Решение № 794 от 11.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Разград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101638 по описа за 2025 година

За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от А. А. Я., действащ чрез адв.Н. М., с която са предявени искове срещу „Вива кредит“ АД за установяване нищожност на Договор за паричен заем №6128646, сключен между страните по делото на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗДог. вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че с договора ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата 1100 лв., а ищецът се е задължил да върне същата при фиксиран лихвен процент от 48,50%, респ. ГПР от 62,77% за срок от 60 седмици, че с договора е поето и задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, както и неустойка общо в размер на 981 лв., с което погасителната вноска е нараснала на 81,05 лв., но не са посочени взетите предвид допускания, не е посочен начина, по който е формиран, което нарушава изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин, че неустойката не цели обезщетяване на претърпени вреди Счита, че така записаната неустойка цели неоснователно обогатяване на ответника и накърнява добрите нрави, че при включването на неустойката и таксата в ГПР същият би бил значително по-висок, което нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита, че предявеният иск е недопустим, т.к. по процесния договор са начислени единствено главница и лихви, а не и такси и неустойки. Прави възражение за нередовност на исковата молба. Конкретно сочи, че е неясен петитума, че исковата молба е подписана от адвокат, който не е изрично упълномощен да изготви такава, че ответното дружество е представлявано пред трети лица от друго лице, а не от това, посочено в исковата молба. По същество счита, че няма изискване за посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР, че същият по договора е определен при условие, че страните ще изпълнят задълженията си и договорът ще е вА.ден за срока, за който е сключен; че в договора е посочена точно сумата, която кредитополучателят трябва да върне в срока на договора;

1 че в договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че договорът не е сключен при общи условия, че в него не е уговорена неустойка. Счита, че няма основание за определяне на възнаграждение на адвоката при условията на безплатна правна помощ.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Договор за паричен заем № 6128646 е сключен на 25.02.2025 г. между заемодателя „Вива кредит“ АД и заемателя А. А. Я., ищец по делото .

Страните са уговорили заемодателят да предостави на заемателя сумата от 1 100 лева, при годишен лихвен процент от 48,50 % и ГПР в размер на 62,77 %, която следва да върне в срок до 21.04.2026 г. на 30 двуседмични вноски.

В погасителния към договор за паричен заем № 6128646/24.02.2025 /л.11/ на стр. 3 е записано това, което твърди и ищецът в исковата молба - че плащанията ще бъдат в размера, посочен в колона 3. В тази колона обаче е записана погасителна вноска – главница и лихви и общата сума за плащане е 1 450,50 лв. /колкото е записано в т.7 от договора като общ размер на всички плащания/, от които 100 лв. главница и 350,50 лв. лихва и липсват твърдяните в исковата молба такса за експресно разглеждане и уговорена неустойка.

Според представената от ответника справка ищецът е платил сумата 332,16 лв. лихва по договора и 802,84 лв. главница.

Основният лихвен процент, определен на 01.02.2025 г. от БНБ е 2,82%, видно от интернет страницата на същата институция.

АнА.зът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Сключеният Договор за потребителски кредит, въз основа на който ищецът претендира вземания, несъмнено е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ (ищецът – кредитополучател е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за нА.чието на които съдът следи служебно.

Тъй като ищецът не доказа твърдението си за уговаряне на плащания извън уговорената за връщане сума от 1450,50 лв., а уговорения ГПР е 62,77%, т.е. под посочения в чл.19, ал.4 от ЗПК петкратен размер на законната лихва /която към датата на сключване на договора е 64,10/, Съдът намира за недоказани твърденията му, от които черпи аргументите за нищожност на договора.

По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР, съдът намира, че същото е спазено, т.к. освен като процент е посочена и общата дължима сума по договора.

Изчислен с ел. калкулатор при тези параметри на ГЛП и срок на договора, 2

ГПР съвпада с посочения в процесния договор.

Ето защо така предявения иск за установяване нищожност на Договора за паричен заем на осн. чл.26 от ЗЗД като противоречащ на закона е неоснователен и недоказан.

Неоснователен е и искът за установяване на нищожност на осн. чл.22 от ЗПК поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от А. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. Разград, с. Б.****** за установяване по отношение на „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548, адрес: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, че договор за паричен заем № 6128646/24.02.2025 е нищожен на основание чл.26, ал.1,предл. първо от Закона за задълженията и договорите поради противоречие със закона, както и че е нищожен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора неточно е определен ГПР.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3