Решение № 3460 от 04.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3460 гр. Варна, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110104242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 344 КТ Производството е образувано по искова молба на Ц. Х. Д. срещу „***, с която са предявени следните искове: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца на Ц. Х. Д. със Заповед № 10#3/05.03.2024г., издадена от **** Председател на УС на „***, упълномощен представител на „*** на осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6632,76 лв. брутно обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение в периода 07.03.2024г.-05.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 08.04.2024г. в съда до окончателното изплащане / съобразно допуснато изменение в о.с.з. от 20.09.2024г./

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор, считано от 18.01.2016г. за длъжност „специалист, връзки с клиенти“. На 07.03.2024 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. чл. 190, ал.1, т.3 КТ-поради системно нарушение на трудовата дисциплина. Счита прекратителната заповед за незаконосъобразна, тъй като 1. оспорва правомощията на едно от подписалите от името на работодателя заповедта лица- *** да провежда дисциплинарно производство и да налага дисциплинарни наказания.

По отношение на твърдените нарушения през м.07.2023 г. 2. Твърди, че не е извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва в процесния период през м.07.2023г. да е била ангажирана в отдел „Съдебно събиране на вземания: с официалната пощенска кутия на ***. Твърди се, че в процесния период не е автор на кореспонденция осъществявана от посочения e-mail до [email protected]. Счита, че не е обвързана от вътрешните правила и процеси на „Е*** т.IV Основни процеси, т.1 Общи правила от инструкция WI-380-EPRS Инструкция за обслужване на клиенти на „*** по електронна поща, тъй като не е била в трудово правоотношение с последното дружетво.

3. Не й била дадена възможност да се защити, като липсва конкретизация на нарушенията, за които са й искани обяснения, като нарушенията по т.1 от заповедта са обективирани в сигнал, с който ищцата не е била запозната. 4. Счита, че не са спазени сроковете за налагане 1 на наказанието по чл.194 КТ по отношения на твърдени нарушения в периода 13-24.07.2023 г., доколкото работодателят е узнал за тях въз основа на сигнал от 23.01.2024 г. от АД „***“.

5. Не е ясно в какво се състои наршението съотв. да ангажира доказателства в своя защита, с което счита, че е нарушен чл. 195 КТ.

По отношение на твърдяното нарушение на 13.02.2024г.- 6.счита, че закъснението за среща с представители на Дирекция „Човешки ресурси“ не представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 КТ, както и то 7. Самостоятелно не може да се определи като тежко нарушение на трудовата дисциплина.

По отношение на посочена в уволнителната заповед, заповед от 20.12.2023 г., с което е наложено на ищцата наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с нейни действия, с които е нарушила политиката за работа с клинети на *** и инструкцията на обслужване на клиенти на същото на ел. поща поддържа твърденията си, че не е имала задължение да обслужва официалната пощенска кутия на ***.

Счита, че при оспорваната заповед, работодателят не е направил оценка на тежестта на нарушенията и съответствието му с наложеното наказание, с което не е спазил чл.189 КТ.

Намира, че уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ не може да бъде наложено, доколкото част от посочените нарушения са санкционирани с предходни заповеди за налагане на „забележка“ и предупреждение за уволнение“.

Във връзка с иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ сочи, че размерът му е изчислен върху брутно трудово възнаграждение от 2210,92 лв. включващо 1783,00 лв. основно трудово възнаграждение и 427,92 лв.- допълнително трудово възнаграждение за прослужено време.

При изложеното иска уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК / според дата на изпращане чрез куриерска услуга/ отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват.

Във връзка с твърденията на ищеца, поддържа, че оспорваната заповед е подписана от ***- член на УС и ***- действащата в рамките на учредената й представителна власт, с което намира, че е спазен посочения в ТРРЮЛНЦ начин на представителство на ответника.

Счита, че е спазен срока по чл.194 КТ, като нарушенията през м.07.2023 г. са открити след изготвен на 20.02.2024 г. доклад, а наказанието е наложено със заповед от 05.03.2024 г. , връчена на ищеца на 07.03.2024г.

Твърди, че ищцата е извършила нарушения в периода 13.07.2023г.-24.07.2023 г. като е била ангажирана с обслужване на официалната пощенска кутия на „****** и е изпратила общо 7 имейла, от които:

На 13.07.2023г. са изпратени имейли в 15.53ч. и 16.48ч.;

На 14.07.2023г. са изпратени имейли в 16.42ч„ 16.49 ч. и 16.56ч.;

На 24.07.2023г. са изпратени имейли в 10.39ч, и 10.50ч. до e-mail ***. Вмсето на адресите, на които дружеството е осъществявало кореспонденция с адв. К. ***е на следните имейл адреси: ***

