Решение № 260472 от 03.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260472 гр. Пловдив, 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН

ИВАНОВ при участието на секретаря Пенка

Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 2142 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно такова за проверка на решение на Районен съд – Асеновград, постановено в първа фаза на производство по делба на недвижим имот – по допускане на делбата.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Р.Д.А. и Д.И.А.-И., подадена чрез адв. Л.А.-М., против решение № 284 от 15.07.2020 г. по гр. дело № 2978/ 2018 г. по описа на РС – Асеновград, II гр. състав, в частта, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, ведно с построената върху същия имот многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** и застроена площ от 184 кв.м., ведно с находящите се в сградата СОС с идентификатор *** с площ от 25 кв.м. – гараж; СОС с идентификатор *** с площ от 16 кв.м. – за склад; и СОС с идентификатор *** с площ от 19 кв.м. – за склад; ведно с построения в сградата втори етаж – първи жилищен етаж, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор; ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за А.Г.П., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, и по 1/4 идеална част за Р.Д.А., и Д.И.А.-И., с изключение на магазин-самостоятелен обект в сграда № 3, с идентификатор ***, с площ от 64 кв.м.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се твърди, че исковата претенция е заведена за поземлен имот, спрямо който било налице несъответствие между описанието в исковата молба и това по документите за собственост, като в тази насока се сочат аргументи. Сочи се, че съществуващата в имота жилищна сграда в състоянието си към момента, не може да произведе два самостоятелни обекта, ако производството продължило във втора фаза, както и че делбата на „жилищна сграда“ била недопустима и не можело също така да се подели дворното място, което не било самостоятелно и било неделимо предвид наличието на съществуваща жилищна сграда, т.е. че липсва годен обект на делба. В т.н. се излагат допълнителни аргументи за недопустимост на делбата, поради неотразяването на въпросните обекти в кадастралната карта. Оспорва се и правото на собственост на ищеца, придобито въз основа на възлагателно постановление, доколкото е налице разминаване между фактическото състояние на имота, предвид извършените пристроявания и надстроявания в същия, и описаното в титула за собственост на ищеца. В този смисъл се сочи, че поради извършените преустройства, исканият да бъде допуснат до делба имот не съществувал във вида, описан във възлагателното постановление. Твърди се още, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на предходно издадено и влязло в сила решение, постановено по дело с идентичен предмет. По изложените съображения се моли решението, в атакуваната му част, да се отмени и предявения иск за делба да се отхвърли.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Г.П., като ЕТ „А.П.-Нанси“, чрез адв. М.И., с който се оспорва въззивната жалба. По същество се сочи, че ищцата – настояща въззиваема страна, е придобила по надлежен ред правото на собственост върху съответната идеална част от процесния имот, като се излагат и подробни съображения, че същият е годен обект на делба, независимо от неточно отразяване в КК. Оспорва се и твърдението за наличие на сила на пресъдено нещо между страните, доколкото предходното дело за делба макар да е било между същите страни и със същия предмет, то не било приключило с акт по същество, а с определение за прекратяване.

Моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. В т.н. не се споделя изложеното във въззивната жалба, че била налице процесуалната пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 от ГПК, и делото следва да се прекрати на основание ал. 2 от същия член. Видно от материалите по делото между същите страни действително е било проведено предходно дело за делба.

Производството по същото обаче е било прекратено с Решение № 885 / 05.07.2017 г. по в. гр. д. № 1051/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, което с Определение № 113 / 16.05.2018 г. по гр.д. № 3872/2017 г. на ВКС I гр. отд., не е било допуснато до касационно обжалване. Следователно липсва влязъл в сила акт по същество, с който да е поделен имотът и да е прекратена съсобствеността. За отбелязване е още, че в предходното производство решаващият съд, поради липса на достатъчно данни в тази насока, не е взел предвид обстоятелство, че в процесния имот, както ще стане въпрос по-долу в настоящите мотиви, са извършвани няколко пристроявания и надстроявания още преди ищцата да придобие правото на собственост върху съответните идеални части от него. Т.е. съдът по предходното делбено производство е разглеждал имотът в състоянието му преди извършените пристроявания и надстроявания, който имот се явява различен от настоящия. Това е видно както от описанието на имота в диспозитива, където не са включени новопостроените обекти, така и от определените квоти в съсобствеността. По тези съображения настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице процесуални пречки за провеждане на образуваното делбено производство, респ. атакуваното решение не е недопустимо.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 915, том V, дело № 1420/1994 г. по описа на РС –Асеновград, на 11.07.1994 г. (л. 10) наследодателят на ответниците И.Т.А. е закупил дворното място от 312 кв.м. (по ½ ид. част от всеки праводател), което представлява парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, ведно с 2/3 ид. части от построената в дворното място жилищна сграда. Към датата на продажбата, видно от копието на личния регистрационен картон на ответника и представеното удостоверение за семейно положение и членове на семейството (л.

9), същият е бил в брак с Р.Д.А..

