Решение № 30 от 15.04.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Г.Т., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20253220100542 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Е.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул. „Х.А.“ № 17, ЕИК ***, законен представител И.В., чрез пълномощник адв. А. Р. с адрес за призоваване гр. В., ул. „Ш.“ №22 срещу Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление гр.

С., район „С.“, бул. „С.Ш.“ №67А, ЕИК *** законни представители В. В. М. и В. А. В..

Предявени са искания ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5 136.39 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователно събитие на 5.04.2025г. на основание сключеният между страните договор за застраховка по Застрахователна полица „Отговорност на превозвача“ №03058602/16.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 187.67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5 136.39 лв. за периода от 4.07.2025г. до датата на предявяване на исковата молба.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор Намира исковете за допустими. Оспорва исковата претенция по основание и размер.

1

Твърди, че на са налице основания за ангажиране на отговорност на превозвача, а като резултат от това и обвързаната отговорност на застрахователя. Към отговора не са приложени писмени доказателства.

Направени са искания по доказателствата.

С исковата молба е предявен главен иск с правно основание чл.435 във вр. с чл.419 от Кодекса за застраховането и акцесорен по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Исковете са допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото, а и от приложените доказателства се установява, че между страните по дело има валидно сключен договор за застраховка по Застрахователна полица „Отговорност на превозвача“ №03058602/16.04.2024г. със срок на действие до 16.04.2025г. На 18.06.2024г. с анекс, подписан от страните, към застрахователната полица е включен товарен автомобил, собственост на ищеца, с рег.№ СВ 4211 РН.

Ищецът притежава лиценз за международен превоз на товари.

На 31.03.2025г. между ищеца и „К.Т. 2018“ ООД бил сключен договор-заявка за международен превоз на товари, като последното дружество било посредник по транспортиране на стока в полза на „Е.П.К.“ ООД. Съгласно договора за превоз ищецът поел задължението да извърши превоз на товарипалети с туби до получателя в Р. Г..

Стоката била натоварена на 1.04.2025г. в К.И., А., Т. и с товарен автомобил на ищеца с рег.№СВ 4211 РН доставена на 5.04.2025г. до получателя в Р. Г., гр.

Я., регион П..

При разтоварването на стоката се установило, че част от едната палета е разопакована, част от тубите се свлекли върху останалите туби, две от тубите били просълзени с червеникава течност и изцапали останалите туби.

Получателят отказал да приеме тази част от компрометираната стока, тъй като не била годна за ползване.

На 17.04.2025г. собственикът на товара „Е.П.К.“ ООД изпратил протестно писмо до „К.Т. 2018“ ООД, като уведомява че е получен иск от получателя на стоката в Р. Г. за възникнала щета по стоките, доставени от ищеца, като получателят претендира обезщетение от превозвача в размер на сумата от 5 163.39 лв. /2 640 евро/. На това основание Е.П.К.“ ООД издал фактура от 29.05.2025г. за префактуриране на стойност 5 163.39 лв. /2 640 евро/ по щета 2 по договора-заявка за международен превоз на товари между ищеца и „К.Т.

2018“ ООД с получател последното търговско дружество.

На 17.04.2025г. ищецът предявил пред ответника уведомление за щета по застрахователната полица, като поискал да му бъде заплатено обезщетение на стойност 5 163.39 лв. /2 640 евро/. Ответникът възразил, че не дължи плащане, тъй като по време на превоза не са били налице никакви инциденти, които да провокират разместване на товара, като увреждането му възникнало при превоза, вследствие на недостатъчна подготовка и опаковка на стоката.

Съгласно приложената по делото съдебно-оценъчната експертиза, неоспорена от страните, стойността на повредената стока е за сумата от 2 640.00 лв.

От приложената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че при липсата на бандажни колани, които да укрепват товара, който е пакетиран със стреч фолио върху евро палета към пода на ремаркето, регулярното намаляване на скоростта в съчетание на моменти с надлъжен наклон на спускане и допълващо динамично натоварване от неравности по пътя/друсане/ е предизвикало циклично и значителни по големина сили. Тези повтарящи се центробежни сили/почти равни на собственото тегло на палета с товар нето 960 литра/ в даден момент е предизвикала разхлабване на стреч фолиото, с което товарът е бил опакован, вследствие на което последвало накланяне на част от товара напред по посока на движение. Поради това, тубите разположени на горния ред са били свободно стоящи, обърнали са се напред, при което част от съдържащата се в тях течност се изляла върху останалия товар от туби. В конкретния случай проявата на повтарящи се удари и динамични натоварвания в зоната на контакт между двете отделни разфасовки туби в палета е функция от движението на автомобила по пътна настилка с променливо състояние на повърхността.

