Решение № 40 от 21.03.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Дулово, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова И.ова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20203410100525 по описа за 2020 година

Ищците С. И. Х., с ЕГН **********, от *******, и Г. Х. Х., с ЕГН **********, от **********, Н. Х. Х., с ЕГН **********, от *****, и Д. Х. Д., с ЕГН **********, от ***** /последните трима като наследници, встъпили в правата на починалия в хода на производството ищец Х. Д. Х./, са предявили срещу ответника Х. Д. М., с ЕГН **********, от ******, следните искове:

1. Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, продължило от 1974 г. до 14.08.2020 г. за първия ищец и на основание наследство за другите трима ищци, на 70 кв. м.

/седемдесет квадратни метра/, придаващи се по регулация, която не е проведена към ****, в *** по плана на *** от 1954 г.;

2. Иск с правно основание чл.108 ЗС – ответникът Х. Д. М., с ЕГН **********, да бъде осъден да предаде на ищците владението на тези 70 кв. м.

Излагат подробни съображения по допустимостта и основателността на предявения иск. Претендират разноски. Представят писмени доказателства.

Правят се искания да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за обстоятелствата, изложени в исковата молба и за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Ищците твърдят, че са собственици на **** и на процесните 70 кв. м. на три основания – давност, СИО и наследство. Посочват, че правата върху процесните 70 кв. м. са признати на наследодателя на ищците - Х. Д. Х. - с *** № ****, том **** рег. № **** н.д. № **** г. Според неприложената регулация, спорните 70 кв. м. били придаваеми от имота на ищците към имота на ответника – **** /предишен УПИ ****/, но не се ползвали от него, а са се ползвали от ищците и се владели от тях повече от 30 години. С приемане 1 на регулационния план през 1954 г. граница между имотите на страните не е имало. Ответникът нямало как да е придобил процесните 70 кв. м. по давност, тъй като никога не ги е владял. Едва през месец август 2020 г. ответникът поставил ограда, като буквално заграбил процесните 70 кв. м.

Считат, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност годна да ги направи собственици на процесните 70 кв. м.

Претендират разноски. Представят писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Х.

Д. М., който намира иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че изложените от ищците твърдения не отговарят на действителното правно и фактическо положение. Твърди, че винаги е владял процесните 70 кв. м. които са част от неговия имот, това продължава до настоящия момент и никога не са били владени от ищците. Между двата имота имало изградена преди повече от 30 години ограда по плана от 1954 г., която не е местена и не е променяна.

Твърди, че след трасиране на имота му през 2017 г. е предприел процедура по изменение на кадастралната карта и на ПУП за УПИ****. С писмо № *****г. Община-Дулово, на осн. чл.128, ал.5 ЗУТ, е уведомила като заинтересовани страни брат му Х. Д. Х. и съпругата му С. И. Х. за писмени възражения в 14-дневен срок, но такива не са направени, не е оспорено и правото на собственост върху процесните 70 кв. м. Изменението на ПУП на *** било одобрено със Заповед № ******г. на СГКК.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени като основателни.

Ответникът, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител, който от името на своя доверител заявява, че оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

По делото освен писмени са събрани и гласни доказателства. Прието е заключение на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото се установява, че с *** за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ****, том **, рег. № **** , дело № *****г., издаден от нотариус К. К. с рег. № **** на НК на РБ, с район на действие – РС-Дулово, починалият Х. Д. Х. и съпругата му С. И. Х. са признати за собственици при условията на СИО по давностно владение на ****, *** по ПУП на ***, ***, от 1954 г., с площ от 1 070 кв. м., целия с площ 1 280 кв. м., с участие на собствено дворно място от 1 000 кв. м., ведно построените в него сгради и ведно с правото на собственост върху 70 кв. м., с които имотът участва в ****.

Установява се, че с *** за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № ***, том ***, дело № ****** г., издаден от РСДулово, ответникът Х. Д. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на УПИ *****, в *** с площ от 1 330 кв. м., в които имотът участва 2 с 620 кв. м. и е с неуредени сметки по регулация за 710 кв. м.

По делото са разпитани свидетелите и на двете страни.

От разпита на свидетелите М. И. М.и Б. И. Б. се установява, че между двата имота има ограда от бетонни колове и мрежа. В дворното място на ищците имало засята люцерна.

От разпита на свидетеля Ю. Х. Х. се установява, че между двата имота има ограда, която съществува от 1980 г., не е променяна и там, където живее ответникът, брат му не е ползвал имота.

