Решение № 4416 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4416 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100514063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД срещу Решение № 16993/18.09.2025 г. постановено по гр.д. № 49453/2024 по описа на СРС, 67 състав, с което са отхвърлени предявените от "ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД срещу „ШЕНКЕР“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 813,87 лева, представляваща възнаграждение по сключен договор за автомобилен превоз на товари, съгласно заявка от 19.04.2023 г. и фактура № 0000043484/16.08.2023г., както и сумата 524,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г. до 20.08.2024 г.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: СРС мотивирал решението си изцяло върху новация на правоотношенията, но това възражение не е било изрично въведено от ответника с отговора на исковата молба.

Изложение за наличие на новация липсвали в доклада по делото и не е били предмет на произнасяне и по този начин съдът изградил решаващите си мотиви върху обстоятелство, което е останало извън предмета на спора. Твърди се, че изводите на СРС за наличие на новация били неправилни и недоказани , тъй като втората заявка, която СРС приел за 1

"новираща", имала различни индивидуализиращи белези от първоначалната, като дестинация и съдържание на превоза. Счита, че липсвал и обективния елемент на новацията, тъй като във втората заявка липсвало ясно посочване, че тя обхваща и първоначалния превоз от България до Швейцария, който вече е бил извършен. Навежда се, че СРС неправилно заключил, че израза "4500 лв. износ връщане ДДС" имплицитно включвал първия превоз, тъй като в транспортната терминология, "износ" се отнасял до обработване на митническа документация, а не до самия първоначален превоз, респ. по-високата цена се дължала на допълнителните митнически задължения по връщането на стоката в България. Счита, че наличието на нова заявка с различни белези и по-висока цена формирало у ищеца основателно разбиране за второ, самостоятелно възлагане. Поддържа, че новация, извършена след изпълнение на главното задължение, изисквала ясна и недвусмислено изразена воля относно всички елементи на новия договор, а в случая СРС неправилно приел наличието на "мълчаливо съгласие", тъй като уведомлението било лишено от необходимата информация и разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ не можела да бъде приложена. Твърди се още, че СРС неправилно кредитирал показанията на служителя на ответника, тъй като тя била пряко заинтересована от изхода на спора, предвид евентуалната имуществена отговорност за вреди, а показанията целели да допълнят липсващото съдържание на неясната заявка и имейл кореспонденция, което не била годна да докаже новация. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност от въззиваемия. Твърди се, че СРС правилно отхвърлил исковите претенции с мотиви за новирано задължение, което било изцяло погасено от ответника. Счита, че задължението по първоначалната заявка, за която била издадена първата фактура загубила своето самостоятелно значение поради повреждане на товара, инструкция на изпращача за връщане на товара и възникване на ново задължение в размер на 4 500,00 лв., касаещо износа и връщането на товара в България. Поддържа, че фактура № 0000043485 за 4 500,00 лв., касаеща новираното задължение е била изцяло заплатена. Навежда, че СРС не допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, както и че наличието на новация се потвърждавала от събраните по делото доказателства (заявка № BGSOF230403853, електронна кореспонденция и свидетелски Показания). Поддържа, че ответникът не изпълнил основните си задължения по превозния договор, тъй като липсвали доказателства за доставяне на стоката до крайния получател "без забележки", стоки били съществено увредени по време на превоза, за което отговорен бил превозвачът (чл. 17 от Конвенция ЧМР). Твърди се, че по аргумент от чл.23,ал.4 и чл.25,ал.1 от Конвенция CMR при пълна повреда на товара на превозвача не му се дължи навло.

Навежда и че ищецът нарушил т. 5.8 и т. 5.12 от заявката. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с които ищецът е искал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3 813,87 лева, представляваща възнаграждение по сключен договор за автомобилен превоз на товари, съгласно заявка от 19.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 524,39 лева, представляваща обезщетение за забава от 21.08.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че с оглед на повреждането на процесния товар между страните е било постигнато съгласие за промяна на заявката за превоз и дължимото възнаграждение, поради разпореждане на изпращача същият да бъде върнат в България. С оглед на това е приел, че променената и приета заявка представлява новация, като задължението по първоначалната заявка за транспорт е загубило своето самостоятелно значение и е възникнало ново задължение в размер на 4 500,00 лева, касаещо износа и връщането на товара в България, като с оглед на факта, че между страните не е спорно, че тази сума е платена, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

От фактическа страна по делото безспорни са следните обстоятелства:

С заявка-договор за вътреобщностен / международен автомобилен превоз № BGSOF230403853 от 19.04.2023г., ответникът е възложил на ищеца извършване на превоз на товари, при следните условия: уговорена дата на товарене- 19.04.2023 г. от пункт в гр.

София, Гара Искър, „********, датата на доставка – 24.04.2023г., в разтоварен пункт в гр.

Ембрах, Швейцария. Уговореното навло било в размер на 1 950,00 евро без ДДС. Предмет на превоза са били медни слитъци, пръти и профили. Между страните по делото е безспорно, че в процеса на изпълнение на процесния превоз е камионът на ищецът е катастрофирал в Унгария, като превозваната стока е била разпиляна, а палетата в които се е намирала- счупени.