При изминато превозно разстояние от 3 300 км., обстоятелството че опаковката само на един палет е разхлабена, може да се приеме, че начина и укрепването на товара са покривали минималните изисквания за този вид дейност.

С достатъчна категоричност може да се посочи, че непосредствените причини за увреждането на товара са комплексни-това могат да бъдат наличието на външни фактори:пътни условия, неравности, ситуации изискващи екстремно спиране, както и експлоатационни, свързани с по3 надеждно укрепване.

От експлоатационна гледна точка липсата на трайно закрепване на палета към основните греди на рамата на полуремаркето, което при изпълнение на маршрута е довело до центробежна сила, по-голяма от силата на тежестта на всяка една тоВ. единица, като вследствие на сумарната центробежна сила е довело до частично преобръщане на тубите от палета.

В конкретния случай се касае за повреда на укрепване и опасовка на един палет от превозния товар. Същият този палет, освен опакован със стреч фолио е бил и захванат със полиетиленова лента. Именно този вид захващане е компрометирал опаковката от стреч фолио.

Експертизата намира, че е налице причинно-следствена връзка между характера на уврежданията по опаковането на товара и механизма на възникването им в процеса на превозване на товара, а не вследствие на товаро-разтоварни дейности.

Ако същият този палет е бил надеждно и здраво закрепен по описаните в т.2 и т.6 на експертизата начин за опаковане и съгласно добрите практики, всички товарни единици от товара са били закрепени съгласно задължителните правила при опаковане на стоки, при положение че товарните единици са били укрепени и са били спазени методите за укрепване на товара, то при възникване на всички физични сили, съпътстващи движението на автомобила, наличието на здраво и надеждно укрепване би възпрепятствало придвижване на товара в пространството на полуремаркето по време на неговото движение.

Съдебното техническата експертиза е извършена след подробен и задълбочен анализ на приложените по делото доказателства, изводите са обстойно аргументирани, поради което се възприема изцяло от съда.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в настоящата хипотеза чл. 419 от КЗ, представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 419, ал. 2 от КЗ , и ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за 4 превоз– чл. 419, ал. 3 от КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача.

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени.

В решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз CMR е уредена отговорността на превозвача спрямо правоимащия при липса или повреда на стоката, като в нормата на чл. 17 са уредени случаи на освобождаване от отговорност, които произтичат от грешки на правоимащия, недостатък на стоката, обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, не е могъл да преодолее последиците им или от особени рискове, посочени в Конвенцията. По силата на правилото на чл. 17, т. 3 на Конвенция CMR за освобождаване от отговорност превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители, както и отговорността му може да бъде ангажирана, ако факторите, за които отговоря, са допринесли за настъпване на щетата - чл. 17, т. 5 на Конвенцията. Следователно уредбата на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране на отговорност за щети, настъпили вследствие на обективни обстоятелства (такива, които са могли да бъдат избегнати, включително и при недостатъци на превозното средство), както и виновна отговорност, но с разграничение съобразно с факторите, допринесли за настъпването на щетата (чл. 17, т. 2 и т. 5).

В този смисъл за застрахователния риск и за обема на отговорността на застрахователя по застраховка "Отговорност на превозвача" следва да се съобрази практиката на ВКС по решение № 15/01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС, I Т. О. Функционалната обусловеност на 5 застрахователната отговорност по застраховка "Отговорност на превозвача" по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки налага извод, че застрахователно обезщетение по тази застраховка се дължи както при виновни действия на превозвача, така и при отговорност без вина на превозвача за причинени на трети лица щети по време на превоза.

В обобщение - отговорността на застрахователя по застраховка "Отговорност на превозвача" е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, когато обект на застраховането са стоки, за превоза на който се прилагат правилата на Конвенция CMR.

По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието.

С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС, по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.