Решение № 137 от 25.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ямбол, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Въззивно гражданско дело № 20222300500178 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Х.Д. от гр. *******, депозирана чрез пълномощника й – адв.В.К. от АК-Ямбол, против Решение № 127/23.03.2022г., постановено по гр.д. №2015/2020г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищцата М.Х.Д. за горницата над присъдената сума от 1 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл.309 ал.1 от НК и чл.316, вр.чл.311 ал.1 от НК и такова по чл.311 ал.1 от НК, за което е било образувано ДП № 31/2020г. по описа на ОСлО в ОП-Ямбол, което е прекратено с Постановление от 27.09.2021г. на прокурор при ЯРП, до пълния предявен размер от 2 500 лв.

Направено е оплакване, че в обжалваната част съдебният акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД и задължителната практика на ППВС №4/1968г. т.II относно задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Изтъквайки и възприетата в практиката на ВКС преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики, се възвежда в жалбата, че в настоящият случай първоинстанционният съд не е взел в предвид в пълна степен отражението на обвинението върху професионалния и обществения живот на ищцата. В тази насока се сочи, че ищцата-въззивник по време на обвинението, а и към настоящият момент, е Кмет на с.***************** като предявеното й обвинение по чл.311 ал.1 от НК, е пряко свързано с професионалните й задължения и същото е станало достояние както на 1 съселяните й, така и на хората, с които е работила като Кмет, а с оглед на изискани в хода на разследването документи от Община *******, и служителите и Кмета на Община ******* са разбрали за обвинението. В жалбата се сочи, че тези обстоятелства се установяват чрез показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство двама свидетели С.Х. и Н.К.. Според ищцата-въззивник ЯРС не е преценил в пълна степен и отражението на незаконното обвинение върху личния й живот, като в тази насока се изтъква, че същата е търпяла неимуществени вреди, свързани с психически страдания, стрес и притеснения страхувала се е, че ще влезе в затвора, ще остане без работа, ще бъде компрометирано доброто й име пред познати и приятели. Твърди се, че стресът от обвинението причинил на ищцата-въззивник здравословни проблеми - вдигала кръвно, сънувала кошмари. Неправилна е и преценката на ЯРС относно продължителността на производството, което е било за период от време от близо три години - от 26.11.2018г. до 18.10.2021г., когато последното постановление на прокуратурата е влязло в сила, която продължителност би следвало да бъде отчетена при определяне на размера на неимуществените вреди. В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е приел с решението си, че наказателното производство срещу ищцата-въззивник е продължило в периода от 26.11.2018г. до 29.04.2020г., т.е. близо година и пет месеца, без да съобрази факта, че последният акт на ЯРП е влязлото в сила на 18.10.2021г. Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.09.2021г., по силата на което е прекратено ДП №31/2020г. по описа на ОСлО в ОП-Ямбол, водено за престъпление по чл.311 ал.1 от НК срещу ищцата-въззивник, с което е отменена и мярката й за неотклонение "Парична гаранция".

Предвид на тези си съображения ищцата-въззивник с жалбата си прави искане за отмяна на Решение №127/23.03.2022г. по гр.д.№2015/2020г. на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване от въззивния съд на решение, с което да бъде уважена исковата й претенция в пълен размер. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 ал.1 от ГПК, е постъпил такъв от въззиваемия - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура-Ямбол - М.К., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението на ЯРС в атакуваната му част. Твърди се, че правните изводи на първоинстанционния съд са формулирани въз основа на направен пълен, задълбочен и всестранен анализ на фактите и приобщените по делото доказателства. В отговора си въззиваемият е изложил подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се както на приложимите норми на ЗОДОВ и ЗЗД, така и на доказателствената съвкупност и съдебната практика. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решението на ЯРС в обжалваната му част.

В о.с.з. въззивницата М.Х.Д., редовно призована, не се явява, но чрез процесуалният си представител - адв.В.К. от АК-Ямбол заявява поддържане на въззивната жалба на същите основания и със същото искане и моли за уважаването й. Заявява и претенция за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззимаемата страна - Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Л. при ОП-Ямбол, която оспорва въззивната жалба и заявява поддържане на писмения отговор на Прокуратурата, като моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в 2 атакуваната му част като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при съблюдаване на материалния и процесуалния закони.