От разпита на свидетеля П. В. П. се установява, че познава ответника във връзка с негово искане за изработване на изменение на кадастрален и регулационен план на ***, *****. В тази връзка свидетелят е ходил лично на място и е направил геодезически измервания на съществуващата на място ограда и там, където нямало ограда. След това бил изготвен проект за изменение на плана, който бил внесен в общината и одобрен. По време на заснемането присъствали ответникът и брат му Х., спорели къде трябвало да бъде оградата. Било им обяснено, че е заснето това, което се вижда като ограда. Не са правени промени в това, което е заснето. Това, което е отразено като граници, е това, което е на място като огради.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към датата на извършения от вещото лице оглед на място дворищната регулация от 1954 година е приложена. Извършени са геодезически измервания на имотните граници на ищците и ответника, като площта на имота на ищците е 1 484 кв. м., а площта на имота на ответника, който след изменението на плана е с нов пл. № ****, е 1 894 кв. м. Имотните граници между ищците и ответника са изменени през 2019 г. Новите имотни граници са одобрени със Заповед № ****** г. на Кмета на ****, която е в сила от 06.01.2020 г. Срещу тази заповед не са постъпвали жалби от заинтересовани лица.

Според действащия план на селото, ответникът не владее нищо от имота на ищците. Към датата на огледа на място спорните 70 кв. м. или 48 кв. м. след компютърни изчисления се владеят от ответника.

В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице сочи, че към момента границите, които съществуват на място, отговарят на последния одобрен план от 2019 г. Спорната граница нямала очертания на място, липсвала ограда. Посочи още, че и двете страни владеят на място площи поголеми от тези по техните документи.

Ищците основават претенцията си на разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, като считат, че регулацията, касаеща придаваемо място от техния имот с пл. № **** към имот пл. № ****– собственост понастоящем на ответника не е била приложена, респективно – с изтичане на 6-месечния срок, установен с разпоредбата на §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на плана е отпаднало.

В настоящия случай дворищната регулация по плана на *** от 1954 г. е приложена. Имотните граници между **** /собственост на ищците/ и ****/ собственост на ответника /са изменени през 2019 г. и новите граници са одобрени със Заповед № ******г. на Кмета на Община – Дулово, която е съобщена на ищците и не е обжалвана от тях. Същата е влязла в сила на 3

06.01.2020 г. /л.89 - л.90 от делото/.

Съгласно сега действащия кадастрален и регулационен план на ***, ******, и заключението на вещото лице, ответникът не владее нищо от имота на ищците.

Съгласно представеното с исковата молба и прието като доказателство по делото удостоверение за данъчна оценка № ********г. /л.9 от делото/, ищците са декларирали земя с площ от 1 000 кв. м. и най-вероятно са заплащали данъци само за тази площ.

По делото не бяха представени доказателства от ищците същите да са заплащали данъци за спорните 70 кв. м.

Позоваването на придобИ.е на право на собственост въз основа на придобивна давност от страна на ищеца предполага при условията на пълно и главно доказване да установи, че е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Институтът на придобИ.ата давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание - арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание - в продължение на определен период от време (в случая 10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене. ПридобИ.ето на правото на собственост на основание придобивна давност, изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт, демонстрирайки по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

Не се доказва обаче ищците да са установили своя фактическа власт върху процесните 70 кв. м. Показанията на водените от ищеца свидетели М.И.

М. и Б. И. Б. не сочат по категоричен начин, че ищците владеят спорните 70 кв. м явно и необезпокоявано повече от 10 години. Те свидетелстват единствено, че между имотите на ищците има поставена ограда, която не е местена през годините и има празно дворно място засято с люцерна. Не заявиха спорните 70 кв. м. да са част от това дворно място.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин ищците да са упражнявали давностно владение върху процесните 70 кв. м., които са част от имота на ответника и да са изразили намерението си за своене (анимус) пред него. Недоказан остана и корпусът – установена от ищците фактическа власт върху спорната площ, годна да породи правни последици.

При недоказаност на владението като фактическо състояние, неговите допълнителни обективни признаци, сочещи на придобивна давност (постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно) не следва да бъдат обсъждани.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищците не са установили и не са доказали при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличие на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а 4 именно: ищците и/или техният наследодател Х. Д. Х. да са упражнявали фактическа власт през периода 1974 г. до 14.08.2020 г. върху процесните 70 кв. м. в продължение на 10 години с намерение да ги държат като свои.

Не се установяват и допълнителните елементи, характерни за давностното владение, сред които владението да е явно, трайно, спокойно, системно и непрекъсвано.

Неустановяването на кумулативното им наличие не позволява да бъде направен извод, че ищците са придобили собствеността върху процесните 70 кв. м. в резултат на придобивна давност.

Искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Неоснователен се явява и предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 ЗС да бъде осъден ответника да им предаде владението на спорните 70 кв. м.

По разноските:

Такива се претендират от ищците и ответника.