Решение № 176 от 08.12.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2023
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2, т.4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2, т.4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Бургас, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. Х. С., ЕГН ********** - малолетна, чрез нейната майка и законен представител Д. Г.
П., против Решение 728 от 19.06.2023 г., по гр.дело № 1299/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивницата С. Х. С., чрез нейната майка и законен представител Д. Г. П., против Х. Н. С., И. С. С. и Н. Х. С., за обявяване за относителна недействителна спрямо ищцата сключената между ответниците сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег.№ ****, дело № *** от 16.02.**** г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № *** в НК, с район на действие Несебърския районен съд, който акт е вписан в Служба по вписванията Несебър в дв. вх. регистър под № **** от 16.02.**** г., акт № **, том *, дело № ***/**** г.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с константната съдебна практика.
По-конкретно се твърди, че единственият извод на съда за неоснователността на иска, а именно, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 135 ЗЗД относно увреждането на кредитора, тъй като паричното вземане на ищцата (за издръжка) е с периодичен характер и към датата на предявяване на исковата молба, длъжникът е изпълнявал задължението си в определения с решението срок, противоречи на посоченото също от съда, че „кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е ликвидно или изискуемо”, както и на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 год., постановено по тълк. дело № 2/2017 год. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че с 1 преобразуващото право по чл.135 ЗЗД разполага всяко лице, което е кредитор на длъжника, като определящо за качеството кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им. Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че по делото не е спорно, а е доказано и от представените доказателства, че ищцата С. С. има качеството на кредитор на първия ответник - Х. С. до навършване на пълнолетие на малолетното си дете С. С. Излагат се твърдения, че обстоятелството, че към настоящия момент ответникът С. редовно заплаща издръжка в пълен размер, е правно ирелевантно за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, тъй като противното би означавало, че с редовното заплащане на присъдената издръжка ответникът може да осуети образуване на изпълнително производство по принудително събиране, свободно да се разпореди със собствените си имоти, след което да спре заплащане на задължението си и по този начин да бъде възпрепятствана възможността на кредитора да реализира вземането си, каквато категорично не е целта на закона.
Позовава се на съдебна практика, съгласно която не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно.
Относно наличието на увреждане на кредитора от действията на длъжника се твърди, че кредиторът е винаги увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност, като всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Сочи се съдебна практика в този смисъл. По изложените съображения се оспорва като погрешен изводът на първоинстанционния съд, че длъжникът не бил увредил кредитора си с акта на разпореждане на единствения си имот към вторите двама ответници, тъй като редовно бил плащал издръжка на неговата дъщеря и ищец по делото.
Относно знанието за увреждане на длъжника се твърди, че тази предпоставка от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен характер - необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си, без да е необходимо намерение да се вреди. Сочи се, че в случая и тримата ответници са знаели за увреждането, тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна - първият ответник Х. С. е дарил на родителите си единствения си недвижим имот при липса на доходи от какъвто и да е вид дейност и твърдяна от него невъзможност да реализира такива.
В подкрепа на горните твърдения допълнително се посочва, че ответникът Х. С. не е бил съгласен с присъдения от съда размер на издръжката; посочил е като бенефициенти по застрахователната си полица „Живот“ останалите двама ответници - негови родители, като с това си действие е лишил детето си от правото да получи застрахователната сума в случай на неговата смърт. Твърди се, че от така изброените действия на ответника С. може да се достигне до обоснован и логичен извод, че той, заедно с вторите двама ответници (баба и дядо на ищцата) абсолютно тенденциозно и преднамерено с действията си я лишават от възможността да се удовлетвори по някакъв начин от имуществото на длъжника при евентуално спиране на плащане на дължимата издръжка, поради пълна липса на имущество.
Сочи се още, че длъжникът няма трудови или друг вид доходи, твърди, че не работи, не плаща данъци и няма никакви доходи от трудова и друга дейност, което е още един аргумент за увреждане на кредитора по правоотношението за плащане на издръжка, който не би могъл да се удовлетвори от пълната липса на имущество в патримониума на длъжника - първи ответник по делото.
По отношение знанието на третите лица, придобили права от увреждащата сделка на дарение се твърди, че съществува законова презумпция за знание съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД - от една страна, тъй като приобретателите на имота са възходящи на длъжника, а от друга страна – тъй като са били разпитвани в качеството им на свидетели по 2 делата за издръжка, т.е. знаят, че техният праводател по сделката е титуляр на парично задължение към ищцата.
Изложени са подробни съображения, че цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение за вземането на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на извършването на такова действие за кредитора възниква правото да иска отмяната му.
