Решение № 22 от 14.02.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр.Мадан, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100271 по описа за 2021 година

Предявен е иск от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. В.Л. № .., чрез пълномощника адв. М.М. против К. ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. *** и А. Т. ЕООД, ЕИК: ***, гр. С., бул. В. ****, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **,сключен с К.о ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с А.

Т. ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузите на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ** и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с А. Т. ЕООД , са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.146 ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила договор онлайн с К. ЕАД, Договор за потребителски кредит №***г., съгласно който трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 5 606.64 лева, при срок на кредита от 24 месеца и месечна погасителна вноска от 233.61 лева. Въз основа на на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***, ищцата сключва с А. Т. ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит. По сключения Договор за предоставяне на поръчителство ищцата следвало да заплати сумата от 4 135.20 лева, разпределена на 24 месечни вноски, включени и начислени към всяка една вноска по Договор за потребителски кредит № **. Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № **, сключен с „К.“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, са нищожни на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № **, сключен с . ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с А. Т. ЕООД, са нищожни на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че сумата която се претендирала чрез тях по договор за поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП, като чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Не бил установен механизма, по който е изчислен ГПР и по-конкретно какви 1 други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в договора за поръчителство е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочва, че едноличен собственик на капитала на А. Т. ЕООД е К. АД, поради което печалбата на А. Т. ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик К.

АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с К. АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на К. АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. В Договор за потребителски кредит № ** била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Не било спазено изискването на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ** и Договор за предоставяне на поръчителство била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, и сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира за гарант/поръчител в размер на 4 135.20 лева била в размер на равен от сумата на отпуснатия кредит. Със заплащането на сумата предвидена за поръчителство в размер на 4135.20 лева, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Наред с това, клаузата на чл.4 ап.1 от Договор за потребителски кредит № ** и Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни като неравноправни но смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Същите били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие в правата на страните.

Посочената по-горе клауза не била формулирани по ясен и недвусмислен начин- чл.147 ал.1 ЗЗП и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция не позволявяла на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. С посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10 и член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО., член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Договорът за поръчителство не бил произвела правен ефект, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Т.

ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *** г. между ищеца, като кредитополучател и К. ЕАД. Основание за плащане на суми на дружеството А. Т. ЕООД не се съдържало в Договор за потребителски кредит № ***. Сочи, че между ищеца и „А. Т.“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., по силата на който А. Т. се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към К. по Договора за потребителски кредит № ** година. За предоставяне на услугите по Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. и ищецът са уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 172,30 лв. за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който А. Т. предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с К., ищецът не дължи възнаграждение на А.

Т. за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Ищецът имал възможност да се запознае предварително и е сключил Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Имал е и възможност да 2 избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било задължително да избере сключването на договор с дружество - гарант, което изрично е посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит. Счита за неоснователно и релевираното в исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на поръчителство сключен между А. Т. и ищеца следва да бъде включено от К. в ГПР като разход по кредита. Посочва, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит и за кредитополучателя няма санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Услугата на А. Т. не била задължителна за сключване на Договора за потребителски кредит, нито е разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Сключеният между ищеца и А. Т. договор не бил договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между „К.“ ЕАД и ищеца, уговорени и описани, съгласно законовите изисквания. Посочва, че съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа.

При отказ от Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с К., ищецът не дължи възнаграждение на А.

Т. за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Нормите на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК били спазени, като не били налице и сочените от ищеца хипотези за неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП на процесиите договори, като излага съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К.

ЕАД, с която се взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №***г. между ищцата, като кредитополучател и К. ЕАД (К.), като кредитодател, за сумата от 3960,92 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 35,87 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,40 %. Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договора за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят е имал възможностите да избере необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция или да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора К. ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Не споделя изложените доводи, че ищцата е въведена в заблуждение относно параметрите на сключения от нея договор. На ищцата е била предоставена предварителна възможност да се запознае договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от ищцата суми. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. След получаване на преддоговорната информация и запознаване с всички условия във връзка с кредита ищцата била въвела самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. С това свое действие ищцата е заявила съгласието си да бъде обвързана от процесния Договор за потребителски кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение, т. 11 от ОУ на К.

ЕАД с извършване на гореописаните действия заявлението се счита за подадено, а ОУ на К.

ЕАД и Договорът за потребителски кредит - приети и подписани от нея. Сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил съвсем отделен договор, сключен от нея с дружеството А. т. ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и дружеството А. т.