Решение № 451 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500383 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от П. Д. К., ЕГН:

**********, против Решение № 19 от 22.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1445/2025г., по описа на Районен съд – Карлово, с което съдът е отхвърлил подадената от него молба за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на П.

Л. Г., ЕГН: ********** и Л. Г. Г., по повод извършени от тях актове на домашно насилие на 11.05.2025 г. и 26.06.2025 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липсата на извършено от страна на ответниците домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при неправилно и превратно обсъждане и тълкуване на събраните по делото доказателства.Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи подадената молба за защита.

В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемите П. Л.

Г., ЕГН: ********** и Л. Г. Г.,ЕГН:********** , чрез пълномощника им адв.

С. Йордова-Панева, в който вземат становище за неоснователност на въззивната жалба и с искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т.

1 от ЗЗДН, с която от П. Д. К., ЕГН: **********, се търси защита срещу действията от страна на ответниците П. Л. Г., ЕГН: ********** и Л. Г.

Г.,ЕГН:********** , извършени на 11.05.2025 г. и 26.06.2025 г, изразяващи се в отправяне на обиди и закани за саморазправа.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил молбата за защита, като е приел, че по делото е установено по категоричен начин конфликтна ситуация между молителят и ответника Л. Г. станала на 26.06.2025 г., на която П. Г. не е присъствала.Приел е , че единични словесни изрази, дори груби или емоционално наситени, когато са част от спор между равнопоставени лица, не представляват сами по себе си психическо насилие, ако не са съпътствани от реална, конкретна и едностранна заплаха, водеща до основателен и траен страх у пострадалия. Приел е , че в разглеждания случай това не е доказано по делото по безспорен и категоричен начин.Молбата срещу П. Лзарова е отхвърлена, тъй като съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Ангел К., като дадени от заинтересовано лице- брат на молителя.

При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал, въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсват извършени актове на домашно насилие, осъществени от ответниците спрямо молителя.

Не е спорно по делото, че между молителят и ответницата П. Л. Г. са съществували интимни отношение през периода 2020г.-2024г., както и че Л. Г. е баща на ответницата, поради което молителят е легитимиран по потърси съдебна защита срещу ответниците по реда на ЗЗДН.

Безспорно е по делото, че отношенията между страните са силно влошени, като конфликтът между тях се задълбочава след прекратяване на връзката между П. К. и П. Г. през 2024 г.

От писмените и гласните доказателства се установява по категоричен начин, че впоследствие между молителя и ответниците неколкократно са възниквали пререкания и конфликтни ситуации, при които са отправяни взаимни обиди и закани за саморазправа.

Така от приложената по делото справка с вх. №13586/02.12.2025 г. на РУ Хисаря е видно, че във връзка с инцидент от 26.06.2025 г. между П. К. и Л. Г. са подадени два сигнала. Първият сигнал е бил подаден по телефон от молителя П. К. на 26.06.2025 г. около 21:30 ч. Същият се е оплакал, че ответникът Л. Г. е отправил спрямо него закани за саморазправа. Сигналът е бил посетен от полицейски служители на РУ Хисаря, които на същата дата са съставили предупредителни протоколи по ЗМВР и на двамата. Изготвена е докладна записка, като по сигнала на П. К. не е била образувана полицейска 2 преписка На 30.06.2025 г. ответникът Л. Г. на свой ред е подал жалба срещу П.

К., по която е била образувана полицейска преписка №273000-3861/2025 г.

От свидетелските показания на Ангел Д. К. се установява също, че живее в гр. К. и е брат на молителя. П. К. пребивавал основно в с. М. при животните си, като живеел в постройка към обора или в непосредствена близост до него. Между брат му и П. Г. съществувала връзка, прекратена преди повече от две години. След прекратяване на връзката им, П. Г. упражнявала тормоз върху П. К., свързан с настояване да премахне обекта с животните и с отправяни закани, че ще бъде изгонен от селото. На свидетеля било известно, че през 2024 г. били счупени прозорци на постройката, в която пребивавал брат му, и че вътре били палени документи. Той лично видял счупените прозорци и следите от палежа на следващия ден, като според брат му това със сигурност било дело на П. Г., макар той също да не бил очевидец на деянието. На 11.05.2025 г. станал свидетел на среща между брат му и ответницата, като тя започнала да го обижда с думи като „некадърник“ и „идиот“. П. К. се опитал да избегне конфликт и я помолил да прекрати обидите, без да й отвръща на агресията.

