Решение № 413 от 15.12.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Ямбол, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330101291 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД гр.С., представлявано от адв.Ц., срещу А. П. Д. от гр.Я. Ищецът твърди, че между са сключени договори за мобилни услуги –Договор от 13.04.2017 г. за ползване на мобилен номер ***, с подписано Допълнително споразумение от дата 22.12.2018 г., Договор от 22.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** и предоставяне на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy 59 Gold и Договор от 20.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** и предоставяне на мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi. Длъжникът не е заплатил в срок дължимите по издадените фактури за периода от 18.01.2019 г. - 17.04.2019 г. суми в общ размер на 678.78 лв. Поради виновно неизпълнение на договора, довело до едностранното му прекратяване, съгласно т. 11 на всеки от индивидуалните договори за услуги и Допълнителното споразумение ответницата дължи на „Теленор“ неустойки, чийто размер е съобразен с постигната с Комисия за защита на потребителите спогодба максималният размер на неустойката да не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, заедно с добавена разлика между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за мобилни услуги и преференциалната му цена, заплатена в брой, съответстваща на оставащия срок на договора. Дължимият общ размер на неустойката е 1004,94 лв. съгласно фактура №***/18.06.2019 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 1004,94 лв.: 92.46 1 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 13.04.2017 г., продължен с допълнително споразумение от 22.12.2018 г. за мобилен № 359887098445; 781.15 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 22.12.2018 г. за мобилен № ***, 131.33 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 20.12.2018 г. за мобилен № ***, както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.

В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява, че не е установено, кога са прекратени плащанията по договора и кои от фактурите са неплатени; оспорва наличието на условията за упражняване на правото на оператора да развали договорите, основанието за възникване на задължение за неустойка и размера на претенциите, получаване от ответницата на мобилните устройства. Възразява, че не са представени подписани от длъжника Общи условия към всеки един от договорите за мобилни услуги и излага доводи срещу представените ОУ към договорите за лизинг. Намира за нищожни клаузите за неустойки поради противоречие с добрите нрави и като неравноправни по смисъла на ЗЗП. В тази връзка изтъква липсата на зависимост между размера на обезщетението и оставащия срок на договора, като се претендира винаги пълния размер на отстъпката, неясен е размерът на задължението и е налице нееквивалентост на престациите. Счита, че претенциите за неустойки за телефонните апарати следва да се основават на договорите за лизинг, а не за мобилни услуги, поради което исковете, основани само на вторите, не могат да бъдат уважени. Освен това сочи, че е дължима неустойката по договорите за лизинг, равна на оставащите неплатени лизингови вноски, тъй като претендираната значително я надвишава по размер. Възразява, че не е установено, каква е платената сума за цената на мобилните устройства от клиента. Излагат се и доводи за недължимост на законна лихва върху вземане за неустойка, която представлява мораторно обезщетение.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Договорите между страните, на които ищецът основава исковете си, са представени по заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС-Договор от 13.04.2017 г. за ползване на мобилен номер ***, с подписано Допълнително споразумение от дата 22.12.2018 г., Договор от 22.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** и предоставяне на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy 59 Gold и Договор от 20.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** и предоставяне на мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi.

Същите са със срок от 24 месеца и съдържат посочените в исковата молба клаузи, вкл. за неустойка.

Съгласно Допълнително споразумение от 22.12.2018 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.04.2017 г., отнасящо се за същия номер ***, е уговорено заплащане по програма „Тотал 36,99“ на стандартен месечен абонамент от 36,99 лв. /30,82 лв. без ДДС/.

2

Съгласно т.III от споразумението, при прекратяването му през първоначалния срок по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

С Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 22.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** е уговорено заплащане по програма „Тотал 44,99“ на стандартен месечен абонамент от 44,99 лв. /37,49 лв. без ДДС/. В договора е отбелязано, че на ответника е предоставено устройство „SAMSUNG Galaxy 59 Gold“ с обща лизингова цена 623,76 лв. с ДДС. Стандартната цена за устройството /в брой, без абонамент / е 1609,90 лв.

Отстъпката от стандартната цена е 986,14 лв. В края на договора е отбелязано, че с подписването му е предоставено 1 брой устройство. В Договор за лизинг от 22.12.2018 г. общата лизингова цена е записана в размер на 597,77 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 25,99 лв. с включен 20% ДДС. Съгласно чл. 3 т. 2 от договора месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на "Теленор България" ЕАД.

