Решение № 10837 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10837 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149302 по описа за 2025 година

По реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 от ЗЗД от И. И. Т. срещу К. К. Р. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Р. дължи на ищеца Т. сумата 766,94 евро/1500,00 лева - главница, представляваща неизплатен остатък от заемна сума по Договор за заем от 13.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи с рег. № 4785/13.02.2025 г. на Нотариус М.М.-Р., с рег. № *** на НК, за която сума е издадена заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №33091/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договора за заем, по който заемната сума от 3000,00 лв. е предадена в брой при подписването му.

Oтветникът e платил 1500 лв. на 25.02.2025 г. на уговорения падеж. Твърди, че остатъкът от паричното задължение не е платено в срок до 25.03.2025 г. и неговата изискуемост е настъпила.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложения на 26.11.2025 г., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба.

Оспорва иска с доводи, че между страните не е сключван договора, а представения такъв не е подписан от него, в т.ч. не е посещавал кантората на нотариуса.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Договор за заем, с нотариална заверка на подписи с рег. №4785 от 13.02.2025 г. на пом.-нотариус по заместване А.М. при Нотариус М.М.-Р. с рег.

№*** на НК, се установява, че между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на чл.

240, ал. 1 от ЗЗД, по който ищецът И. И. Т., в качеството на заемодател, е предоставил на ответника К. К. Р., в качеството на заемополучател, паричната 1 сума от 3000,00 лева, платима разсрочено на два падежа: на 25.02.2025 г. – сумата 1500 лв., и на 25.03.2025 г. – сумата 1500 лв. Видно от чл. 1 на договора ответникът писмено е признал, че в деня на подписване на договора -13.02.2025 г., е получил заемната сума. Това съглашение е двустранно подписано от всяка страна като са изписани три имена и положен параф. По реда на чл. 193 от ГПК ответникът оспори, че е сключил и неговото авторство. От приетата съдебна почеркова експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че ръкописно изписаните три имена „К. К. Р.“ и подписът, положен в мястото за „заемополучател“ в оспорения документ, са изпълнени от ответника К. К. Р..

Съдът намира изследването за всестранно, пълно и задълбочено, поради което е надеждна опора за извода на съда, че договорът за заем е подписан от ответника и последният е встъпил в облигационната връзка с ищеца при така уговорените права и задължения.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, както е в настоящия случай, паричното вземане след изтичането му е станало изискуемо, а длъжникът изпада в забава.

Съдът, като взе предвид изложеното, счита, че ищецът установи пълно и главно наличието на действително правоотношение по договор за заем, по което е предоставил на заемателя-ответник процесната сума в твърдения размер. При получаване на сумата, предмет на договора за паричен заем, тази двустранна сделка се счита за сключена и е породила правните последици, към които са били насочени волеизявленията на страните. Към датата на предявяване на иска- по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК, е настъпил падежа за плащане на заявеното парично вземане, поради което същото е изискуемо.

Съобразно разпределената доказателствена тежест, обстоятелството, че възникналите от договора парични задължения за ответника са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от него по правилата на чл. 154 от ГПК.

Съгласно чл. 77 от ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Този правнорелевантен факт не бе установен от ответника до края на съдебно дирене, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната действителност. Ето защо предявения иск подлежи на уважение по основание и размер.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство за сумата общо 465,19 евро за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение. Разноските, сторени по образуване на изп. дело въз основа на изпълнителния лист и заповед за изпълнение не са в предмета на настоящото производство и претенцията на ищеца за тях е неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. Р., с ЕГН:**********, дължи на И. И. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, сумата 766,94 евро (1500,00 лв.) - главница, представляваща неизплатен остатък от заемна сума по Договор за заем от 13.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи с рег. № 2

4785/13.02.2025 г. на пом.-нотариус по заместване А.М. при Нотариус М.М.-Р. с рег. №*** на НК, за която сума е издадена заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №33091/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА К. К. Р., с ЕГН:**********, да заплати на И. И. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 465,19 евро – съдебни разноски по ч. гр. дело №33091/2025 г. и гр. дело №49302/2025 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3