Решение № 4005 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4005 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100507949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 27.02.2021г. по гр.д. № 7419/2020г. на СРС, 143-ти състав „БИ Е.Е.“ ООД е осъдено да заплати на Е. Е. И. (И.) сумата 400 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по договор за въздушен превоз, изпълнен с полет BGH2016, по разписание за 16.04.2019г. по дестинация Хургада-София, ведно със законната лихва от 11.02.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 22. 82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.10.2019г. до 10.02.2020 г., като e отхвърлен иска за лихва за забава за разликата над уважената част от 22. 82лв. до пълния претендиран размер от 65. 63лв. за периода 16.04.2019г. до 11.02.2020г.

Срещу решението в частта за уважаване на исковете е подадена въззивна жалба от ответника „Би Е.Е.“ ООД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че процесният полет е бил част от туристически пакет, включващ транспортна услуга и услуга по настаняване.

Жалбоподателят сочи, че туристическата услуга включва и друг вид транспорт – трансфер до летището, поради което полетът е бил част от мултимодално пътуване и Регламент /ЕО/ 261/2004. не се прилага, съгласно т.

2.2.5 от тълкувателните насоки към него. Излага доводи, че при допуснато закъснение при този вид пътуване, авиокомпанията не носи отговорност за закъснението, а всички вреди се поемат от организаторите на пътуването.

1

Навежда доводи, че в тази хипотеза не се прилага Регламент /ЕО/ 261/2004г., а Директива 90/314/ЕИО или Директива 2015/2302. Подддържа, че е чартърна компания – не изготвя резервации, не комуникира с пътници, не поддържа резервационни системи. Оспорва дължимостта на законната лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., предвид съдържанието на правилото на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., в редакцията му до изменението му с ДВ, бр.34/9.04.2020 г. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Е. Е. И. в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Оспорва изложените във въззивната жалба доводи, че правилата на Регламент /ЕО/ 261/2004г. не се прилагат, когато полетът е част от пакетни екскурзии. Посочва, че за представената от Регламента защита в тази хипотеза може да се направи извод от т. 5 от неговия преамбюл. Навежда доводи, че този извод е подкрепен и от даденото разрешение в решение на СЕС по дело С-756/18. Излага съображения, че включването на полети, част от туристически пакети, в обхвата на регламента следва от аргумент за противното от чл. 3, т. 6 от него, както и т. 2.2.6 от Тълкувателните насоки към регламента. Поддържа, че в случая регламентът се прилага наравно с Директива 90/314/ЕИО. Намира, че в случая не е приложима т. 2.2.5 от тълкувателните насоки, тъй като не се касае за мултимодално пътуване в рамките на единен договор за превоз. Твърди, че в случая закъснението на полета не е причинено от закъснението на друг вид транспорт, част от пакета.

Твърди, че доводите за мултимодалния характер на пътуването не са релевирани в първоинстанционното производство, не се основават на новооткрити или новонастъпили факти и са преклудирани. Моли съда да потвърди решението, с присъждането на разноски.

Решението в отхвърлителната част на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част.

2

Производството е образувано по предявен от Е. Е. И. (И. съгласно индивидуализация във въззивното производство) срещу „Би Е.Е.“ ООД искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 400 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по договор за въздушен превоз, изпълнен с полет BGH2016, по разписание за 16.04.2019г. по дестинация Хургада-София, ведно със законната лихва от 11.02.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65. 63лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.04.2019г. до 11.02.2020г.

В отговора на исковата молба са наведени доводи , че не се доказва основанието на предявения иск, тъй като ангажираните от ответника доказателства са съставени на чужд език и за тях не е представен превод, в противоречие с правилото на чл. 185, ал. 1 от ГПК.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че съгласно практиката на СЕС, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. при закъснение над три часа. Посочил е, че от представените доказателства, в това число и издадената на ищцата бордна карта, се доказва закупуването на самолетен билет за процесния полет, който се явява документ, даващ право на транспорт, с което се установява облигационната връзка между страните.

Приел е за установено закъснение на полета от над три часа и че разстоянието между началната и крайната дестинация е 1962.174 км.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.

