Определение № 991 от 02.07.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 991/2.7.2021г. гр.Пловдив, 02 . 07

. 2021г.

Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :

Административен съдия : Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 1269 / 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

ЕТ „Г.Б.”, представляван от Г.Н.Б., седалище и адрес на управление – гр.Асеновград, ул.”Цар Самуил” № 44, с пълномощник адв.Н.Г., обжалва Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите – в частта й, с която е отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв. – заплатена цена за изключване на посочените в жалбата имоти от ДГФ на основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, и сумата от 4505,43лв. – заплатени средства за компенсационно залесяване на засегнатите гори.

Становища на страните :

- Оспорващото лице поддържа следните фактически основания, от които произтичат съображенията за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част – Във вр. с инвестиционно намерение на ЕТ „Г.Б.” за изграждане на малка ВЕЦ „Асеница-3” на р.Чепеларска, е издадено Разрешително за водоползване № 0858/22.04.2002г., изменено с разрешително за водоползване № 0858/21.04.2004г., двете на МОСВ – Източнобеломорски район, а със Заповед № А-556/02.06.2005г. на Кмета на община Асеновград е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за изграждане на МВЕЦ „Асеница-3” в имоти от Държавен горски фонд /ДГФ/ с кадастрални номера - №№ 000089, 000090, 000091, 000093, 000095 и 000098, местност „До манастира”, землището на с.Бачково и образуване на нов УПИ I – МВЕЦ, кв.1. Предвид инвестиционното намерение и като следваща стъпка в развитието на административната процедура, със заявление рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. жалбоподателят поискал от Национално управление по горите /сега – Държавна агенция по горите/ изключването на посочените шест имота от Държавния горски фонд. Със Заповед № 1316/09.07.2008г. на Председателя на държавната агенция по горите посочените имоти са изключени от държавния горски фонд и ЕТ „Г.Б.” е задължен да внесе 3056лв. по сметка на Държавната агенция по горите – цена за изключване на посочените имоти от ДГФ на основание чл.19 ал.1 ЗГ /отм./, както и сума, чийто размер е определен от Регионална дирекция по горите – гр.Пловдив на 4 505,43лв., по сметка на Национален фонд „Българска гора” – средства за компенсационно залесяване на засегнатите гори. Двете суми са заплатени от ЕТ „Г.Б.” по указания начин с платежни нареждания №№ 1868/16 и 1868/17 – двете от 19.08.2008г. След приключване на описаните предварителни действия и с оглед реализация на инвестиционното намерение, ЕТ „Г.Б.” подал по преписка рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. – молба до Председателя на Държавна агенция по горите вх.№ 28-ГГ-10/07.08.2009г. за закупуване на посочените недвижими имоти, вече изключени от ДГФ. Повече от единадесет години Министерството на земеделието и горите не финализира тази процедура, порази неясни за жалбоподателя причини и въпреки четирикратно изискваното подновяване на представени документи с оглед тяхната актуалност и многократните запитвания от страна на заявителя /напр. питане от 10.05.2012г., получено в Министерството на 14.05.2012г., приложено към жалбата/.

Едва в началото на 2021г. е изпратено писмо изх.№ 70-546/02.02.2021г., с което от МЗХГ е поискано от заявителя потвърждаване на инвестиционното намерение за закупуване на посочените имоти с оглед финализиране на процедурата по преписката. С писмо вх.№ 70-546/02.03.2021г. на МЗХГ заявителят уведомил Министъра на земеделието, храните и горите, че поради изтичането на твърде дълъг период, в който съответните дирекции и служби в министерството са бездействали, изпълнението на инвестиционното намерение за изграждане на ВЕЦ се е провалило, тъй като с годините и законодателството, и икономическата среда са се променили. Със същото писмо, доколкото по вина на административния орган не може да се реализира инвестиционното намерение, е поискано възстановяване на заплатените в полза на ДАГ и на Национален фонд „Българска гора” суми.

