Решение № 86 от 23.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Враца, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420102559 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба от А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: **********, против И. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ********.

В молбата се твърди, че ищцата и ответникът живели на семейни начала от 2021 година до месец май 2025 година. От съвместното си съжителство имали дете К. И. В., ЕГН:

**********. Ищцата отглеждала и дъщеря си АМ. И. И., която била от друг баща. Заедно с двете си деца ищцата живеела в жилище, находящо се в ********. Първоначално съжителството между нея и ответника било нормално, но постепенно той започнал да злоупотребява с алкохол, което довело до настъпване на сериозни промени в неговото поведение. Същият станал много агресивен и ищцата била подложена на ежедневно насилие – психическо и икономическо, което ответникът осъществявал над мен в присъствието на двете й деца. Ответникът постоянно викал, чупел предмети в дома им, карал се с децата, блъскал по вратите и стените на апартамента, което принуждавало ищцата често да се заключва от страх заедно с децата в детската им стая. Това я принудило да потърси съдействие по реда на ЗЗДН, като на нея и двете й деца била издадена заповед за защита от И. В., съгласно Решение № 409/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1532/2025 г. Към момента ищцата отглеждала децата си напълно сама, като ответникът напълно бил изоставил грижата по отношение на малолетното си дете К. Ивайлова В..

Поддържа се, че ищцата е добър и всеотдаен родител и разполага с нужните родителски качества, като с нея децата се чувстват спокойни, обгрижени и обичани. Сочи се, че въпреки положените от нея усилия, страните не са в състояние да постигнат съгласие по въпросите, регламентирани в чл. 127 СК по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на детето К. И. В. на ищцата, да определи местоживеенето на детето по настоящия й адрес в **********; да определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: до навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа; след 1 навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден; да осъди бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 204.52 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до навършване пълнолетие на детето или до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава; да осъди ответника да заплати на детето издръжка за минало време за периода от 01.06.2025 г. до 12.08.2025 г. в размер на 204.52 евро месечно или общо сума в размер на 481.59 евро.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение за раждане от ****** г., издадено въз основа на акт за раждане № 2493/****** г., съставен в гр. София, се установява, че А. М. Д. и И. В. В. са родители на детето К. И. В., родено на ****** г.

От представеното по делото Удостоверение за раждане от 20.08.2013 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0173/20.08.2013 г., съставен в гр. Мездра, се установява, че А. М.

Д. е майка и на детето АМ. И. И., родено на 15.08.2013 г.

От приетата служебна бележка изх. № 62/13.01.2026 г. се установява, че детето К. И.

В. е записана и посещава детска група „***“ през учебната 2025/2026 г.

Приет като доказателство е Трудов договор № 026/22.06.2025 г., от който се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността „*****“ при „********“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 538,50 лв.

По делото е представено Решение № 409/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1532/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което са постановени мерки за закрила по ЗЗДН спрямо ищцата и двете й деца от ответника за срок от 12 месеца.

По делото е приета справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, от която се установява, че И. В. В. работи по безсрочен трудов договор в „****** с основно трудово възнаграждение в размер на 646.79 евро, а А. М. Д. не работи по трудов договор към момента.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, в който е посочено, че страните са живели на семейни начала от 2020 г. до 2025 г., като от връзката си имат родено едно дете – К. на 4 години. От 09.05.2025 г. страните живеели разделени, като оттогава основна грижа за К. в семейна среда полагала майката, а бащата трайно се дезинтересирал от дъщеря си. В доклада е отразено, че потребностите на детето са задоволени изцяло, като то има изграден дневен режим, отглежда се в добри социално-битови условия и няма хронични заболявания. Посочено е, че жилището, в което живеят майката и детето, е тристаен апартамент под наем, като в същото има необходимото лично пространство за детето и жилищно-битовите условия са много добри. Отразено е, че майката в момента е безработна, като финансово я подпомагат нейната майка и баба. Според социалния доклад има изградена силна емоционална връзка между майката и детето, като то е много привързано към майка си и сестра си.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката И. А. И., от показанията на която се установява, че същата е майка на А. М. Д..

Свидетелката посочва, че дъщеря й и ответникът живеели заедно от 2021 г., като се разделили миналата година през месец май. Дъщеря й се грижела и за другото си дете от предходна нейна връзка, което било на 12 години. След раздялата на страните К. останала да живее с майка си. От момента на раздялата им В. не осъществявал срещи с детето, нито се обаждал. Той не участвал в издръжката за детето нито с пари, нито с дрехи. А. изпитвала затруднения с издръжката на детето. Свидетелката й помагала финансово и с отглеждането 2 на детето. Когато дъщеря й й се обаждала, тя идвала и й помагала. Дъщеря й успявала в грижите за децата, тя била отговорна, гледала ги много добре. Освен свидетелката, в грижите за децата помагала и нейната майка. В момента А. била безработна.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективно дадени, почиващи на непосредствените й възприятия и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали съгласие, а именно: упражняването на родителските права по отношение на детето, местоживеенето на детето, личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето.

Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК, във вр. с чл. 143 СК. Предявен е и иск за издръжка за минало време по чл. 149 СК за периода от 01.06.2025 г. до 12.08.2025 г. за сумата от 481.59 евро.

По искането за разрешаването на въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и личните контакти с него всеки родител може да наведе доказателства, свързани с неговите родителски качества и капацитет.

По искането за разрешаване на въпроса за текущата издръжка на детето по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 143 СК, ищцата следва да докаже, че ответникът е баща на детето К. И. В., нуждата от издръжка в търсения размер /храна, облекло, лекарства, пътни разходи и др./, както и възможността на ответника да предоставя такава в търсения размер /чрез установяване на получавани доходи, притежавано имущество и т.н/.

По искането за разрешаване на въпроса за издръжката за минало време по чл. 149 СК /за периода от от 01.06.2025 г. до 12.08.2025 г. вкл./ ищцата следва да докаже нуждата от издръжка в търсения размер /храна, облекло, лекарства, пътни разходи и др./ за процесния период, както и възможността на ответника да предоставя такава в търсения размер /чрез установяване на получавани доходи, притежавано имущество и т.н/. В тежест на ответника е да установи, че е давал издръжка на детето в този период.

По искането за разрешаване на въпроса, касаещи упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. И. В.:

При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл.

127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. /Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК /.

Легално определение на понятието „най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.

5 от ДР на ЗЗДет. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ 3 на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.

55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото са налице данни, че майката е безработна, а бащата реализира месечен доход в размер на около 650 евро/в тази приетата като доказателство справка от ТД на НАП гр.

Велико Търново, офис Враца/.

Установи се от свидетелските показания и от изготвения социален доклад, че страните са във фактическа раздяла от месец май 2025 г. От момента на фактическата раздяла между страните детето К. В. е отглеждано от майка си, като за отглеждането му помагат и нейната майка и баба.

Установява се още от събраните доказателства, че А. Д. е грижовна майка. Така според свидетелката И. И. дъщеря й успявала в грижите за децата, била отговорна и ги гледала много добре. От събраните по делото гласни доказателствени средства и социалния доклад се установява, че майката е създала всички необходими условия за отглеждането на детето. В доклада е отразено, че към момента потребностите на детето са задоволени изцяло, като майката полага необходимите грижи за него с помощта на своята майка и баба. От социалния доклад се установява, че детето е силно емоционално привързано към майка си и сестра си, с които живее.