С нотариален акт № 397, том ІІ, дело № 1417/1994 г. по описа на нотариус при РС – Асеновград (л. 11), наследодателят на ответниците е бил признат за собственик по наследство на 1/3 ид. част от жилищната сграда, построена в парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, с площ 312 кв.м, при граници на парцела ул. „Ангел Войвода“, К.Д.П. и Т.Д.Г..

Съгласно представената скица (л. 7) понастоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.

Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес ***, площ на имота - 324 кв.м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 2762, квартал 229, парцел VІІІ-2762, при граници и съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построената върху същия имот сграда с кадастрален идентификатор № ***, със застроена площ от 184 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна.

С нотариален акт с вх.рег.№ 743/22.02.2007 г., № 89, том ІІ, дело № 498/2007 г. по описа на К. Б. - нотариус с район на действие РС - Асеновград, (л. 12) И.А. и съпругата му Р.А. са продали на Д.М.К., магазин - самостоятелен обект в сграда № 3, с идентификатор ***, с площ от 64 кв.м, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес ***.

С постановление от 02.08.2012 г. по изп. дело №

20137590402790 по описа на ЧСИ Никола Видев – с район на действие ОС – Пловдив, влязло в законна сила на 10.06.2013 г. (л. 6), А.П., в качеството ѝ на ЕТ „А.П.-Нанси“, е придобила собствеността върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 324 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от построената в същия имот многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 184 кв.м., по КК и КР на гр. Асеновград, находящи се в ***. Постановлението е обжалвано два пъти, като и по двете образувани дела - гр.дело № 1564/2013 г. и гр.дело № 1563/2013 г. по описа на ОС – Пловдив, съдът е постановил, че жалбите са неоснователни, в резултат на което постановлението за възлагане на имота е влязло в законна сила.

Възбраната върху имота е вписана в Служба по вписванията - гр. Асеновград на 06.10.2010 г. (л. 115).

И.Т.А. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил наследници по закон ответниците – настоящи жалбоподатели, Р.Д.А.

(съпруга) и Д.И.А.-И. (дъщеря). Последното е видно от приложеното удостоверение за наследници (л. 52 и л. 70).

По делото са приети три заключения по назначени съдебно-технически експертизи (СТЕ). Същите са кредитирани както от районния съд, така и от настоящия съдебен състав, доколкото са пълни, непротиворечиви, компетентно изготвени, и в кръга на специални познание на вещото лице, което е отговорило на всички поставени въпроси.

От първото заключение се установява, че сграда с идентификатор *** е многофамилна жилищна сграда, отразена в КК като едноетажна. Въз основа на разрешение за строеж № 20/2.01.1997 г. за съществуващата сграда в УПИ № VІІІ-2762 в кв. 229 по рег.план на Асеновград (понастоящем поземлен имот ***), състояща се от приземен и един жилищен етаж, е разрешено пристрояване и надстрояване с магазинна част, като в приземния етаж (първи надземен етаж) съществуващото самостоятелно жилище-апартамент се пристроява, а на втория и трети жилищни етажи (трети и четвърти надземни етажи) се обособява жилище-тип мезонет. По искане на И.Т.А. през 2007 г. е изменена КК за имот ***, като съгласно Заповед № КД-14-16-59/01.02.2007 г. на Н-ка на СГКК Пловдив се заличават сгради *** и *** и се нанася нова сграда *** с четири самостоятелни обект в нея: 1.

*** с площ 66 кв.м. – за търговска дейност, 2. *** с площ 25 кв.м. – гараж в сграда, 3. *** с площ 16 кв.м. – за склад и 4. *** с площ 19 кв.м. – за склад. Тези самостоятелни обекти съответстват на обектите по архитектурния план на приземния етаж. Към момента на огледа – 27.03.2019 г. сградата все още не е завършена, не е изграден четвърти надземен етаж (второ ниво на мезонетно жилище), а сградата е покрита с временен покрив. В груб вид са втория и третия надземни етажи.

От второто заключение се установява, че имотът, описан в нотариален акт № № 915, том V, дело № 1420/1994 г. по описа на РС Асеновград, като „парцел VІІІ-2763 в кв.229“ е един и същи с имота, отразен в КК на гр.

Асеновград с идентификатор ***. В разрешение за строеж № 20/29.01.1997 г. също така строежът е разрешен в парцел VІІІ-2763 в кв.229 – т.е. отнася се за този имот.

От третото заключение се установяват следните релевантни за настоящото въззивно производство обстоятелства, а именно, че в обема на старата жилищна сграда попадат СО *** с предназначение гараж, СО *** с предназначение за склад и *** с предназначение за склад – всичките находящи са на първия (приземен) етаж в сграда ***. От огледа на място, извършен от вещото лице на 27.03.2019 г. е установено, че строителството на жилището на втория (първи жилищен) етаж е в груб вид и може да се отрази в КК. Квадратурата на това жилище, изчислена по данните на архитектурния проект възлиза на 135 кв.м. Вещото лице съща така е посочило, че имотът – предмет на настоящото делбено производство, е един и същ с този по гр. дело № 565/2015 г. по описа на РС – Асеновград, както и възложения с постановление от 02.08.2012 г. на ЧСИ Никола Видев, рег. № 759.