Със Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите е прекратено административното производство по заявление вх.№ 28ГГ-10/07.08.2009г. за недвижимите имоти, посочени в жалбата /което е част от преписка рег.№ 28ГГ-10/27.06.2005г./, като е отказано възстановяване на заплатените суми с мотив, че Заповед № 1316/19.08.2008г. на Председателя на ДАГ е влязла в сила със заплащане на сумите по промяна на предназначението на процесните земи и за компенсационното залесяване, респект. не е налице правно основание за възстановяване на сумите, заплатени по тази заповед.

Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. в частта й, с която е отказано възстановяване на заплатените суми от ЕТ „Г.Б.” се счита за незаконосъобразна, поради постановяването й при допуснати груби нарушения на производствените правила и несъобразяване с материалния закон.

Поддържа се, че описаните в жалбата действия на оспорващото лице са извършени с оглед осъществяване на заявеното инвестиционно намерение за изграждане на малка ВЕЦ „Асеница-3” на р.Чепеларска. Твърди се, че те не представляват самостоятелни административни производства, а са част от общото производство, инициирано от ЕТ „Г.Б.” пред Национално управление на горите /сега Държавна агенция за горите/ със заявление рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. Заявено е, че изцяло по вина на административния орган това производство е продължило повече от шестнадесет години. Предвид изтичането на каквито и да било разумни срокове, настъпили промени в законодателството, променена икономическа среда, установената търговска дейност на ЕТ „Г.Б.”, към настоящия момент реализирането на инвестиционното намерение става невъзможно. Затова заплатените в полза на ДАГ и национален фонд „Българска гора” суми се явяват заплатени на неосъществено основание, доколкото инвестиционното намерение на ЕТ „Г.Б.” не може да бъде осъществено/изпълнено. Предвид изложеното се счита, че като не е съобразил фактите, административният орган не е приложил правилно закона – процесуален и материален и е постановил незаконосъобразен акт, отказвайки възстановяването на платени в хода на процеса суми, от които заявителят не се ползва и няма как да се ползва, а платените суми облагодетелстват единствено и само собственика на процесните имоти – държавата, като частта от тях, предназначена за компенсаторно залесяване, е използвана без горския фонд в тези имоти да е премахнат.

Поискана е отмяна на оспорената заповед в частта й, с която е отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв. – заплатена цена за изключване на посочените в жалбата имоти от ДГФ на основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, и сумата от 4505,43лв. – заплатени средства за компенсационно залесяване на засегнатите гори. Претендирани са за присъждане направените разноски /50 лв. държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение, л. 43 – пълномощно/.

- Министърът на земеделието, храните и горите не изрази становище по жалбата.

1. Оспорването е основано на чл.197 АПК, предвид правното основание за издаване на оспорената заповед – чл.56 ал.1 АПК. Жалбата е подадена в 14 дн.срок от съобщаването – в писмено уведомление /л.32/ е отразено, че не е налична обратна разписка, която да удостоверява връчване на оспорената заповед, изпратена на адресата с писмо изх.№ 70-546 от 16.04.2021г. с отразен баркод на Български пощи ЕАД. При служебна справка в сайта на Български пощи ЕАД е установено, че пратката е получена на 22.04.2021г. Жалбата е с вх.номер от 05.05.2021г.

