Решение № 68 от 26.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Община-Разград срещу решение № 181/14.11.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. на Окръжен съд – Разград в осъдителните му части и по частни жалби срещу определение № 543/29.12.2023 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

С атакуваното решение съдът е уважил претенцията на К. Т. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при падане от велосипед, поради попадането му в металната решетка на дъждоприемна шахта върху пътното платно, за сумата от 24 000 лева и е отхвърлил претенцията за разликата до претендирания размер от 30 000 лева; със същото решение е присъдена сумата от 3053 лева – обезщетение за претърпени имуществените вреди, изразяващи се в разходи за медицински престой, закупуване на медицински изделия, медикаменти и заплащане на диагностика.

Въззивникът е навел оплаквания за недопустимост, евентуално - за необоснованост и неправилност на решението в обжалваните му части поради 1 нарушение на закона, с молба за отмяна в осъдителните му части; направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност е отправено искане за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер.

Страните са подали частни жалби срещу определение № 543/29.12.2023 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Процесуалният представител на Община-Разград поддържа, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в по-висок размер, а К. Т. С. излага становище за недопустимост на определението.

Жалбите и отговорите са подадени в срок и от надлежни страни, и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от К. Т. С., ЕГН ********** срещу Община Разград, ЕИК 000505910, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3053 лева, представляваща разходи за болничен престой, диагностика, лечение и закупуване на медикаменти и за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от телесни увреждания, причинени в резултат на деликт, настъпил на 10.05.2022 г., изразяващ се във внезапно падане върху пътното платно на ул.„Грънчарска“ в гр.Разград.

Твърденията са, че травматичните увреждания са причинени вследствие от удар на предното колело на управлявания от ищеца велосипед в цепнатина на металната решетка и неравности около нея, поради неизпълнение на задълженията на собственика на пътя Община Разград да стопанисва пътя и шахтата. Исковете са с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Оспорвайки иска, ответникът е оспорил твърдяната фактическа обстановка, механизма на причиняване и характера на понесените от ищеца вреди. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца до степен, изключваща отговорността на ответника. При условията на евентуалност е изразил е становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Не се спори между страните, установява се от приложените епикризи, че ищецът С. е постъпил в „Многопрофилна болница за активно лечение Св.

Иван Рилски – Разград“ АД на 10.05.2022 г., при претърпян травматичен шок 2 със съчетана травма: глава, гърди и корем, множество лацероконтузни рани по лицето, оток на лицето, оток на горни дихателни пътища, фрактура на носните кости, фрактура на максила, фрактура на десен максиларен синус, комоцио церебри, контузио торацис и контузио абдоминис. Бил е приет в операционна зала за хирургична обработка на разкъсно-контузните рани.

Поради засилващ се оток на лицето и горните дихателни пътища, и необходимост от осигуряване на свободни такива, ищецът е бил интубиран.

Под обща анестезия са му извърщени хирургични интервенции. След оперативния период бил приведен в ОАИЛ, медикаментозно седиран и включен на ИБВ. Отпочната е терапия по реанимационен лист. Проведени му били диагностични и терапевтични процедури. За по-добра хигиена на устната кухина и изолиране на горните дихателни пътища било взето решение ищецът да бъде трахеостомиран. След редукция на отока при възстановено съзнание, стабилна хемодинамика и добри дихателни параметри, ищецът С. бил изключен от ИБВ и насочен към ХО.

На 13.05.2022 г. в общо тежко състояние ищецът е приет в отделението по хирургия на горепосоченото лечебно заведение, в което са му проведени диагностични процедури и медикаментозно лечение. С.ов е бил изписан на 19.05.2022 г. и насочен към лечение, и консулт с лицево-челюстен хирург в гр. Русе. На същата дата е бил приет в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе“ ООД. През периода до изписването на ищеца на 03.06.2022 г. са му извършени две оперативни интервенции.

През периода от 11.06.2022 г. до 16.06.2022 г. С. е бил приет в неврологично отделение на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе“ ООД, където му е приложено лечение по повод увредени междупрешленни дискове в поясния отдел с радикулопатия и придружаващи фрактури. Впоследствие е бил приеман за болнично лечение на смесена астма и хроничен бронхит.

От заключението депозирано по назначената от първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, което настоящият състав приема за относимо, изчерпателно, обективно и компетентно изготвено се установява, че към момента на произшествието ищецът е управлявал стандартен градски велосипед с неизвестна марка и модел, с допълнително саморъчно монтиран 3 велосипеден двигател с вътрешно горене, с обем на цилиндъра от 48 куб.см., мощност 1.68 киловата, способен да развие максимална скорост от 45 км./ч.

Посоченото превозно средство се квалифицира като леко двуколесно моторно превозно средство от категория L1e-B – двуколесен мотопед. Такъв тип превозни средства не са одобрени за производство от български държавен орган и не подлежат на задължителна регистрация. Дебелината на гумата на велосипеда е 1,95 цола или 4,95 см., а разстоянието между две ребра на решетката от капака на шахтата е 3 см. При съпоставка на ширината на гумата на велосипеда с разстоянието между две ребра на решетката от капака на шахтата се установява, че не е технически възможно гумата да влезе между отворите на шахтата по описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП – засядане на гумата на велосипеда в отвор между ребрата на шахтата.

