Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 233/2021
Вид
Решение № 567
Подписан
16.08.2022
В сила
16.08.2022
Състав
Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000233 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Брамас 96“АД - гр. Шумен срещу решение № 260022 от 7.01.2021 г., пост. по т.д.№ 256/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Българската агенция по безопасност на храните иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5 235 184,69 лв., претендирана като остатък от договорно възнаграждение за извършена работа по договор № 25/24.05.2015 г., въз основа на който са издадени 21 бр. фактури през периода от 10.03.2015 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното ù изплащане.

В жалбата е оспорено становището на първоинстанционния съд за погасяване на вземанията по договора с тригодишната давност по чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД, с довода, че плащането по него има обезщетителен (компенсаторен) характер и поради това за него не може да се прилага специална кратка давност, а е общата такава по чл. 110 от ЗЗД, както и че прилагането на кратката давност спрямо икономическия оператор (екарисаж) 1 и на обща спрямо бенефициерите на помощта -земеделските стопани би довело до неравно третиране на стопанските субекти по отношение на едни и същи разходи в рамките на общността, което е недопустимо и несъвместимо с вътрешния пазар. Изложено е, че задължението на възложителя за заплащане на извършената работа възниква всеки месец след отчитане на конкретно извършената работа от ищеца - количества и брой трупове на умрели животни, постъпили за термична обработка в екарисажа на ищеца в гр. *** и изминати километри за транспортиране на труповете и страничните животински продукти и приемане на извършената работа от БАБХ чрез ОДБХ – гр. Шумен. Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора възложителят заплаща на изпълнителя цената на извършената работа след представяне от изпълнителя на фактура за дължимата сума, издадена след проверка и приемане чрез заверка от възложителя на съответните отчетни документи, откъдето жалбоподателят черпи довод, че правопораждащият факт за възникване на задължението за плащане не е единствено сключеният договор, а изпълнението на конкретна работа, която е различна през всеки един от периодите. Наведен е и довод, че възнаграждението не е твърдо установено и сигурно за всеки месец, а окончателното изпълнение може да бъде прието едва при прекратяване действието на договора и изтичане на уговорения срок за изпълнение, а доколкото са налице междинни отчитания, те представляват приемане на работата на части. Затова се поддържа, че след като договорът е сключен за извършване на определена работа при последователно приемане на изработеното, паричното задължение за заплащане на възнаграждение няма периодичен характер и се погасява с изтичане на общата петгодишна давност. Твърди се, че независимо от уговорените в чл. 3, ал. 2 от договора срокове за заплащане на възнаграждението за извършената работа - авансово в размер на 30 % до десето число на месеца и окончателно - до 30-то число на следващия месец, в същата клауза е уточнено, че тези суми се изплащат при условие, че средствата са предвидени в бюджета на БАБХ, като в противен случай, те се изплащат на изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на БАБХ, с което изискуемостта на задължението е поставена в зависимост от постъпване на необходимите за плащане средства в бюджета на агенцията.

