ЕГН ********** в Районен съд – Нова Загора било образувано ч.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок било постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

В законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК ищецът предявял настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Подчертава се, че за ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за установено п отношение на ответника, че дължи част от вземането за което била издадена заповедта за изпълнение в размер на 19.97 лв., представляващо потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги, с оглед на което прави отказ за тази част и така претенцията му остава само в размер на 49.95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

В исковата си молба ищецът от фактическа страна заявява, че предявява исковата си претенция срещу М. СЛ. М. с ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от които ищецът прилагал към исковата молба.

1

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК 205680303 било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание, още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 13660303001.

Излага се , че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“

В исковата молба се твърди още, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК 831642181 и М. СЛ. М. с ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13660303001 от дата 17.01.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора бил 24 месеца, съответно до 17.01.2019 г.

Въз основа на сключения договор между ответника и „.Българска телекомуникационна компания“ ЕАД била издадена Фактура № 1230975916 от 08.08.2017 г. за потребените от него услуги за периода от 08.07.2017 г. до 07.08.2017 г. на стойност 19.97 лв.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.42, т.1.

Абонатът има следните задължения: 4.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилния оператор издал по клиентския му номер от дата 08.10.2017 г. крайна фактура № **********, в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор в размер на 176.82 лв., от които за ищцовото дружество преставлява интерес част от сумата до размер на 49.95 лв. /3х16.65 лв./, явяваща се сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от договора и била включена сумата за потребените услуги от предходните четири отчетни периода.

Пояснява се, че в случая датата на деактивация на процесния абонамент била 13.09.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Сочи се, че така абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не спазил крайния срок за ползване на абонаментната си програма - 17.01.2019 г., което неизпълнение обусловило правото ищеца да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изрична клауза в т.2 от договора, уреждаща че последния дължи неустойка равна на горепосочения трикратен размер на таксите без отстъпка, както и потребените услуги.

Прецизира се, че цената на иска представлявала сума за която била издадена фактура от доставчика на мобилни услуги /цедента по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й и дейстителния активно 2 легитимиран в процеса би кредиторът – ищеца в производството – цесионерът по втория договор за цесия /заявителя по чл.410 от ГПК/.

Предвид изложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключения договор, която имала обезщетителен, а не санкционен характер.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Излага се, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25.Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец/или периоди/“.

Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава абоната от задължението за заплащане в определения срок.“

В исковата молба се твърди, че потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаването на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи от предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.

Твърди се, че в конкретният случай ответникът М. СЛ. М. с ЕГН ********** бил подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план VIVACOM i-Traffic L, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок същият не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

В исковата молба се твърди още, че и двата договора за цесия били блигационни, консесуални, двустранни и били породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. От тях било видно, че същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани.

Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия: списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдърща 3 информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.“

В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.