Решение № 74 от 09.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. ХАСКОВО, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20255600900005 по описа за 2025 година

Производството по т.д. № 5/2025 г. е образувано по искова молба вх.

№ 462/16.01.2025 г., с която Ч. И. П. е предявил обективно съединени искове против „ТИВИ ГРУП“ ООД с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на за заплащане на сумата от 289 897.90 евро /566 991 лв./, представляваща окончателния размер от равностойността на притежаваните от ищеца 120 дяла от капитала на ответното дружество, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата от 97 537.44 евро /190 766.65 лв./ изм. с.з на 03.11.2025 г./, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 12.01.2025 г.

В исковата молба ищецът твърди, че търговско дружество с ограничена отговорност „ТИВИ ГРУП“ ООД е учредено през 1994 г. е решение на ОС - Хасково от 10.05.1994 г. по ф.д.№ 83/1994 г. От 31.06.2008 г. дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Основен предмет на дейността на дружеството е търговията с търкалящи се лагери, ремъци, вериги и др. в страната и чужбина. Дружеството е регистрирано с капитал 6 000 лева, разпределени в 600 дяла по 10 лева всеки.

Към 2021 г. съдружници в дружеството са В.Н.М. с 210 дяла, С. И. П.

– 120 дяла, Ч. И. П. – 120 дяла, И. И. Р. –120 дяла и Н.Б.М. – 30 дяла.

С искова молба по т.д. № 153/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково били предявени обективно съединени осъдителни искове от съдружниците Ч. И. П. и С. И. П. срещу дружеството „ТИВИ ТРУП“ ООД, с 1 правно основание чл. 125 ал. 3 от Търговския закон, като частични за 30 000 лв. от общия размер на вземането - 1 500 000 лв. Исковата молба по делото била връчена надлежно на ответното дружество. Двамата ищци отправили изявление за прекратяване на членството си с тази искова молба, която била връчена на управителя на дружеството на 10.01.2022 г., поради което тримесечния срок по чл. 125 от ТЗ изтекъл на 10.04.2022 г., от която дата двамата ищци вече не са съдружници в „ТИВИ ГРУП“ ООД. С изтичането на срока от това първоначално връчено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, идентичен с този по чл. 12, т. 5 от дружествения договор, двамата съдружници престанали да имат това качество в „ТИВИ ГРУП“ ООД към 11.04.2022 г.

Прекратяването на участието в дружеството било резултат от свободно формирана и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството, като отправи за целта писмено предизвестие.

Прекратяването на членството на съдружник в ООД пораждало негово имуществено право да получи стойността на дружествения си дял от имуществото на дружеството, определен по реда на чл. 127 и чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Правнорелевантния и императивно определен момент по чл. 125 ал. 3 от ТЗ относно уреждането на имуществените последици от прекратеното членство е края на месец април 2022 г. чрез счетоводен баланс към този момент. Съобразно трайната съдебна практика при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразявали по историческата им цена, която е цена на придобИ.е, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти.

В хода на производството и за преценка стойността на дружествения дял на всеки от ищците, с оглед предмета на делото по предявения частичен иск пред Окръжен съд - Хасково, били приети счетоводен баланс на „ТИВИ ГРУП“ ООД за месец април 2022 г. и съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.К. В приетото заключение на вещото лице бил даден подробен отговор на поставените задачи въз основа на правнорелевантните за делото обстоятелства, като е установена стойността на дружествения дял на всеки ищец съобразно указанията на съда и в пределите по чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Съгласно заключението на вещото лице чистото имущество на капитала на ответното дружество към правнорелевантния времеви момент по чл. 125, ал. 2 от ТЗ 30.04.2022 г. е 2 984 955 лева. Според заключението, към 30.04.2022 г. размера на един дял от чистото имущество на капитала възлизал на 4 974,925 лева. Експертизата достигала до извода, че стойността на дружествения дял за всеки един ищец към последния ден на месец април 2022 г. възлизал на 596 991 лева.

Съобразно изложеното Окръжен съд - Хасково е счел, че предявените осъдителни искове са основателни и следва да се уважат в пълния им размер – по 30 000 лева за всеки ищец, предявени като частични искове от 1 500 000 2 лева, стойност на дружествени дялове притежавани от тях от капитала на „ТИВИ ГРУП“ ООД.

Така постановеното решение № 40/13.04.2023 г. по т.д. № 153/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково впоследствие е потвърдено с решение № 451/18.12.2023 г. по в.т.д. № 553/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, не допуснато до касационно обжалване с определение № 2856/01.11.2024 г. по т.д. № 621/2024 г. на ВКС.

Ищецът се позовава на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съдът, който ще бъде сезиран с бъдещия иск, е задължен да зачете решението по уважения частичен иск.