Изложено е, че в същия смисъл е и клаузата на чл. 11 от договора, в която изискуемостта на вземането на изпълнителя е изрично обусловена от 2 планирането на средствата по бюджета на БАБХ. Твърди се, че предвид тези уговорки е налице неопределеност по отношение на падежа на плащане на формираните и осчетоводени месечни задължения на възложителя. Наведен е довод, че вземанията на „Брамас 96“АД биха били погасени по давност само, ако той е бездействал в рамките на давностния срок, след като средствата са били осигурени по бюджета на БАБХ и тя е дала възможност на жалбоподателя да узнае това обстоятелство. Поддържа се, че уговорката за поставяне изискуемостта на задължението на БАБХ в зависимост от бъдещо осигуряване на средствата за заплащане на възнаграждението по бюджета на агенцията представлява отлагателно условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, поради което и съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давностният срок започва да тече от деня на неговото настъпване, с което задължението става изискуемо, за което няма доказателства по делото. Оспорено е становището на първоинстанционния съд, че споменатата уговорка не представлява отлагателно условие, а оттам - падеж на задължението за плащане, а е предназначена единствено да освободи възложителя от последиците на забавата по чл. 86 от ЗЗД. Наведен е довод, че уговореното с цитираната клауза отлагателно условие за настъпване изискуемостта на задължението за плащане, чието сбъдване е обусловено от волята на трето лице – Министерския съвет, който осигурява средствата в бюджета на БАБХ като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не е обвързано с освобождаващата клауза в последното изречение, тъй като и без последната възложителят не дължи обезщетение, тъй като до настъпване на условието възложителят не изпада в забава. Изложено е, че при така уговорената изискуемост на вземанията по отделните фактури в зависимост от постъпването на необходимите парични средства в бюджета на БАБХ, искът на „Брамас 96“АД, предявен преди това, би бил преждевременен и поради това неоснователен. Същевременно в жалбата се твърди, че отлагателната клауза следва да се тълкува като съгласие окончателното плащане на непогасения остатък да бъде отсрочено с оглед на обичайния или на максимално допустимия краен срок, в който възложителят е следвало да получи бюджетни средства, който според жалбоподателя не може да бъде подълъг от общата давност за предявяване на иск относно неплатеното вземане.

Посочено е, че предвид изменението на чл. 275 от ЗВМД (ДВ, бр. 14/2016 г.), средствата за унищожаване на умрели животни представляват държавна 3 помощ, поради което плащането не е могло да се търси преди 9.08.2017 г., когато с решение по протокол № 116/9.08.2017г. на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” са приети критерии за нейното отпускане и е утвърден бюджет на помощта. При условията на евентуалност е изложено, че дори да се приеме, че вземанията на жалбоподателя се погасяват с кратка тригодишна давност, тя не е изтекла към деня на предявяване на иска, поради нейното прекъсване с признаване на вземанията от БАБХ. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемата Българска агенция по безопасност на храните оспорва жалбата.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, подаден чрез пълномощника ù адв. С.Г. от САК се твърди, че плащанията по процесния договор имат характера на периодични такива, по смисъла на чл.

111, б. „в“ предл. трето от ЗЗД, видно от съдържанието на чл. 3 ал. 2 от договор за услуга № 25/24.01.2015 г., който предвижда периодично- до 10-то число на всеки месец, заплащане на аванс в размер на 30 % от месечните разходи, определени на база на финансовата оферта, представена в процедурата за провеждане на обществена поръчка и в същия срок- отчитане, респ. доказване на действително извършените разходи, чрез изчерпателно изброени в клаузата удостоверителни документи, както и периодично - до 30то число на всеки месец, заплащане на разликата между изплатения аванс и действително направените разходи. Поддържа се, че споменатите клаузи предвиждат задължение за изпълнение на повтарящи се задължения извършване на парични плащания с единен правопораждащ ефект сключеният договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, като размерите на тези плащания са определяеми според ценовата оферта на изпълнителя и доказаните от него действително извършени разходи, които представляват периодични плащания, по смисъла на с ТРОСГТК № 3/18.05. 2012 г. по т.