Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 21.07.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1655/2022
Вид
Решение № 512
Подписан
21.07.2023
В сила
15.01.2024
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Благоевград, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20221210201655 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “Ф*******Д, със седалище и адрес на управление в гр.Б*****, представлявано от управителя Н. Д. З., против НП№42-0002705/01.09.2022г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН.Алтернативно се прави възражение за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН и се прави искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /В тази насока съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, 1 съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.

61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. / Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 12.10.2022г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото – на 26.10.2022г. / Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните фактически и 2 правни аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 05.07.2022г., около 14.00 часа, в сградата на ОО“АА“Благоевград, а именно на бул.“Св.Д.Солунски“№77А, св.Д. /инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си -св.Г., е съставила на жалбоподателя АУАН №325724 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари с №19485/28.06.2018г., на 05.07.2022г., не представил за проверката в сградата на ОО“АА“-гр.София, тахографските листове от аналогов тахограф Kienzle, с модел 1324.S100, със сериен №01622955, монтиран на МПС с марка“С******“ и с рег.№Е***, от категория N*, за периода от 01.01.2022г. до 01.04.2022г./ в това число и за дата 05.01.2022г., 10.01.2022г., 03.02.2022г. и 01.03.2022г., на които дати жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари на територията на РГърция , Румъния и Унгария./В Акта е посочено, че тези документи за проверката са изискани от превозвача с нарочно Известие с рег. № 12-00-00-42-0164/16.06.2022г., получено от процесното дружество по седалище на 20.06.2022г. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН е квалифицирано като административно нарушение по чл. 91в, т.1 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице Д.К. на датата на съставянето му. /За Д. К. в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на 14.01.2019г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./ Проверката е възложена на св.Д. и Г. с нарочна Заповед № РД-12-1980/05.07.2022г. на Директора на РД“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като тези, материализирани в самият АУАН.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№12-00000420/64/16.06.2022г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника на дружеството, Д. К. на 20.06.2022г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“/ в ОО“АА“-Благоевград/, редица документи за периода: 01.12.2021г.-01.04.2022г. Сред изисканите документи са и посочените в акта такива, а именно : тахографски листа при извършван международен превоз на товари с МПС с рег.№Е0763МР.

Въз основа на АУАН, на 01.09.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0002705, с което на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 от същият Закон . НП е връчено на законният представител на дружеството на 12.10.2022г.

3

При разпита на свидетелите по акта Д. и Г., двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /извършвани от него международни превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица конкретно посочени в изпратено му известие документи и информация за проверяваният период 01.01.2022.г.-01.04.2022г., а именно: тахографски листа от автомобил, с който е извършван превоза, констатиран въз основа на представени товарителници от жалбоподателя в рамките на проверката. Св.Г. установява, че изискали тахографски листа от посоченото в акта МПС, защото констатирали, че на същият е бил монтиран аналогов, а не дигитален тахограф , а последното било видно и установимо от модела на тахографа, който по данни на производител е именно аналогов такъв . Акта бил съставен на мястото на проверката и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице. Св.Д. на свой ред потвърждава, че за проверката е бил съставен и нарочен констативен протокол.

Според извършеният легализиран превод на представените към делото товарителници /ЧМР/, те удостоверяват извършен международен превоз на товари от процесното дружество в рамките на проверяваният период и конкретно на дати и за маршрути, както следва: на дата 05.01.2022г. по маршрут Румъния –РГърция, на дата 10.01.2022г. по маршрут РГърция – Румъния, на дата 03.02.2022г. по маршрут РГърция – РУнгария и на дата 01.03.2022г. по маршрут РГърция – РРумъния.

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“ и Заповед №110/01.04.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя/ за акта чрез упълномощено за това лице, а за НП –чрез законният му представител./ В двата документа ясно и конкретно е посочена датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица, правна квалификация на деянието и санкционна норма. Посочени са място и дата на нарушението, от която бездействието на процесното дружество е квалифицирано като административно нарушение в този казус /05.07.2022г./ Описани са конкретно и подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение и начина на извършването му /чрез бездействие до посочената в акта дата/, както и всички писмени и гласни доказателства, с които е установено нарушението. При 4 това положение и след като констатира, че в АУАН се съдържат всички задължителни реквизити за такъв документ по чл. 42 от ЗАНН, а за НП се съдържат всички негови задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН, съдът приема обжалваното НП за процесуално законосъобразно и всички възражения на защитата в обратна насока, съдът намира за неоснователни.

Наред с горното, от събраните по делото гласни и писмени доказателства , съдът счита, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.