Решение № 86 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. П., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1070/09.10.2023г, постановено по гр.д.№3355/2022г по описа на Районен съд –П. е признато за установено на основание чл.422 от ГПК,че Р. Д. И., ЕГН********** от гр. П., ул. „Г.Б.“,бл.133, ет.6,ап.24 дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис-сгР.а „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата от 36.93лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS******** от 20.06.2018г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.07.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2408/2022 г. по описа на Районен съд - П., като е отхвърлен иска за главница за разликата над 36.93лв. лв. до предявения размер от 8017.70 лв., както и иска за съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 244.95лв. , дължима за периода от 20.04.2020г. до 11.07.2022г. , както и иска за съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер на 589.15 лв. за периода от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд /28.07.2022г./. Със същото решение е осъден Р. Д. И. с ЕГН ********** да заплати на „А.з.с.в.“ЕАД с ЕИК *********** сумата от 4.57лв., сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.

№2408/2022г по описа на РС-П. и по гр.д.№3355/2022г по описа на РС-П. на основание чл.78, ал.1 то ГПК съразмерно с уважената час от исковете. Със същото решение е осъдена 1

„А.з.с.в.“ЕАД с ЕИК *********** да заплати на Р. Д. И. с ЕГН *********** сумата от 1 494лв. сторени от същия разноски в исковото производство.

С определение №2849 от 08.11.2023г, постановено по гр.д.№3355/2022г по описа на РС-П. в производство по чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на ищцовото дружество за изменение на решението в частта за разноските.

От ищеца в първоинстанционното производство „А.з.с.в.“ЕАД с ЕИК *********** е подадена въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението. В жалбата се сочат оплаквания, че в тази част решението неправилно, необосновано,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Поддържа се, че за да отхвърли претенцията неправилно районният съд бил приел, че процесният договор за кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК.В процесния договор изрично е посочено, че лихвения процент е в размер на 14.45%, а годишния процент на разходите е в размер на 17.25%.

Според жалбоподателя разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПК, а допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Под допускания се има предвид предвижданията за бъдещето, а не в смисъл на разходи като част от ГПР. Тези допускания са изчерпателно изброени в Директива2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити ,а и в точка 3 от приложение№1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и се делят на две групи: Първата група са базови допускания / чл.19, т.3 и т.4/ от Директивата и т.3, букви“а“ и „б“/ приложение №1/ и допускания / чл.19,т.5 от директивата и т.3, букви- в,г,д,е,ж,з,и,к,л,м/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят усложнените кредити като револвиращ кредит, овърдрафт и договор за кредит с неопределен срок, чиято дефиниция е дадена в буква „ж“ приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК . В казуса е приложимо първото базово допускане по буква „а“ на приложение№1, а именно – да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си. Това допускане е предвидено в процесния договор.Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти , а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания не са приложими. Допълнителните допускания също не са приложими в казуса, защото касаят хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящият не е . Твърди се ,в жалбата, че чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическия алгоритъм , по който се изчислява ГПР и това е така, тъй като в Европейския съюз и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчисление на ГПР/ т.1 и т.2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчисление на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчисление на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.На следващо място неправилно районният съд приел, че процесният договор е недействителен поР.и неспазване на императивните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК. Според заключението по изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза навсякъде в документа 2 размерът на шрифта е в границите от 11.5 до 11.7pt. Двете големи групи шрифтове , използвани за печат на документите са серифни и безсерифни.Многообразието на шрифтове , използвани в съвременната типография, води до отклоняване от правилото за измерване големината на шрифта. Софтуерите, използвани масово за изготвяне и оформяне на документи от типа „Word“ не поддържат шрифт 11.5pt. или 11.7pt. От падащото поле е възможно да се избере шрифт 11 pt или 12 pt. Полученото разминаване в шрифтовете е незначително по-малко от 12 и може да се дължи на обработка на документа при отпечатването му като текстът се подготвя на шрифт с големина 12, който при отпечатването му се променя почти неосезаемо за стандартния потребител. Според жалбоподателя видно от сравнителния метод при изготвяне на експертизата чрез съпоставяне на шрифта на документа с шрифт 12 или 1, че разликата между шрифт 11.5pt. или 11.7pt. и шрифт 12 е незабележима с просто око. Следва да се отбележи , че в някои софтуерни продукти няма възможност в момента , в който се форматира текста , да се избере число, различно от една единица.Поддържа се в жалбата, че процесният договор за кредит с погасителен план към него видимо не съдържат изписвания с различен по големина шрифт, който поР.и своя по-малък размер от шрифт 12 да затруднява възприемането на изписаната информация за елементите на договора. Предоставената информация е на ясен и разбираем език и няма пасажи от процесния договор с общи условия и погасителен план, които като елементи от договора да са нечетливи или трудно четливи поР.и изписване с шрифт под 12.

Прави се искане първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени в предявените размери. Претендират се разноски за въззивната инстанция. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор ,с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

От ищеца в първоинстанционното производство“Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подадена частна жалба срещу определение

№2849/08.11.2023г.,постановено в производство по чл.248 от ГПК. В частната жалба се твърди, че в практиката си Върховният административен съд,позовавайки се на мотивите, изложени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е приел, че съдът ,спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата- да е обоснован и справедлив.Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е пропорционален на предоставената услуга. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора , без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга,противоречи на чл.36, ал.2 от ЗАдв., тъй като определените съобразно Наредбата 3 възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Според Съда на Европейския съюз следва да се вземат предвид обективните критерии при определяне на адвокатските възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение на два критерия – обем и сложност на извършената работа, както и величината на защитавания интерес. Твърди се , че в т.47 от решението на СЕС е прието, че националната правна уредба и по- конкретно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съдържа какъвто и да било точен критерий , който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес.С оглед практиката на СЕС въпросната Наредба може да служи единствено за ориентир на съдилищата относно механизма за определяне на адвокатските възнаграждения при различите видове дела с оглед защитаваното в процеса субективно материално право. Поддържа се, че Наредбата противоречи на правото на Европейския съюз чл.101 и чл.12 от ДФЕС и чл.47 от ХОПЕС, доколкото е приета от Висшия адвокатски съвет- орган на сдружението на адвокатите , действащ в частен икономически интерес , който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектор , в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и на второ място тези решения императивно обвързват съда в преценката му какъв е размера на разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага, какъвто именно е настоящия случай. Сочи се в частната жалба, че осъществената от юрисконсултите правна помощ като труд се оценява по различен начин и в по-нисък размер, чиято регламентация е в Наредбата за заплащане на правната помощ / чл.78, ал.8 от ГПК/. Така съществуват два паралелни режима на заплащане и оценяване на труда на юристите , което трудно се оправдава с оглед правилата на свободна конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. С приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието съдът служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Когато съдът е сезиран с такова искане , той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора , тоест да съобрази доказателствените факти и доказателства , които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай като пример за по-ниска степен на сложност е наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси.

Признаците за фактическа и правна сложност не са посочени в закона. Законодателят е предоставил тази преценка на съда с оглед обстоятелствата по делото. Най-общо съдебната практика приема, че фактическата сложност е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически материал, многообразие на твърдени от страните правно релевантни факти.

Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуален закон.Твърди се, че по делото е предявен един иск за 4 недължимост на вземания на общо за тях основание, а именно поР.и недействителност на договора за кредит на специално основание по чл.22 от ЗПК. Прави се искане да се измени решението в частта за разноските като се намалят присъдените разноски за първоинстанционното исково производство до размера от 400лв. при съобразяване с отхвърлената част от иска.