Счита, че aвторството на изпращача на посочената имейл кореспонденция се установява в последните инициали от абревиатурата KSS/TzD, с които са означени първите букви от имената на служителя Ц. Д.. Намира възражението на ищеца, че не е било в кръга на трудовите му функции да обработва посочения ел. адреса за неоснователно, като излага, че между ответника и *** има сключен договор за услуги, съгласно който осигуряването и поддържането на връзка с клиентите на второто е възложено на първото. Счита, че с извършените действия ищцата е нарушила вътрешни правила и процеси в компанията - т. IV Основни процеси, т. 1 Общи правила от инструкция „WI-380-EPRS-KS" за обслужване на клиенти на *** по електронна поща, според която клиентите се идентифицират по няколко критерия един от които е деклариран имейл адрес, както и „Стандарти за обслужване на клиенти при водене на писмена кореспонденция, в раздел Етичен кодекс „Конфиденциалност и вътрешна информация".

Поддържа, че са спазени изискванията на чл.193 и чл.195 КТ. Обосновава налагането на наказание, поради системност на нарушенията, като излага, че със заповед № 56#3/20.12.2023г. на 02.01.2024г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", а със заповед № 45#4/29.09.2023г. на 02.01.2024г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ / двете необжалвани/ за нарушения, за които не е санкционирана с процесната заповед.

Оспорва претендираното обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ и по размер.

2

При изложеното се иска отхвърляне на исковете.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

В тежест на ищеца е да установи, 1. сключването на валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността специалист, връзки с клиенти", отдел „Връзки с клиенти“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ в *** 2. че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед; 3. размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението, 4. обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран период, 5. размера на обезщетението

В тежест на ответника е да установи, при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на ищеца са спазени процесуалноправните и материалноправните изисквания за това – а именно – 1. че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от работника; 2. че са спазени сроковете, предвидени в чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание; 3. че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана; 4. че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, посочено в заповедта- извършвал е системни нарушения на трудовата дисциплина; 5. че в задълженията на ищеца се е включвало обслужване на официалната пощенска кутия на ***" ***. в периода 13-24.07.2023г.; 6. че ищецът е изпратил от своя работен профил 7 бр. ел. съобщения на непотвърден от клиента ел. адрес в периода 13-24.07.2023 г. вкл. докаже, че за адресата на седемте броя имейли във връзка, с които се твърди, че е извършено дисциплинарното нарушение има друг адрес, посочен от него за кореспонденция с ***; 7. че ищцата е била запозната с вътрешните правила за работа с клиенти и етичния кодекс, за които се твърди че са били нарушени от нея, както и инструкция WI-380-EPRS-KS 8. че ищцата е закъсняла за среща в 09.00 ч. на 13.02.2024 с представители на Дирекция „Човешки ресурс“, за която е била уведомена предварително като на тази дата работното време на ищцата е започвало най-късно в 09,00ч.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно трайно установената съдебна практика - ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. / Решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 553 от 17.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 121 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3718/2016 г. IV г. о., ГК. Съдът следва да се произнесе по наведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на уволнението.

Ищецът поддържа, че подписалата заповедта за уволнение ***няма правомощия да налага дисциплинарни наказания от името на работодателя ***

Представената по делото заповед 10#3/05.03.2024 г., с която е наложено дисциплинарно наказания уволнение на ищеца е подписана за работодателя от***председател на УС и от ***- упълномощен представител с пълномощно 7262/22.12.2023г.

Видно от вписването в ТРРЮЛНЦ от 2018 г. насам ответникът се представлява от всеки двама от членовете на УС заедно, а членове на УС са***.

Към отговора на исковата е приложено пълномощно от ***- членове на УС на „*** в полза на *** в качеството й на директор Човешки ресурси в Дирекция „Човешки ресурси“, с което е упълномощена да подписва заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение на служител заедно с член на УС.Пълномощното е издадено през м.12.2023г. и няма данни да е оттеглено.

Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от лице упражняващо работодателска правоспособност по отношение на работника. В случаите, когато работодателят е юридическо лице тази правоспособност се упражнява от лицето, което по силата на закона представлява юридическото лице пред трети лица, тази компетентност 3 може да бъде делегирана при налагане на дисциплинарни наказания, което е изрично уредено по чл. 192, ал. 1 от КТ. В този случай работодателят може да определи конкретно длъжностно лице, с ръководни функции, което да налага тези наказания. От представеното пълномощно се установява, че работодателя представляван съобразно обявения в ТРРЮЛНЦ начин, а именно от двама от членовете на УС надлежно е упълномощил длъжностно лице с ръководни функции, а именно Светлана Стойнева- директор на Дирекция „Човешки ресурси“ да провежда процедури по налагане на дисциплинарно наказания вкл. да подписва заповеди за налагане на такива, поради което наведеното от ищеца възражение е неоснователно.