д. № 3/2011 г. Оспорено е като неоснователно твърдението на ищеца, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора поставя изискуемостта на договорените плащания в зависимост от сбъдването на посоченото в нея условие – осигуряване на средствата по бюджета на БАБХ, с възражението, че тя не влияе върху падежа на паричните 4 вземания за всеки от договорените месеци, а единствено освобождава възложителя от отговорност за забавата. Според въззиваемата агенция, противното разбиране, а именно, че в т. 8 е уговорено отлагателно условие, по същество обезсмисля второто изречение, защото до настъпване на изискуемостта чрез сбъдване на отлагателното условие, възложителят не дължи обезщетение за забава и без изрична уговорка за това. Оспорено е и твърдението на ищеца за прекъсването на давността чрез осчетоводяване на процесните фактури от страна на възложителя, тъй като то не е адресирано до изпълнителя, поради което не представлява признание на вземането, по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД. Счита, че не представлява такова признание и потвърждаването на задължението от трето - неучастващо в процеса лице – ОДБХ – гр. Шумен, тъй като то не е овластявано от БАБХ да извършва такива действия от негово име. Оспорено е и действителното изпълнение на задълженията по договора, респ. изпълнението му в претендирания от жалбоподателя обем, с довода, че то не е установено с посочените в него документи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че въз основа на проведена процедура на договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка, открита с решение № РД-11-02/6.01.2015 год. и на основание решение № РД 1180/24.01.2015 год. за определяне на изпълнител и чл. 41а, т. 1 от ЗОП, между Българската агенция по безопасност на храните като възложител и „Брамас 96“АД като изпълнител е бил сключен договор № 25 от 24.01.2015 г., с който агенцията е възложила на изпълнителя в срока на договора, уговорен на не повече от 12 месеца от неговото сключване (чл. 2, ал. 1) да извършва 5 събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди, по Обособена позиция № 2, която обхваща обслужването на територията на областни центрове Шумен, Разград, Силистра, Русе, Търговище, Велико Търново, Стара Загора, Сливен, Плевен и Габрово и по Обособена позиция № 3, обхващаща обслужването на областни центрове Ловеч, Враца, Монтана, Видин, Софийска област, София град, Перник и Кюстендил. В клаузата на чл. 3 от договора е уговорено, че дължимото за изпълнение на работите възнаграждение е в размер на действително извършените разходи за дейностите по чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, което за обособена позиция № 2 възлиза на 3 007 716 лева без включен ДДС, а за обособена позиция № 3 на 2 416 320 лева без ДДС и след осигуряване на средства за извършване на услугата по бюджета на БАБХ от МЗХ, по реда на чл. 275, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД в действащата към датата на сключване на договора редакция). В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора са уговорени сроковете за заплащане на възнаграждението, а именно : до 10-то число на всеки месец възложителят превежда аванс в размер на 30 % от месечните разходи с включен ДДС, предложени във финансовата оферта на изпълнителя, подадена в процедурата за възлагане на обществената поръчка (т. 1); до 30-то число на месеца възложителят превежда разликата между размера на аванса и доказаните за предходния месец действително извършени разходи, направени от изпълнителя (т. 4), като за изпълнителят издава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството, придружена с подписан и подпечатан писмен отчет-опис за действително извършените разходи, посочени в икономическата обосновка на ценовото му предложение. Уговорено е също, че общият размер на разходите за срока на договора не може да надхвърля годишния размер на разходите за дейността, одобрени от министъра на земеделието и храните, а в случай, че този размер бъде надхвърлен преди изтичане срока на договора, изпълнителят се задължава за своя сметка, т.е. без заплащане, да продължи извършването на услугата до изтичане срока на договора. Съгласно т. 8 на чл. 3, ал. 2 от договора, сумите по ал. 2 се изплащат при условие, че средствата са предвидени по бюджета на БАБХ. В противен случай, същите се изплащат на изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на 6 агенцията, като в последния случай тя не дължи на изпълнителя обезщетение. В чл. 6, т. 2 от договора е предвидено, че уговорената в чл. 3 от него цена се заплаща чрез бюджета на ОДБХ – гр. Шумен, а в 4 на с. чл. - че проверката и заверяването на документите, удостоверяващи действително извършените за изпълнението на договора разходи се осъществява от БАБХ чрез ОДБХ – гр. Шумен, която се произнася по тях в срок от 24 часа от представянето им. В клаузата на чл. 11 е предвидено, че при изпълнение на услугата изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение съгласно посочените срокове и условия, в случай че са планирани средства по бюджета на БАБХ от страна на МЗХ.