Определение № 658 от 02.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Шумен, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500418 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 5488/12.09.2023 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, с ЕИК 203670940, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю. действащо чрез пълномощника юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 1401/07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 738/2023 г. на НПРС, с което е о тхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар за сумите: 435,60 лв. представляваща платена главница на „Кредиимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1061195; 53,88 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 1061195; 296,36лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; както и претендираните разноски – 25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които произтича – договор за предоставяне на поръчителство и обезпечава задължението на последния възникнало по силата на сключен договор за паричен заем в качеството му на заемодател, съответно договор за прехвърляне на вземането. Твърди, че заемателят не е погасил задължението по кредита като ЕООД е заплатило всички негови задължения към кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да встъпи в правата му, вкл. да претендира дължимото възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това, да провери налице ли са положителните предпоставки по чл.410 ГПК и липсата на отрицателните по чл.411 ГПК.

1

Незаконосъобразно районният съд отказал издаването на заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Счита, че не е необходимо да се представя договорът за цесия и уведомлението до длъжника за цесията. Съгласно чл.411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговора на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, ал.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р. България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на РБългария. Неправилно заповедният съд не приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение. Аргумент за неправилност било и решение на Съда на ЕС от 30.06.2022г. по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на осн. чл.267 ДФЕС от СРС с акт от 15.03.2021 г. постъпил в съда на 15.03.2021 г. В рамките на производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.ИТ. в диспозитива в т.1 било дадено следното разрешение: Чл.6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед – е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери. Предвид изложеното моли разпореждането да бъде отменено, а въззивният съд се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. П. С., за следните суми: 435,60 лв. представляваща платена главница на „Кредиимо“ ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит № 1061195; 53,88лв. възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г. във връзка с Договор за потребителски кредит № 1061195; 296,36лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва 2 върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/23.08.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит № 1061195/16.04.2018 г.; Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД;

Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 1061195/16.04.2018 г.; Договор за поръчителство от 16.04.2018 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 16.04.2018 г.;

Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство.

С Разпореждане № 1185/27.07.2023 г. заявлението е оставено без движение, с указания към заявителя, както следва: 1/ да представи договора за цесия между „Ай тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 23.08.2021 г., Приложение № 1 от същата дата към този договор, както и доказателства „Ай Тръст“ ЕООД да е встъпило в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ АД, каква част е платеното задължение по договора за кредит; да представи Приложение № 1 към договора за цесия, отразяващо вида, основанието и размера на прехвърлените вземания, както и/или уведомление до длъжника по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия. 2/ да посочи основание /договорно и/или правно/ за претендираното обезщетение за забава, начислено за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, с предупреждението, че при неизпълнение съдът ще отхвърли заявлението. В срока е постъпила молба от заявителя , в която сочи, че подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 410, ал.3 от ГПК, относно изискуемите документи, конкретно прилагането на Договора за потребителски кредит и Общите условия към него. Сочи, че законът не изисква от заявителя да посочва какъв е размерът на кредита, на усвоената част по него, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж и пр. както и на други доказателства. Сочи, че служебната проверка на съда изключвала проверка на въпросите по същество на спора, в т.ч и прилагането на доказателства за прехвърлянето на материалното право, чрез договор за цесия. По отношение основанието за начисляване на лихвата за забава сочи, че същата е начислена, съгл. глава Х „Забава“. Предсрочна изискуемост“, чл. 2 от ОУ към договора за кредит.

С Разпореждане № 1401/07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 738/2022 г., НПРС е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. П. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.... № 5, за сумите:

435,60 лв., представляваща платена главница на „Кредиимо“ ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит № 1061195; 53,88 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г. във връзка с Договор за потребителски кредит № 1061195; 296,36лв.

3 обезщетение за забава, начислено за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлил е заявлението и за присъждане на разноски - 25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.415, ал.3 във вр. ал.1, т.3 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане. Съдът е изложил мотиви, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.т. 6, 7,9, , 9а, 10, 11, 14, 15, 22, 23, 26, от ЗПК, чл.11, ал.2 ЗПК.

Поради това съгласно изискванията на чл.22, ал.1 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Същият съдържа неравноправна клауза /чл.4/ по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП. Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Недействителността на договорът за кредит водел до недействителност на сключените по повод на този договор други облигационни договори, в т.ч. договорът за предоставяне на поръчителство между „Кредисимо“ и длъжника и на самия договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД /възложител/ и „Ай тръст“ ЕООД /поръчител/. Договорът за предоставяне на поръчителство противоречал на чл.16 ЗПК, на чл.13а, т.9 от ЗЗП. Предвид това и съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни. Договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство противоречали и на чл.10а, ал.2 от ЗПК и по своя характер представлявали заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 предложение 2-ро от ЗЗД и чл.21, ал.1 ЗПК, както и на Директива 2008/48/ ЕТ на Европейския парламент на Съвета от 23.04.2008г.. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.5 ЗПК. Договореното допълнително възнаграждение основано на договора за предоставяне на поръчителство не било включено в сумата но ГПР, което нарушавало разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и многократно надвишавало посочения ГПР от 50%., а именно според съда 553,74%. С оглед изложеното съдът е заключил, че след като сключеният между потребителя и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и не поражда задължения за страните, то поръчителят по този договор не може да прехвърля права, каквито няма на заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Това прави агенцията ненадлежна страна, основано на нищожен договор за поръчителство. Единствената възможност да се търси реално изпълнение на задълженията по Договора за кредит имал самият кредитор „Кредисимо“ АД, до размера на предоставения кредит, съгласно нормата на чл.23 ЗПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и 4 да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.