От съобщение от 28.04.2023 г. изпратено от товародателя- София Мед до ответното дружество се установява, че получателя на стоката- HAEUSELMANN METALL GMBH е 3 отказал да приеме превозваните стоки, тъй като палетата са били счупени, стоката е била разпиляна извън тях, а получателя не е в състояние да ги разтовари от съображения за сигурност. Със същия имейл товародателя е поискал стаката да бъде върната. Отказът на HAEUSELMANN METALL GMBH да получи стоките се потвърждава и от международна товарителница № 113965/011500995, която не е подписана от получателя на стоката.

В имейл от 15.05.2023 г. изпратен от служител на ответното дружество до ищецът е посочено, че сумата по процесната заявка се променя, с оглед на обстоятелството, че стоката трябва да върната в България. От представената по делото коригирана заявка се установява, че параметрите й са променени както следва: дата на товарене- 28.04.2023 г. от пункт в гр.

Ембрах, Швейцария, дата на доставка- 05.05.2023 г. в разтоварен пункт в гр. София, Гара Искър, „********. Като изпращаш е бил посочен- HAEUSELMANN METALL GMBH, а като получател- София Мед АД.

От представената по делото товарителница във връзка с изпълнението на транспорта на процесните стоки обратно да България се установяват следните обстоятелства: 1. Превозвач е бил ищцовото дружество 2. Изпращащ- SUPER TRANSPORT AG, 3. Мястото на товарене на стоките е бил в Лаусен, Швейцария, 4. Получател е бил София Мед, а мястото на доставка в София, 5. Посочено е всички 20 палети са счупени, а материалите- увредени; 6.

Товарителницата е била изготвена на 08.05.2023 г. , а стоките са били доставени на 11.05.2023 г. и са били приети от получателя- София Мед. От представената имейл кореспонденция с получателя на стоката- София Мед се установява, че цялата стока е бил бракувана. От представените по делото фактури с № B12097642 и B12097492 се установява, ч е SUPER TRANSPORT AG е фактурирало на ищовото дружество сумата от 70 евро за изготвяне на документи и митническа обработка на износа и 662 евро за разтоварване, складиране и извеждане от склад на процесните стоки.

По делото е била разпитана св. свидетелката С.М.С., спедитор в ответното дружество. От нейните показания се потвърждава, че при извършване на процесния превоз по пътя в Унгария настъпва ПТП, а ищецът се свързал с нея, за да я информира за произшествието.

Сочи, че на следващия ден от ответното дружество уведомили „София Мед“ АД, за катастрофата и очаквали инструкции от него за последващи действия. Свидетелката посочва, че не е давала конкретни инструкции на ищеца, тъй като очаквала такива от товародателя. Заявява, че 1-2 дни след ПТП превозвачът ги уведомил, че е претоварил стоката в друг камион в Швейцария, без възложителят да е давал инструкции за това / същото се потвърждава и от представените по делото товарителници- превозът е трябвало да бъде извършен с камион с рег. № ********, но впоследствие е бил извършен с камион с рег. № ********/. От показанията на свидетелката се потвърждава че при пристигане на крайния пункт за разтоварване, получателят отказал да приеме стоката. Установява че ответното дружество отново се свързало с клиента „София Мед“ АД и го уведомило, че превозвачът се намира на разтоварния пункт, като клиентът дал инструкция за връщане на товарите в България. Свидетелката потвърждава, че поради наложилото се връщане, провела разговор с ищеца превозвач за промяна в заявката за превоза и общата дължима сума за 4 износа и връщането на товара, била уговорена в размер на 4 500,00 лева. Сочи, че изпратила по имейл на ищеца за променената със заявката цена, който не отговорил на имейла, но такава била и практиката с оглед трайните търговски отношения между страните.

От назначената по делото ССчЕ се установява, че процесната Фактура № 0000043484/16.08.2023г. е била осчетоводена при ищеца, но не и от ответното дружества, като при проверка на общия размер на дължимите и неизплатени суми от страна на ответника към ищеца, експертизата е установила, че в счетоводството на „Шенкер“ ЕООД липсва посочване на задължение по процесната фактура.

При така установената фактическа страна от правна съдът намира следното:

На първо място съдът намира, че първата инстанция неправилно е приела, че в случая е налице новация. Първо възражение за новиране на задължението не е било направено от ответника с отговора на исковата молба, поради което първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като е отхвърлила иска въз основа на възражение, което не е било направено от ответника. На следващо място съдът не намира и че в случая е налице новация. За да е налице обективна новация / каквото по същество е приела, че е налице първата инстанция/, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. От събраните по делото доказателства се установява, че страните не са променили нито предмета на задължението, нито основанието на съществуващото между тях облигационно отношение. Не се установява да е налице и намерение за новиране. По изложените съображения съдът намира за необосноват изводът на СРС за това, че страните са новирали съществувалото между тях облигационно отношение.