ЯОС намира, че въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество, тъй като е процесуално допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.258 ал.1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението в атакуваната му част, чрез постановилия го РС-Ямбол.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след самостоятелна оценка на събраните пред районен съд писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№ 2015 по описа за 2020г. на РС- Ямбол, е образувано по предявен осъдителен иск от М.Х.Д. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищца та сумата в размер на 2 500.00 лева, представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното й обвинение по ДП №31/2020г. по описа на ОСлО в ОП-Ямбол, за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, което наказателно производство е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва за забава, считано от момента на влизане на постановлението за прекратяване в сила до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2018г. ищцата е била привлечена като обвиняемо лице и спрямо същата с Постановление на разследващия орган е предявено обвинение в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 от НК, както и е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв., която е внесла на 29.11.2018г. На същата дата – 26.11.2018г. ищцата М.Д. е била разпитана в качеството й на обвиняема от разследващия орган, а впоследствие и пред съдия по реда на НПК. Изложено е, че в хода на образуваното ДП са били разпитани множество свидетели, длъжностни лица от Общинска служба „Земеделие" ,ДФ"Земеделие", назначени са били две съдебнографологични експертизи с вещи лица от ОД на МВР-Ямбол и НИКК-София.

Предвид на това, че в хода на разследването, ЯОП е установила ,че престъплението по чл.311 ал.1 от НК, както и тези по чл.309 ал.1 и чл.316 от НК -повдигнати на друго лице /Н.К./, са подсъдни на ЯРС, съответно следва да се разследват от ЯРП, е изпратила делото по подсъдност на Районна прокуратура-Ямбол, а разследването е било предоставено на следовател от ОСлО в ОП-Ямбол, като ЯРП е образувала делото в преписка №1904/2019г., съответно ДП под №31/2019г. по описа на ОСлО в ОП-Ямбол. С влязло в сила прокурорско постановление от 29.04.2020 г. ДП №31/2020г., водено по чл.309 ал.1 от НК и по чл.316 вр.

3 чл.З09 ал.1 от НК срещу М.Х.Д. и Н.Х.К., е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, т.е. поради липса на престъпление.

В иск.си молба ищцата е изложила доводи и съображения, с които е обосновала както основанието, така и размера на претенцията си за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконното й обвинение във вмененото й в качеството й на длъжностно лице – Кмет на с.********, общ.*****, обл.****, и в кръга на службата й документно престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Заявила е, че отправеното й обвинение се е отразило неблагоприятно върху личния, професионалния и обществения й живот, тъй като е търпяла неимуществени вреди, свързани с психически страдания - изпаднала е в депресия, вдигала кръвно, била е подтисната и е изгубила общителността си. Изпитвала страх за своето бъдеще и е имала притеснения, че ще влезе в затвора, ще остане без работа и ще бъде компрометирано доброто й име сред близки и приятели, които разбрали за обвинението, тъй като с оглед на определения размер на „паричната й гаранция“ се наложило ищцата да търси заеми от приятелите си, за да я плати в определения срок. Познатите, съседите и съселяните й започнали да странят от нея и да се отнасят с недоверие, когато в селото се разчуло за обвинението на ищцата като Кмет на селото, което с оглед на квалификацията на вмененото й престъпление касаело изпълнението на служебните й задължения. Третирането й като престъпник и сред колегите й от Община *******, било стресиращо за ищцата. По тези и други подробно изложени съображения, посочените неимуществени вреди ищцата определила със заявената с иск.си молба претенция в размер на 2 500.00 лева, която сума счита, че следва да й бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва, считано от момента на влизане на постановлението за прекратяване в сила, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Възведени са доводи, че не е доказано наличието на предпоставките за възникване на отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи в настоящата хипотеза, тъй като с иск.молба не са били ангажирани доказателства за придобиване стабилност на прокурорския акт – Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.04.2020г. Оспорват се твърдените неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение на ищцата, с твърдения, че същите са недоказани. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като завишен и несправедлив. В тази връзка излага, че наказателното производство е продължило в разумен срок и същото е своевременно прекратено още на досъдебна фаза, както и че на ищцата е била взета лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“.

При така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2021г. и отхвърлил иска до пълния предявен размер от 2 500 лв. С оглед този резултат, съдът присъдил на ищеца разноски , съразмерно с уважената част от иска в размер на 166,00 лв., като в тази част постановеното 4