Решение № 7296 от 02.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14006/2024
- Вид
- Решение № 7296
- Подписан
- 02.12.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 7296 гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100514006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. Ц. С. срещу решение № 17756/03.10.2024г., постановено по гр. д. № 16625/2024г. на СРС, 156 с-в.
С решението СРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от Р. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу ОП „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“. БУЛСТАТ:
0006963272342, със седалище и адрес на управление: гр. София, село Яна, местност „Садина“ ПК 1805, за признаване за незаконно уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, извършено със Заповед № ПТО 24РД15-60/31.01.2024 г., както и неговата ОТМЯНА, както и иска за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на работа на длъжността „инженер-механик“, която е заемал преди уволнението. С обжалваното решение е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Р. Ц. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу ОП „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“. БУЛСТАТ: 0006963272342, със седалище и адрес на управление: гр. София, село Яна, местност „Садина“ ПК 1805, за заплащане на сумата от 26600,88 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 30.01.2024 г. до 31.07.2024 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при 1 постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не е изследван въпросът дали е налице реално съкращаване в щата. Излага доводи, че не е отчетена структурата на общинското предприятие, като извън компетенцията на директора е да взима решение за съкращаване на бройките. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил правилна фактическа обстановка, която не е необходимо да се преповтаря. От правна страна и във връзка с наведените във възззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира следното.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
СРС е отделил за безспорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 785/15.10.2021 г. за длъжността „инженер механик“, който договор бил изменян със сключени допълнителни споразумения към него; че на 31.01.2024 г. на ищеца му била връчена Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., с която трудовото правоотношение било прекратено на 2 основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата; че последният пълен отработен месец, който предхождащ месеца на уволнението на ищеца бил месец 12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48 лева.
Основният спорен въпрос е налице ли е реално съкращаване на щата.
Жалбоподателят твърди, че съкращаването на щатната бройка в предприятието е фиктивно и трудовите функции на съкратената длъжност продължават да съществуват и в момента.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е императивна (в този смисъл решение № 127/10.05.2010 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 449/17.06.2010 г. по гр. д. № 113/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Същата урежда случаите за прекратяване на трудовото правоотношение в две хипотези – при закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно: решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за намаляване, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието и действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане в сила на новото щатно разписание. Съгласно ТР № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл.
329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност.
Видно от представените по делото щатни разписания и приетото заключението по ССЕ, което и въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че съгласно поименното щатно разписание, в сила от 19.01.2024 г. при ответника са налице 37 щатни бройки, в сектор „Поддръжка и обслужване на машини и съоръжения“: инженер, механик – 1 бр.; техник, механик – 3 бр., механошлосер – 25 бр., механошлосер (старши екип) – 7 бр., машинен оператор (пневматично почистване) – 1 бр. Видно е от събраните доказателства, че трима служители са съкратени от 3 посочения сектор в т. ч. инженер, механик (ръководител сектор); техник, механик – 1 бр., механошлосер – 1 бр. Вещото лице е посочило, че съгласно поименното щатно разписание, което е в сила от 01.02.2024 г. в сектор „Поддръжка и обслужване на машини и съоръжения“ има 37 щатни бройки, в т. ч.: инженер, механик (ръководител сектор) – 0 бр.; техник, механик – 2 бр., механошслосер – 26 бр., механошлосер (старши екип) – 8 бр., машинен оператор (пневматично почистване) – 1 бр. Посочено е, че в процесния сектор са открити 3 бр. щатни места – 2 бр. за длъжността „механошлосер“ и 1 бр. „механошлосер (старши екип)“, като на новооткритите щатни бройки няма назначени служители към 01.02.2024 г.
Така нареченото фиктивно съкращаване на щата, твърдяно от жалбоподателя, е налице в случаите, в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените и права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност.
Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението, когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл са решение № 179/20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г. на IV ГО на ВКС. Твърденията, поддържани във въззивната жалба са, че трудовите функции на заеманата от жалбоподателя длъжност са възложени на служителите, заемащи длъжността "машиношлосер" /старши/ и „машиношлосер“, която длъжност е съществувала и по старото щатно разписание, т. е. изпълнението на трудовата функция е възложено на други служители, назначени отпреди това.
Видно от представените по делото доказателства в сектор „поддръжка и обслужване на машини“, където е престирал труд жалбоподателят, освен неговата длъжност е имало длъжност механошлосер, а не машиношлосер, както се посочва във въззивната жалба. Районният съд е обсъдил подробно какви са били функциите, съгласно длъжностите характеристики на заеманата от ищеца ръководна длъжност и длъжността „механошлосер“, поради което не е необходимо да се преповтарят. При съпоставянето на длъжностните характеристики на ищеца и длъжността „механошлосер“ е видно, че се касае за различни функции, които изпълняват служителите, назначени на тези длъжности. Правилни са изводите на СРС, че заеманата от ищеца длъжност е била ръководна и организационна, а тази на „механошлосер“ е имала ролята на изпълнител. Действително, може да има припокриване на функциите, но поради ръководния характер на заеманата от ищеца преди уволнението, няма как тази длъжност да се сравнява с останалите. Пред 4 въззивния съд са приети и длъжностните характеристики на началник отдел „ремонт и поддържка; инженер, енергетик /ръководител на сектор „Енергетика“/; инженер механик - сектор „подвижна механизация“, техник механик. По отношение на тези длъжностни характеристики, общото с длъжността на ищеца е, че функциите са били ръководни, но те се отнасят до други отдели – сектор „подвижна механизация“ и направление „Производство“, поради което и при съпоставка е видно, че тези отдели касаят различни процеси, респективно работещите в тях изпълняват различни функции и единственото общо са ръководните функции в тези различни процеси. Ето защо, съдът намира, че е налице реално съкращаване ва щата.
Съкратена е единствената щатна бройка, предвидена за длъжността „инженер механик“ – ръководител на сектор „Поддръжка и обслужване на машини и съоръжения“, която е заемал ищецът, т. е. налице е реално и действително съкращаване в щата, засегнало заеманата от ищеца щатна бройка за посочената длъжност. По делото не се установява след уволнението на ищеца да е назначено друго лице на същата длъжност, а от представените длъжностна характеристика за длъжност „инженер механик“ – ръководител сектор и длъжностна характеристика за длъжност „механошлосер“ се установява, че съкратената длъжност е различна по трудови функции. Следва да се има предвид, че длъжността „Механошолсер“ е съществувала и преди това, открита е още една бройка за същата, но в новото щатно разписание не е предвидено съществуването на заеманата от ищеца длъжност преди уволнението или такава със сходни функции, макар и наименована по различен начин.
Горните изводи не се променят от представената пред СГС справка от НАП, от която е видно, че на същата дата, на която е бил прекратен трудовият договор на ищеца са били прекратени и договорите на други служители на дружеството. В писмените бележки жалбоподателят счита, че от представените пред СРС щатни разписания е видно, че е съкратена единствено неговата длъжност, поради което съпоставени със справката от НАП, намира, че представените щатни разписания са изготвени единствено за целите на процеса. Тези изводи на въззивника са неоснователни. Така например, видно от щатното разписание от 15.01.2024г. е посочено, че числеността на персонала в направление „Административна дейност и ПНО“ е 22 бр., звено „НПО и обществени поръчки“ – 5, а в щатното разписание от 01.2.2024г. съответно бройките са: „Административна дейност и ПНО“ - 19 бр., звено „НПО и обществени поръчки“ – 2.