С Договор от 20.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** е предоставено мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, видно от т.7 и от текста след подписа на клиента в края на договора. Уговорено е заплащане на абонаментен план по програма „Интернет +16,99", със стандартен месечен абонамент 16,99 лв. /14,16 лв. без ДДС/. Посочено е, че цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план е 24,00 лв. Стандартната цена за устройството /в брой, без абонамент / е 149,99 лв.. Отстъпката от стандартната цена е 125,99 лв. Според Договор за лизинг от същата дата общата лизингова цена е от 23 лв. с ДДС, платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1 лв. с включен 20% ДДС.

В представените по заповедното производство Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 20.09.2018 г.) -чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, 3 съответно тези ОУ. С Декларация-съгласие от 22.12.2018 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях (лист 49 от ч.гр.д. № ***2021 г. на ЯРС).

Представени са и издадените фактури за месечни абонаменти, стойност на потребление извън включеното в абонамента и месечните лизингови вноски: № ***/18.02.2019 г. за 236,31 лв., № ***/18.03.2019 г. за 245,70 лв., № ***/18.04.2019 г. за 218,38 лв. и кредитно известие № ***/18.05.2019 г., както и Фактура № ***/18.06.2019 г. за неустойка и лизингови вноски общо от 1695,18 лв.. В кредитно известие № ***/18.05.2019 г. са начислени върнатите предплатени месечни абонаментни такси и дължимите лизингови вноски на стойност 21,61 лв.. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че към 31.01.2019 г. ответницата има неплатени задължения от предходен период в размер на 239,10 лв. На 01.02.2019 г. е извършено плащане в размер на 240 лв. С него е погасено задължението от 239,10 лв., фактурирано през януари 2019 г., както и част от задължението по фактура № ***/18.02.2019 г., като остатъкът по същата е 236,31 лв. За периода от 18.01.2019 г. - 17.04.2019 г. дължимите суми за мобилни услуги по договорите са в размер на общо 678,78 лв. Ищецът е спрял предоставянето на услугите на 08.05.2019 г. поради неплащането им в срок. Начислените неустойки представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, към които е добавена такава част от стойността на ползваната отстъпка за устройствата, съответстваща на оставащия срок на договора. Размерът им е изчислен в съответствие с условията на договора. Неустойката за номер ***, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, е на обща стойност 92,46 лв. Неустойката за предсрочно прекратяване за номер ***, също определена в съответствие с договорените с КЗП условия, е на стойност 42,48 лв.

Дължимата за предоставеното устройство с марка HUAWEI за периода от 09.05.2019 г. до 20.12.2020 г. от 592 дни неустойка, която съответства на ползваната отстъпка за оставащия срок на договора, е в размер на 101,88 лв. Ищецът е начислил по-малка сума - 88,85 лв.

Неустойката за предсрочно прекратяване за номер *** също е определена съгласно уговореното между страните и в съответствие с договорените с КЗП условия, (като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС) и е на обща стойност 112,47 лв. Неустойката за предоставеното устройство с марка Самсунг за периода от 09.05.2019 г. до 22.12.2020 г. - 594 дни, съответстваща на ползваната отстъпка за оставащия срок на договора, е в размер на 800,18 лв. Начислената е от ищеца в размер на 668,68 лв. Според заключението и двете неустойки за мобилни устройства са съобразени с ползваните (начислени) лизингови вноски. Вещото лице пояснява в с.з., че след приспадане на платените лизингови вноски изчислената от него като дължима неустойка за двете устройства за оставащия срок на договора ще надвишава начислената от ищеца. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.12.2020 г., размерът на неплатените месечни абонаменти, услуги по процесните фактури, лизингови вноски и неустойка е посоченият в исковата молба.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д.

4

№***/2021 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на иска. Не е налице смяна на основанието, на което е заявена претенцията пред заповедния съд. В заявлението са изложени същите обстоятелства относно сключените договори за мобилни услуги и са приложени всички документи, обсъдени в исковата молба. Нито в заявлението, нито в исковата молба, ищецът се е позовал на вземания, произтичащи от клаузите на договор за лизинг, а е основал претенциите си на клаузите на договорите за мобилни услуги, които изрично е цитирал. Не се претендира „неустойка за ползване“ на мобилни апарати, а компенсаторни неустойки за вреди от неплатени на доставчика отстъпки от цената на предоставените устройства.