Твърди се на следващо място, че е погрешен изводът на съда, че „предмет на иска е да се отмени цялата сделка” инкорпорирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № ***/16.02.**** г. Сочи се, че видно от исковата молба, от искането за налагане на възбрана, от изрично заявено и в откритото съдебно заседание по делото, както и от представените като доказателства по делото два нотариални акта, предмет на иска е правото на собственост принадлежащо на първия ответник и съответно предмет на разпореждане с това право е само имотът на длъжника Х. С., представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в С. Н., ул. “Н.“ № * *, и представляваща Сграда с идентификатор 51500.501.***.* по КККР на гр. Н., който етаж представлява самостоятелно жилище със застроена площ от 81 кв.м., както и целия таванския етаж (подпокривно пространство) на сградата, една стая от избения етаж, и 1/2 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор 51500.501.*** по КККР гр. Н.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да се обяви за относителна недействителна спрямо ищцата „сделката, с която Х. Н. С. се е разпоредил с всички притежавани от него идеални части от къщата и от земята, подробно описани във въззивната жалба, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № *** от 16.02.**** г. на помощникнотариус по заместване при нотариус с рег. № *** в НК, с район на действие Несебърския районен съд, който акт е вписан в Служба по вписванията - Несебър в дв. вх. регистър под № **** от 16.02.**** г., акт № **, том *, дело № ***/***** г.“.
Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително адвокатски хонорар.
Не се сочат нови доказателства.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите Х. Н. С., И. С. С. И Н. Х. С. чрез адв. Н. К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че ответникът Х. С., независимо, че бил изплащал издръжката си редовно, можел да осуети образуването на изпълнително производство по принудително събиране, свободно да се разпореди със собствените си имоти, след което да спре заплащането на задължението си и по този начин да бъде възпрепятствана възможността на кредитора да реализира вземането си. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото по делото е установено и е безспорво, че няма прекъсване на изплащане от страна на бащата към детето на определената издръжка, т.е.задължението на първия ответник е изпълнявано точно от момента на възникване му и понастоящем, липсва елемент на фактически състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът Х. С. страда от левостранна орхиетомия по повод семином, в която връзка с решение за ТЕЛК му е определена работоспособност 50% ТНР; получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към настоящия момент в размер на 397.80 лв, считано от 19.09.2013 г. и тази пенсия той дава за издръжка на своето дете.
3
Оспорва се твърдението на въззивника, че ответникът Х. С. е направил застраховка живот така, че да лиши детето си, в случай на смърт на бащата, от правото да получи застрахователна сума.
Твърди се, че ответникът Х. С. не е пропуснал или забавил нито едно плащане на месечната издръжка, поради което не е изпадал в качеството си на длъжник към дъщеря си.
Излагат се твърдения, че майката на детето затруднява по всякакъв начин упражняването на предоставените на ответника права на лични отношения с детето.
Твърди се, че доколкото приобретатели по процесната сделка са бабата и дядото на детето, а то е бъдещ техен наследник по право на заместване, при евентуална смърт на ответника Х. С., поради което е изцяло неоснователно твърдението във въззивната жалба, че сделката уврежда интересите на детето.
Изложени са подробни твърдения за липсата на осъществен фактически състав на хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД. Сочи се на първо място, че ответникът Х. С. няма качеството на длъжник на ищцата, тъй като заплаща редовно издръжката на детето си. Твърди се, че не е налице и вторият елемент по чл.135, ал.1 ЗЗД - да е налице увреждане на кредитора, с което да се намалява имуществото на длъжника и с това да се затруднява удовлетворяването на кредитора, тъй като нито бащата е фактически длъжник, нито е увредил детето си, тъй като решението да се върне дарението, е да се улесни процедурата по бъдеща сделка за закупуване на по-голям имот. Поради редовното плащане на издръжката от ответника Х. С. се твърди, е не е налице и третият задължителен елемент за реализиране на Павловия иск – „вземането на кредитора да е възникнало преди да се атакува иска“, доколкото към момента на подаване на искова молба, ответникът Х. С. не е в качеството си на реален длъжник, поради редовното изплащане на издръжката. Оспорва се наличието е на четвъртата предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД - да е налице знание за увреждане от страна на моя доверител Х. С. и да е субективна. Твърди се, че не е налице и последната предпоставка за иска по чл.135, ал.1 - сделката да е възмездна. Сочи се, че решението да се върне дарението от ответника Х. С. на родителите му, е решение на семейството, за да се купи веднага друг имот, който остава отново в семейството и по никакъв начин не уврежда детето С.