2. Заповедта е постановена във вр. с докладна записка № 93-2197/07.04.2021г. – наредено е прекратяване на административното производство по заявление вх.№ 28 ГГ – 10 от 07.08.2009г. за закупуване на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и *** по КККР на с.Бачково, община Асеновград, изключени от държавна горска територия съгласно Заповед № 1316 от 09.07.2008г. на Държавна агенция по горите, по искане на ЕТ „Г.Б.”. По отношение прекратяването на административното производство /необжалвана част от административния акт/ са посочени : заявление вх.№ 28 ГГ-10 от 07.08.2009г. за закупуване на описаните поземлени имоти, които съгл. Заповед № 1316 от 09.07.2008г. на ДАГ, са имоти с променено предназначение; писмо изх.№ 70-456 от 02.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което е поискано от ЕТ „Г.Б.” потвърждение на инвестиционното намерение; писмо рег. индекс 70-546 от 02.03.2021г. на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, в което ЕТ „Г.Б.” е заявил, че желае да се прекрати преписката, като претендира да бъдат възстановени сумите по Заповед № 1316 от 09.07.2009г. на ДАГ, внесени по сметка на национален фонд „Българска гора”, съответно сумата от 4 505,43лв. за компенсационно залесяване и по сметката на ДАГ – сумата от 3056лв. – цена за изключване на посочените имоти от държавния горски фонд на основание чл.19 ал.1 и ал.2 ЗГ /отм./.

Административният акт е издаден от компетентен орган, до който е отправено писмено искане рег.индекс 70-546/02.03.2021г.

/л.21, 22/. Представени са доказателства за валидност на електронния подпис на министъра към 07.04.2021г. /диск, плик 35а/.

В случая административният орган се е произнесъл с един административен акт, основан на чл.56 ал.1 АПК, част от който е отказът за възстановяване на двете претендирани суми. Оспорената част от заповедта произтича от неоспорената й част /влязла в сила/ – прекратяване на административното производство по заявлението от 07.08.2009г. за закупуване на имотите. Поради това и на основание чл.56 ал.4 АПК : „Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”, съдебното производство е по реда на глава десета, раздел IV АПК.

По отношение отказът за възстановяване на двете суми, в заповедта е посочено, че административното производство инициирано от ЕТ „Г.Б.” за промяна предназначението на горепосочените имоти в землището на с.Бачково, е приключило с издаването на Заповед № 1316/19.07.2008г. на председателя на ДАГ и след заплащането в срок на дължимите суми за промяна на предназначението и за компенсационно залесяване, заповедта е влязла в сила и имотите са урбанизирана територия. Предвид изложеното, според Министъра на земеделието, храните и горите няма правно основание за удовлетворяване на искането за възстановяване на сумите, заплатени като дължими на основание Заповед № 1316 от 09.07.2008г., по приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт административно производство, по искане на ЕТ „Г.Б.”.

В заповедта и в преписката отсъства информация за осъществено компенсационно залесяване по отношение сумата от 4 505,43лв., внесена по сметка на национален фонд „Българска гора”.

3. Според данни от преписката и приложените към жалбата писмени доказателства /с р. от 23.06.2021г. е изискана пълната преписка във вр. с молба на жалбоподателя от 18.06.2021г. – на 30.06.2021г. постъпиха заверени копия от жалбата с приложенията към нея, поради което не бе необходимо запознаване на оспорващото лице с приложени от него документи/ : Заповед № 1316/09.07.2008г., издадена от Председателя на ДАГ, е правно основана на – чл.14 ал.1 т.1, чл.17 ал.2 и чл.19 ал.1 и 2 ЗГ, заявление вх.№ 28-ГГ-10 от 27.06.2005г. и вр. с чл.2 от Постановление на МС № 168/23.07.2007г. за преобразуване на Национално управление по горите в държавна агенция по горите. Според посочените норми от ЗГ /отм./ в действащата им редакция към 09.07.2008г. : „Гори и земи от горския фонд се изключват при промяна на предназначението им за: 1. площадки за изграждане на електроцентрали, язовири и други хидротехнически и електротехнически съоръжения, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, претоварни станции;”; „При изключване на гори от горския фонд, както и при учредяване или възникване на сервитути върху гори от горския фонд се извършва компенсационно залесяване върху незалесена площ не по-малка от засегнатата.”; „ За изключените площи,учреденото право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд се заплаща цена, определена с наредба, приета от Министерския съвет.; Сумата по ал. 1 се внася в бюджета на Държавната агенция по горите.”.