Определение № 902 от 05.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 902 гр. Сливен, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500562 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД против Определение №4315 от 14.11.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д. №4402/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Дружеството жалбоподател заявява, че обжалваното определение е неправилно.

Счита, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен, несправедлив и необосновано висок. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани действия или разходи от страната или пълномощника, които да оправдаят разноски в посочения размер. Съдът не приложил критерия за реално извършената от адвоката работа. Счита, че размерът следва да бъде определен под минимума по НМРАВ. Двамата ищци имали един и същ интерес и едно и също правно основание на претенциите си. Не били извършвани допълнителни процесуални действия, събраните доказателства касаели двамата ищци и делото е приключило в едно съдебно заседание. Поради това счита, че следва да се възмезди пълномощника на ищците за извършените действия с възнаграждение за представителство на един ищец. Освен това посочва, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът следва да определи адвокатско възнаграждение под минимума. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да намали 1 разноските за адвокатско възнаграждение и определи същите в общ размер за двата ищци от общо 400лв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другите страни – М. С. П. и В. Д.

К., които в законоустановения срок са подали отговор на частната жалба чрез пълномощника си адв. Р.. С отговора частната жалба е оспорена като неоснователна.

Посочва се, че районният съд се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото. Освен това по двете обединени дела били извършвани действия по обезпечаване на производството, които също следвало да се вземат предвид при присъждане на разноските.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4402/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от М. С. П. чрез пълномощник адв. С. Р. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове за признаване за установена недължимост на основание чл.439 от ГПК на следните суми: 53,00 лв. разноски в исковото производство и 33,13 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 4316/2017г. по описа на СлРС, за които е издаден изпълнителен лист от 29.12.2020г. въз основа на решение по гр. д. № 5935/2017г. по описа на СлРС, влязло в сила на 12.07.2018г. и на сумата от 656,61 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 11.01.2012г. и законна лихва по решение по гр. д. № 5935/2017г. по описа на СлРС, влязло в сила на 12.07.2018г., за която е издаден изпълнителен лист от 01.02.2024г., въз основа на които изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 2774/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915, с район на действие ОС – Сливен.

Производството по гр.д.№4403/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от В. Д. К. чрез пълномощник адв. С. Р. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове за признаване за установена недължимост на основание чл.439 от ГПК на следните суми: 53,00 лв. разноски в исковото производство и 33,13 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 4316/2017г. по описа на СлРС, за които е издаден изпълнителен лист от 29.12.2020г. въз основа на решение по гр. д. № 5935/2017г. по описа на СлРС, влязло в сила на 12.07.2018г. и на сумата от 656,61 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 11.01.2012г. и законна лихва по решение по гр. д. № 5935/2017г. по описа на СлРС, влязло в сила на 12.07.2018г., за която е издаден изпълнителен лист от 01.02.2024г., въз основа на които изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 2774/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915, с район на действие ОС – Сливен.

По всяко едно от двете дела има представен договор за правна защита и съдействие, сключен между съответната ищца и адв. Р. с уговорено възнаграждение в 2 размер на по 600лв., платено в брой от всяка една от ищците при подписване на договора.

С исковата молба по всяко дело е било направено особено искане за обезпечаване на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 2774/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915, с район на действие ОС – Сливен. С нарочни определение по двете дела искането било уважено, като е допуснато обезпечение и е наложена поисканата обезпечителна мярка.

В срока по чл.131 от ГПК, с депозираните по двете дела отговори на исковите молби, ответното дружество е оспорило предявените искове като неоснователни.

С Определение №3614 от 03.10.2024г. по гр.д. №4402/2024г. производствата по гр.д. №4402/2024г. на СлРС и по гр.д. №4403/2024г. на СлРС са обединени в едно производство, продължаващо под №4402/2024г. по описа на СлРС.

В проведеното по обединеното производство открито съдебно заседание ищците са били представлявани от процесуалният си представител по пълномощие адв. Р..

С Решение №1000/24.10.2024г. по гр.д.№4402/2024г. на СлРС са уважени изцяло предявените от М. С. П. и В. Д. К. против ответното дружество искове. С Решението са присъдени разноски на всяка една от ищците в размер на по 455лв., от които 400лв. заплатен адвокатски хонорар. В мотивите на решението е посочено, че съдът намира направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно и намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 600лв. на 400лв. за всяка една ищца.

Решението е връчено на ответното дружество на 24.10.2024г.

На 07.11.2024г. „Профи Кредит България“ ЕООД е подало молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на ищците в общ размер от 400лв.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещните страни.

С обжалваното Определение №4315 от 14.11.2024г. по гр.д.№4402/2024г., СлРС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение, като е посочил, че определеното възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и извършената от пълномощника работа.

Определението е връчено на молителя на 18.11.2024г. Частната жалба против него е подадена на 27.11.2024г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

3

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са изцяло неоснователни.

В случая са предявени искове по чл.439 от ГПК от двама ищци, които не са солидарни длъжници, като образуваните въз основа на всяка отделна искова молба дела са обединени по служебен почин на съда за разглеждане в едно производство.

Следователно, при липса на това обединяване делата биха приключили в отделни, независими едно от друго, производства. След обединяването е налице освен обективно кумулативно съединяване на искове и субективно активно съединяване на искове.

Предявените искове са уважени изцяло.

На първо място следва да се посочи, че съдът следва да определи дължимите на всеки един ищец разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в т.ч. и разноските за адвокатско възнаграждение, поотделно.

Въззивният състав намира за напълно правилно и законосъобразно процедирането на първоинстанционния съд в тази насока, а възраженията на жалбоподателя – за неоснователни и ненамиращи опора в приложимия процесуален закон.

По делото е установено извършване на разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение от всяка една от двете ищци поотделно.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, всяка една от тях има право на разноски, с оглед пълното уважаване на исковите й претенции. Няма законово основание за заплащане на едно общо адвокатско възнаграждение на пълномощника на двете ищци. Следва да се посочи, че няма никаква пречка ищците да са упълномощили и да се представляват в производството от различен пълномощник. В този случай как съдът би присъдил едно общо възнаграждение по логиката на частния жалбоподател.

На следващо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд е разгледал и уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е редуцирал същото до размера от 400лв. по всеки един от двата договора за правна защита и съдействие. Съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на всяка една от ищците процесуални действия, като следва да се отчете и факта на извършени действия във връзка с поискано и допуснато от съда обезпечение на предявените от всяка една от ищците искове. Въззивната инстанция напълно споделя така изложените аргументи.

Освен това следва да се отбележи и факта, че е налице и обективно кумулативно съединяване на искове, а съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, 4 независимо от начина на тяхното съединяване.

С оглед всичко изложеното, въззивният състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е приложил разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.5 от ГПК и е присъдил разноски на всяка една ищца поотделно, от които 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против Определение №4315 от 14.11.2024г. по гр.д. №4402/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по делото Решение №1000/24.10.2024г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5