272 ГПК. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

С Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година са създадени правила, целящи защита на правата на пътниците в случай на отказан достъп до борда, отмяна на полет или негово закъснение. За разлика от хипотезите на отказан достъп до борда и отмяна на полет /чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 1, б. „в“ от регламента/, по отношение на случаите на закъснение на полет не е изрично предвидено право на обезщетение. Съгласно т. 2 решение от 19.11.2009г. по съединени дела C402/07 и C-432/07 на съда на ЕС, което е задължително за българския съд на основание чл. 633 от ГПК, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи - когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

С оглед даденото тълкуване, както и предпоставките на чл. 3, пар. 2, б.

3

„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, фактическият състав за възникване на правото на обезщетение при закъснение на полет включва наличието на потвърдена резервация за съответния полет, явяване на гишето за регистрация, както и закъснение на полета с повече от три часа.

От представената по делото поименна бордна карта се установява, че ищцата е имала потвърдена резервация за процесния полет. Бордната карта, удостоверява правото на пътника да се качи на борда на самолета и издаването е предпоставено от проверка на неговите права да пътуват с конкретния полет, от което следва извод, че ищцата е имала билет за полета по смисъла на чл. 2, ал. 1, б. „е“ от Регламента и в този смисъл на потвърдена резервация по арг. от чл. 2, ал. 1, б. „ж“. Този извод се подкрепя и от представения по делото багажен стикер, съгласно който багажът на ищцата е бил приет за натоварване.

От страна на ответника се поддържа, че процесният полет попада извън обхвата на Регламента, тъй като той е резервиран в рамките на пакетна екскурзия и е част от мултимодално пътуване. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за преклудирани, тъй като са наведени за първи път с въззивната жалба.

Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че е без значение за правата на пътника по Регламента дали полетът е част от организирано туристическо пътуване. Съгласно решение на СЕС от 26.03.2020г. по дело С-215/18 г., пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. Също така следва да се посочи, че съгласно изричното разяснение на т. 2.2.6 от Тълкувателните насоки към регламента, всяко право на обезщетение или на намаление на цената съгласно Директива 90/314/ЕИО, респ. по-новата Директива 2015/2302, не засяга правата на пътуващите съгласно Регламента, като размерът на обезщетенията, заплатени по реда на двата нормативни акта се приспадат едно от друго. Този извод следва и по аргумент за противното от съображение 16 от регламента.

Неоснователни са и доводите, че превозвачът не дължи обезщетение, тъй като e имало възможност полетът да е част от мултимодално пътуване, поради което закъснението му не попада в обхвата на Регламент /О/ 261/2004г., съгласно т. 2.2.5 от Тълкувателните насоки към регламента. На първо място, в тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава правоизключващото си възражение. Той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което не може да се приеме, че е било налице мултимодално пътуване. Организираният трансфер до летището само по себе не обосновава извод за такова пътуване, определение за което е дадено в т. 6 от Тълкувателните насоки - включващо повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз. Двата превоза не са 4 уговорени под единен договор, предвиждащ задължение на определен превозвач да превози пътник до зададена крайна дестинация, използвайки различни видове транспорт. Без значение е фактът, че трансферът до летището фактически осигурява качването на полета - начинът по който пътникът е достигнал до летището е ирелевантен за задължението на въздушния превозвач да спази обявеното разписание, тъй като туроператорът няма качеството на превозвач. От друга страна, процесното закъснение не попада в описаната в т. 2.2.5 от Тълкувателните насоки хипотеза, която е подробно разяснена в т. 6 от Тълкувателните насоки. В тази точка е посочено, че на пътника не се дължи обезщетение в случаи, когато полетът е изпуснат поради закъснение на другия вид транспорт, но от изложеното не следва извод, че на пътника не се дължи обезщетение при закъснение на самия полет.

Налице е и второто изискване по чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 - за явяване на ищцата за регистрация за процесния полет. Това обстоятелство се удостоверя чрез издадена на пътника бордна карта, каквато е представена от ищцата за конкретния полет. При наличието потвърдена резервация за полета, пътникът не е длъжен да доказва, че се е представил на гише за резервация, което се презюмира и е в тежест на превозвача да установи, че пътникът не е бил превозен с полета – така Определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС.