Решение № 4204 от 24.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4204 гр. Варна, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110101853 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№12681/14.02.2024 г. от М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. срещу „Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова ХристоваСтанкова, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума от 30,70 лв. /тридесет лева и седемдесет стотинки/, получена при първоначална липса на основание, представляваща недължима сума за поръчителство-гаранция, съгласно чл.6 от Договор за потребителски кредит №202306010228350102/01.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излага, че на 01.06.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 202306010228350102 („Договора"). На 19.09.2023г. по силата на договора на кредитополучателя била предоставена главница в размер на 200,00 лева. Съгласно чл.6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема („Неустойката") в размер на 30.70 лева.

Ищецът счита неустоечната клауза за нищожна, тъй като в настоящия случай тя е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за неизпълнено условие за обезпечаване на договора.

1

Предвидено било в договора неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което счита, че е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сочи, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция. Явно кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител.

Твърди, че неустойката е уговорена и в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК, от чл. 8, пар. 1 на която става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребител.

Същото задължение произтича от чл. 16 на ЗПК. Така неустоечната клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху потребителя, което е недопустимо.

Смята клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни норми на закона.

Навежда твърдения, че договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото счита, че е изпълнен общият състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Излага, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР, без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено.

При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установеният в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Твърди, че общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 234.04 лева. Сумата е изцяло заплатена на 26.09.2023г.

В общата дължима сума е включен и размерът на начислената по чл.6 от договора неустойка, поради което кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл.55, ал.1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

Ответното дружество депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

2

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит №202306010228350102/01.06.2023 година, че на 26.09.2023 г. е плащане в размер на 234.04 лева, посредством което са погасени 200 лева - главница, 3.34 лева възнаградителна лихва и 30.70 лева - неустойка.

С писмена молба вх.№75809/24.09.2024 г. ответникът е направил пълно признание на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли за постановяване на решение при признаване на иска, на основание чл. 237 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. решение на СЕС по Дело 438/22.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл.237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.

С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на правени в настоящото производство за държавна такса в размер на по 42,50 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №1405/20232 г. на ВРС, на осн. чл. 38, ал.1 от ЗАдв., което съдът определя в размер на 100,00 лева, с оглед наличието в съда на множество еднотипни дела с идентично съдържание на исковете молби (общо 23).

Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. сумата от 30,70 лв. /тридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща получена от ответника сума при първоначална липса на основание и представляваща недължимо платена сума за поръчителство-гаранция, съгласно чл.6 от Договор за потребителски кредит №202306010228350102/01.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, ет. 10, представлявано от Ирина 3

Недкова Христова-Станкова ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. сумата от 42,50 лева (четиридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща заплатена държавна такса в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. Димирева, вписана в АКВарна, с адрес: гр. Варна, ул. „Мусала“ №2 сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4