Предвид така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първостепенния съд за недоказаност на твърденията на молителя за извършени спрямо него актове на домашно насилие от страна на ответниците на 11.05.2025г. и 26.06.2025г.

За доказване на факта на извършване на посоченото в молбата домашно насилие е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН съставлява доказателствено средство в производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.

В случая твърденията изложени в молбата за защита и в декларацията, се потвърждават от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства , както и от показанията на разпитания по почин на ищцовата страна свитедел-Ангел К., които съдът напълно кредитира, като последователни, непосредствени и логични в частта им касаеща предмета на доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят има пълни и преки впечатления за отношенията между страни и това какво точно се е случило между тях, като насрещно доказване не е проведено от ответниците нито е разколебана доказателствената стойност на декларацията на пострадалото лице по ЗЗДН.

След анализ и оценка на така събраните по делото доказателства се налага еднозначен и категоричен извод за осъществено от ответницата П. Г. спрямо молителя П. К. психическо насилие, като на 11.05.2025г.,когато същата е отправяла към него обиди, наричайки го „некадърник“ и „идиот“.

На 26.06.2025г. ответникът Л. Г. е осъществил психическо насилие спрямо молителя, отправяйки спрямо него закани за саморазправа Така установеното по делото грубо и непристойно отношение на ответниците спрямо молителя накърнява здравето и достойнството му , 3 представлява опасност за физическото и психическото му състояние, съставлява и укоримо поведение, което надхвърлят границите на житейско допустимото и обосновава необходимостта от съдебна намеса по реда на ЗЗДН.

Смисълът на посочения закон е именно охраняване на личната свобода,живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането на такива мерки, поради което молбата за защита следва да бъде уважена с прилагане на мерките по ЗЗДН.

Относно вида и срока на тези мерки съдът приема,че следва да наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаването на извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо П. К., която по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите граждани. Определяне на тази мярка има смисъл от гледна точка на неизпълнението й, когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт, тъй като решението задължително съдържа предупреждение при неизпълнението на мерките – задържане на нарушителя от полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата. При установено неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие, той ще подлежи на санкциониране по реда на чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, чрез задържането му и иницииране на наказателно производство по реда на чл.

296, ал. 1 НК. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция спрямо пострадалите от последващи посегателства върху личността им.

Въззивният съд намира, че спрямо ответниците следва да бъдат приложени и мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, като им бъде забранено да приближават пострадалия , жилището му, местоработата , местата му за социални контакти и отдих, както и забрана да осъществяват контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Съдът счита, че посочените мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН следва да се наложат за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение , като приема, че този срок на мерките ще способства за постигането на превантивно – възпитателния ефект, целен от закона.

Посоченият времеви период е достатъчен и за ответниците, за да преосмислят негативното си поведение и да предприемат стъпки в насока коригирането му.

На основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН от определените дванадесет месеца се приспада времето, през което е действала заповедта за незабавна защита, а именно от датата на издаването й -15.07.2025 г. до датата на отмяната й 22.01.2026г. с обжалваното първоинстанционно решение.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 6,39 евро/ 12,50 лв./-държавна такса.

При този изход на правни спор въззиваемите следва да бъдат осъдени да 4 заплатят на жалбоподателя направените пред въззивни съд разноски в размер от 409,02 евро/ 800 лева/, както и тези пред първостепенния съд в размер от 306,78 евро/ 600 лева/.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 19 от 22.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1445/2025г., по описа на Районен съд – Карлово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА П. Л. Г., ЕГН: ********** и Л. Г. Г.,ЕГН:**********, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на молителя П. Д. К., ЕГН: **********.

ЗАБРАНЯВА на П. Л. Г., ЕГН: ********** и Л. Г. Г.,ЕГН:**********, да приближават молителя П. Д. К., ЕГН: **********, жилището му в град К., ул.“***, местоработата му-обора находящ се в местност „Чавдарица“, село М. и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

ЗАБРАНЯВА на П. Л. Г., ЕГН: ********** и Л. Г. Г.,ЕГН:**********, да осъществяват контакт с П. Д. К., ЕГН: **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.