От заключението депозирано по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, което настоящият състав приема за относимо, изчерпателно, обективно и компетентно изготвено се установява, че ищецът е претърпял увреждания: травматичен шок; травматична кома – загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата го среда, наличие на патологични рефлекси от групата Бабински двустранно; черепно-мозъчна травма с отслабени зенични реакции; счупване на долна челюст – открита разместена фрактура в средата на долната челюст с дентално ангажиране на корена на първи десен резец, наличен фрагмент на корена на първи горен резец в ляво; фрактура на горна челюст вдясно Le Fort 2 /тотална фрактура на горна челюст, ведно с носните и слъзни кости/ с дентално ангажиране на първи молар /кътник/ вдясно; полифрагментна фрактура на десен максиларен /горночелюстен/ синус с дислокация на фрагменти от задна, латерална /външностранична/ и предна стена; счупване на носни кости с продължително кръвотечение; екстракция на зъби 17 и 31 – силно подвижни; оток на горни дихателни пътища, наложило интубация и впоследствие трахеостомия за осигуряване на дишането; двустранен периорбитален хематом, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око; множество разкъсно-контузни рани на лицето с хирургична обработка, оток и деформация на лицето; възпалителен процес; временно повишени стойности на кръвната захар; понижаване на хемоглобина в кръвта; наднормено микробиологично посяване на материал от интубационна тръба и носен 4 секрет; малки плеврални изливи двустранно. Част от горепосочените увреждания са квалифицирани като разстройства на здравето, обуславящи временна опасност за живота, а други като неопасни за живота, но все пак причинили болки и страдания на ищеца. Възстановителният период е с минимална продължителност от 6 месеца. Вещото лице установява, че заболяванията „смесена астма“, „хроничен бронхит“, уврежданията на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия и сънна апнея не са в причинно-следствена връзка с инцидента от 10.05.2022 г.

От заключенията по назначените от първоинстанционния съд съдебна инженерно-техническа и допълнителна съдебна инженерно-техническа експертизи се установява, че шахтата, при преминаването на която е настъпил инцидента, не отговаря на стандарта за полагане – решетката е поставена с отворите по посока на движението. При оглед от страна на вещото лице са констатирани видими деформации /хлътване – провисване на капака/.

Шахтата не е била почиствана периодично, което личи от натрупаните наноси и запушени в краищата отвори на решетката, което затруднява проводимостта на повърхностните /дъждовните/ води и става невидима при обилен валеж като по този начин става недопустимо препятствие за движението. Нивото на асфалтово покритие видимо се е разминавало с равнището на горния ръб на решетката на шахтата. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че са наблюдавани освен експлоатационни провисвания на решетката от натовареност на движението и допълнителни деформации, изразяващи се в изрязвания на асфалта около шахтата.

Настоящият състав на съда кредитира заключенията по назначените в първоинстанционното производство експертизи, тъй като са по-близки до момента на увреждането и съответно по-достоверни. Съдът не кредитира заключението по назначената от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, според която прехода между дъждопреливащата шахта и асфалтовата настилка е нормален при неравности в рамките на 2-3 см.

Заключението на експертизата назначена във въззивното производство е депозирано в съда на 26.03.2024 г., а това в първоинстанционното производство, според което се наблюдават неравности, деформационно провисване на капака на шахтата и изрязване на асфалта – на 04.10.2023 г.

През периода от заключението депозирано пред първостепенния съд до назначаване на експертиза във въззивната инстанция съдът намира, че са били 5 отстранени дефектите на капака на дъждоприемната шахта посредством извършени ремонтни дейности.

Показанията на свидетеля А.И.А. – очевидец на произшествието установяват, че пострадалият, движейки се в дясната част пътното платно попаднал в дупка в асфалтовата настилка пред дъждоприемната шахта, поради което изгубил контрол над пътното превозно средство и се преобърнал. Челото му било обляно в кръв и изгубил съзнание. Впоследствие дупката в асфалта била запълнена. Свидетелят сочи, че ищецът С. към този момент не носел предпазна каска.

Сведенията на свидетеля А.С.И. съдържат данни за травматичните увреждания на ищеца вследствие на инцидента – разкъсно-контузни рани по челото и устните, и избити зъби. Потвърждава, че С. изгубил съзнание вследствие на удара. При възстановяване на съзнанието говорел несвързано.

От показанията на свидетеля А.С.К., преценени съобразно нормата на чл. 172 ГПК, съдът приема, че пострадалият вследствие на инцидента е бил обезобразен и не е било възможно да говори за период от 3 месеца. През първите два месеца често бил приеман в болница, а едва след третия месец е могъл да консумира пюрирана храна. Около м.септември 2022 г. започнал да се храни с твърда храна. Контактувал с близките си с мимики и жестове.