С тези аргументи ищецът отправя искане ответникът „ТИВИ ГРУП“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 289 897.90 евро /566 991 лв./, представляваща окончателния размер от равностойността на притежаваните от ищеца 120 дяла от капитала на ответното дружество, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата от 97 537.44 евро /190 766.65 лв./ изм. с.з на 03.11.2025 г., представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 12.01.2025 г.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените факти и обстоятелства в първоначалната искова молба, оспорва допустимостта и основателността на предявения насрещен иск. Посочва, че изложените факти и обстоятелства по насрещната претенция са неясни и противоречиви, като твърденията на ответното дружество, касаещи претенцията му, се явявали лишени от конкретика. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ТИВИ ГРУП“ ООД, с който се заявява, че не се оспорват фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Действително между страните е водено и приключило съдебно производство по частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, предмет на т.д. № 153/2021 г. по описа на ХОС.

По приключеното производство ответника е осъден да заплати сумата от 30 000 лева, като част от дължимата сума, възлизаща на 596 991 лева на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо за разликата до пълния размер на паричното вземане, съгласно ТР № 3/2016 г. ОСГТК. Разликата, предмет на настоящата претенция, не е плащана от страна на ответника и в този смисъл претендираната лихва е относима. От друга страна, наред с признанието на тези факти, ответникът посочва, че в срока за отговор на основание чл. 367, ал. 4 от ГПК предявява насрещен иск срещу ищеца с предмет осъдителен иск за 26 000 лева, предявен като частичен от целия за 60 000 лева, ведно със 3 законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата и направените разноски по насрещния иск, който моли да бъде приет за съвместно разглеждане. Счита, че са налице основанията на чл. 211, ал. 1 от ГПК, тъй като искът е родово подсъден на същия съд и с него може да стане прихващане. Отправя искане в случай на постановяване на осъдително решение по главния иск на ищеца и постановяване на осъдително решение по насрещния иск на ответника, съдът да постанови прихващане до размера на по-малката от двете суми.

В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника. Отново се подчертава, че ответникът не оспорва фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, поради което не е налице спор за основанието и размера на вземанията на ищеца, които са установени и по предходното дело между страните. Възражението против насрещния иск е окачествено като напълно формално, бланкетно, неконкретно и неясно, поради което ответникът се затруднява да го коментира. Отправя възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.

По насрещния иск:

В срока по чл. 367, ал. 4 ГПК ответникът предявява насрещен иск, представляващ частичен осъдителен иск за 18406,51 евро /36000 лв. изм. с.з.

15.06.2026 г./, предявен като частичен за цялата сума от 30677,51 евро / 60 000 лв./ против ищеца по първоначалния иск за получено без основание или поради нищожно такова плащане като съдружник в дружеството под формата на дивидент без решение на общото събрание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

Ответното дружество посочва, че в искова молба по предходно ТД № 153/2021 г. по описа на ХОС ищецът Ч. П. твърдял и се признавало от него, че докато бил съдружник е получавал суми като дивиденти без правно основание и без решение на общото събрание. С отговора на исковата молба, входиран на 21.04.2022 г. от „ТИВИ ГРУП“ ООД, е отправена покана до ответника по насрещния иск, с която същият е поканен да върне получените без основание суми незабавно, като в случай, че не направи това е уведомен, че дружеството ще предяви искове за осъждане на всеки от ищците да върнат получените според тях без правно основание суми.

В тази връзка Ч. П. получил без основание от ищеца „ТИВИ ГРУП“ ООД сумата 60 000 лв. На 25.02.2020 г. той получил по банковата си сметка от „ТИВИ ГРУП“ ООД сумата 40 000 лв. като дивидент без решение на общото събрание. На 28.10.2020 г. получил от дружеството и сумата 20 000 лв. без решение на общото събрание. Получената обща сума от 60 000 лв. като дивидент, без да има решение на общото събрание, била получена от него без основание или на нищожно правно основание поради което подлежала на 4 връщане. За връщане на такива суми той бил поканен на 21.04.2022 г. с отговора на исковата молба. До момента тази сума не била възстановена на дружеството от ответника, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящия насрещен иск. Допълнително се уточнява, че правния интерес от предявяване на насрещния иск се обяснява и с оглед възможността за прихващане на сумата по насрещния иск със сумата по първоначалния иск.

Ответното дружество формулира петитум, съгласно който иска от съда да постанови решение, с което да осъди Ч. И. П. да заплати на „ТИВИ ГРУП“ ООД сумата 18406,51 евро /36000 лв. изм. с.з. 15.06.2026 г./, предявен като частичен за цялата сума от 30677,51 евро / 60 000 лв./ против ищеца по първоначалния иск за получено без основание или поради нищожно такова плащане като съдружник в дружеството под формата на дивидент без решение на общото събрание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Отправя се евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Ищецът Ч. П. е подал отговор на насрещния иск в срок. Изтъква, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че е имал качеството на съдружник в дружеството „ТИВИ ГРУП“ ООД до 10.04.2022 г. Приложените към насрещната искова молба платежни нареждания касаели получени от него дивиденти през 2020 г., докато е бил съдружник в дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл. 123 от Търговския закон, съгласно която всеки съдружник има право да участва в разпределението на печалбата. Това участие в разпределението на печалбата било осъществено именно чрез получаването на дивидент. Правото на дивидент като имуществено субективно право било съставна част на членственото правоотношение.