Решение № 1511 от 29.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110201117 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. Г. Г., подадена чрез а. В. П. от АК-Враца против наказателно постановление № 23-4332-010065/06.06.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 1200.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като поддържа, че нарушението неправилно е квалифицирано като извършено при условия на „системност“ по смисъла на §6, т62 от ДР на ЗДвП. Сочи, че посочените в обжалваното НП два броя електронни фиша не могат да обосноват системност, тъй като са влезли в сила на една и съща дата, считано от която липсва друго извършено нарушение, освен процесното. Претендира се издаване на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в чл.34, ал.1 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и поради неправилна квалификация на нарушението, 1 т.е. неправилно приложени на материалния закон. Иска се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. П., с което е направено доказателствено искане за изискване от АНО на протокола от използването на техническото средство „CORDON-M”2 с №MD1196 за времевия период и на мястото, посочени в НП, но доколкото този протокол вече е представен заедно с административно наказателната преписка, съдът не го е изисквал. Преповторено е възражението за издаване на АУАН след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН. Посочено е, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като се твърди, че не е посочено точно място на извършване на нарушението.

За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Представени са писмени бележки от юрисконсулт Б.СТ, в качеството му на пълномощник на наказващия орган, с които се моли за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок /видно от приложената разписка НП е връчено на 25.12.2023 г., а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенско клеймо – 05.01.2024 г./, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 13.06.2022 г. в 19:54 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1196 заснела лек автомобил марка/модел "*****************, движещ се в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ до №200, с посока от ул. „П. Красов“ към ул.

„Околовръстен път“, с превишена скорост – 95 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост – 98 км./ч.), отчетена от техническото средство, при действащо в участъка ограничение на максимално разрешената скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с пътен знак „В26“.

Като собственик на МПС бил установен жалб. А. Г. Г., който бил 2 призован да се яви в ОДМВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“ за попълване на декларация по чл.188 ЗДвП. На 11.02.2023 г. А. Г. попълнил декларация, с която декларирал, че МПС е било управлявано от самия него на 13.06.2022 г. в 19:54 часа. На същата дата – 11.02.2023 г. му била връчена и покана да се яви в двуседмичен срок в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН , но тъй като няма данни да се е явил в посочения срок, на 02.03.2023 г. срещу него бил съставен АУАН от св.Иван Петров Бенчев за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП , който му бил връчен на 05.05.2023 г., като в акта не са вписани възражения.

Писмени такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

На 06.06.2023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП , поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на А. Г. глоба в размер на 1200.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, след като е приел, че нарушението е извършено в условия на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г., връчен на 12.01.2022 г. и влязъл в сила на 27.01.2022 г. и ЕФ серия К№4599713/19.03.2021 г., връчен на 12.01.2022 г. и влязъл в сила на 27.01.2022 г.

За използваното техническо средство е представена разпечатка от електронния адрес на БИМ за вписването му като одобрен тип средство за измерване. Представен е протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за извършена последваща проверка на преносимата система за видеоконтрол.

Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като е посочено разположението на уреда, ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 50 км/ч, за населено място, посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на АТСС. Приложена е снимка на разположението на техническото АТСС на пътя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

3

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй като нарушителят е установен след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП на 11.02.2023 г. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая към датата на съставяне на АУАН на 02.03.2023 г. не е изтекла една година от нарушението, нито са изминали три месеца от откриване на нарушителя, което е станало на 11.02.2023 г. НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН , която изисква нарушителят да е известен, да не може да се намери или след покана да не се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен, но не се е явил, като по мнение на съдебния състав това не е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил.

В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че той е управлявал автомобила.

Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение, видим е номерът на автомобила.

4

Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията на скоростта в участъка. Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението.

Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. въведеното ограничение на скоростта като същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Липсват доказателства, които да поставят под съмнение компетентността на служителя, който е работил с АТСС. Протоколът като официален удостоверителен документ обвързва съда и в тази част. Видно е, че стриктно са спазени инструкциите за работа с техническото средство, изготвена е ясна снимка на нарушението, от преминало техническа проверка АТСС, като нито в ЗДвП, нито в друг нормативен акт има изискване в него да се отразява дали и кога служителят, боравил с техническото средство, е преминал през обучение за работа с него.

В протокола за използване на АТСС се отразява само име и подпис на служителя, чиято функция е да удостовери, че техническото средство е разположено и настроено, че наличните пътни знаци са проверени и след измерването и че АТСС е преминало метрологична проверка. Всички тези обстоятелства се установяват и от останалите събрани доказателства. Няма изискване за удостоверяване на преминатия курс на обучение на служителя и за съда няма и основание да се съмнява в компетентността на всеки служител на ОПП-СДВР, извършвал съответни действия по преписката без да са налице индиции в тази насока (така и в Решение от 27.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 100/2022 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1530/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 415 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 380/2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и пр.).

Видно е, че актосъставителят е проверил наличната информация, ясно е направена снимка на автомобила, отчетена е скоростта на движение, надлежно е съставен протокол съгласно Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. и няма основание да се приеме, че служителят не е изпълнил точно и последователно задълженията си.

Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не 5 трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Макар и в конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, да не е различна от посочената в ал. 1 за населено място, а да съответства на същата – 50 км./ч., доколкото това ограничение е било изрично указано с пътен знак /каквато снимка е представена с преписката/, то нарушението правилно е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като ясно и точно е описано. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП , тъй като ограничението на скоростта е било въведено с поставен знак В26. В случая ясно е посочено в какво се изразява нарушението и че е била въведена забрана да се движи със скорост повече от 50км/ч. в населено място. Въпреки въведеното ограничение жалбоподателят се е движил с превишение от 45 км/ч., т.е. със скорост от 95 км/ч.

Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно Г. е управлявал процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред и чрез попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателят е заснет при движение с наказуема скорост от 95 км/ч, т.е. с превишение от 45 км/ч, над допустимата максимална скорост (50 км/ч) за населено място, което ограничение е било въведено в пътен знак „В26“.