Акт от 04.07.2023, Административен съд - Стара Загора

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26

04.07.2023г., гр. Стара Загора

Административен съд – Стара Загора, трети касационен състав, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател:

Кремена Костова-Грозева

Членове: Михаил Русев

Златко Мазников разгледа докладваното от съдия

Костова-Грозева адм. дело №86 по описа за 2023 година.

По делото е подадена молба по чл.248, ал.1, от ГПК, с рег. № 3498/16.06.2023г., от П.А.Р., касатор по посоченото дело, чрез пълномощник адв. Л.Д., за изменение на Решение № 131/12.06.2023г. в частта на разноските. Молителят претендира, че съгласно приложената от съдебния състав норма на чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, се дължало въпросното възнаграждение, само и единствено, когато нямало процесуално представителство. В случая обаче от адв. Д. било изпратено молба- становище, с което същата посочила, че е в невъзможност да се яви, но поискала да се даде ход на делото и изложила съображения по същество на спора. Т.е., от нейна страна била осъществена защита и съдействие по сключения договор, макар и да не била изрично упълномощена за нея. В този смисъл, се иска изменение на решението в частта му на заплатеното адвокатско възнаграждение, като се присъдят такива, определени съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от наредбата. Допълнително се иска и допълване на съдебния акт, постановено по настоящото к.а.н.д., като се присъдят и направените пред въззивната инстанция разноски за един адвокат, тъй като още с жалбата пред РС, Р. направил такова искане.

Молбата е изпратена за становище от жалбоподателя в 7 дневен срок от получаването й, като такова е депозирано и с него се сочи, че съдът правилно определил размер на разноските с решението си.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира исканията за изменение и допълнение на Решение № 131/12.06.2023г. за процесуално допустими, като изходящи от активно легитимирано лице.

Разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:

Относно искането за изменение на

Решение № 131/12.06.2023г. – както вече се посочи, доколкото по делото е наличен списък на разноските по чл.80 от ГПК, искането е допустимо. Съдът обаче поддържа доводите си, по които е преценил, че страната има право само на разноски в размер на 100 лева, определени на осн. чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004г.

В допълнение на същите следва да се посочи и следното: именно договорът, сключен между клиента и адвоката дава рамките на предоставената в полза на втория процесуална власт. В конкретният случай несъмнено от така представеният договор за правна защита и съдействие, сключен между молителя и адв. Д. се удостоверява, че в полза на адвоката, г-н Р. е предоставил единствено и само правомощието да подаде от негово име касационна жалба против решението по канд № 1621/2022г. Такова процесуално действие е осъществено от адв. Д.. Всяко друго действие, извършено от нея се явява такова без надлежно упълномощаване, защото излиза извън рамките, определени от предмета на представения договор. Подаването на жалба е също процесуално действие по см. на чл.100, ал.2 от ГПК и договореното възнаграждение е за него, а в този смисъл е налице и изрично предвидено възнаграждение в Наредба №1/2004г., което Съдът е съобразил, с оглед и своевременно направено от ответника по касация възражение за прекомерност. Ето защо, така присъдените с решението разноски в минимално предвидения в нормата размер от 100 лева е с именно оглед сложността на спора и естеството на извършеното процесуално действие, която не налага определяне на по-голям размер, защото в противен случай това няма да е съразмерно.

Неоснователно се явява и второто искане на молителя, за допълване на Решение № 131/12.06.2023г., като се претендира присъждане и на разноските пред въззивната инстанция. Няма спора, че с касационната жалба са поискани своевременно разноски, представен е списък на същите, но искането не съдържа конкретизация, че претенцията включва и тези, които са направени от страната и пред въззивната инстанция, като в този смисъл е и представеният списък по чл.80 от ГПК, който включва единствено договореното възнаграждение от 1500 лв., съгласно договора 17.02.2023г., но не и това, което е било договорено за процесуално представителство пред РС /видна е разликата в предметите на двата договора/. Ето защо, искането за допълване на решение № 131-12.06.2023г., като направено едва с молбата по чл.248, ал.1 от ГПК се явява несвоевременно заявено, с оглед приетото в т. 11 от ТР № 6/12 от 06.11.2013г. на ВКС и поради това неоснователно.

Предвид горното и на основание чл. 248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на П.А.Р.

*** за изменение на Решение № 131/12.06.2023г. в частта на разноските.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на

П.А.Р. *** за допълване на Решение №131/12.06.2023г. с направените пред въззивната инстанция разноски за един адвокат.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.