Присъда № 132 от 14.06.2022, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №132 от 14.06.2022 г. по НОХД №1554/2022 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Димчо Златев Арнаудов, ЕГН **********, за това, че:

На 02.10.2021 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Айфон 11", ИМЕЙ 1: . и ИМЕЙ 2: ., ведно със СИМ-карта, на стойност 1169.10 лв, от владението на С В.а, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът е приел граждански иск от С. Й. В., ЕГН **********, срещу подс. Д. А., за сумата 1169.10 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 02.10.2021 г. до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи наказание за срок между минималния и средния предвиден в специалната част на НК при приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, а именно три години “лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано с 1/3 до срок две години, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Защитникът на подс. Д. А. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание лишаване от свобода за срок между минималния и средния, в посока към минималния, което да бъде редуцирано с една трета при приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към началото на м. октомври 2021 г. подс. Д. А. имал регистрирани общо двадесет и пет предходни осъждания, по двадесети три от които са му налагани ефективно търпени наказания „лишаване от свобода“, изпълнението на последното от които е приключено към 08.12.2019 г.

Подсъдимият Д. Арнаудов водел скитнически начин на живот, не работел и не разполагал със законни източници на доходи.

На 02.10.2021 г. около 10.30 ч. той влязъл в магазин за хранителни стоки в гр.

Варна, на ул. „Кавала“ №5, стопанисван от „“ ЕООД, чийто управител и собственик била свид. Светлана Великова. При неговото влизане, тя се намирала в складово помещение, непосредствено до касата и щанда за обслужване на клиенти, като собственият й мобилен телефон „Айфон 11“ бил оставен от нея на щанда. Подсъдимият забелязал мобилния апарат и докато свид. С. В. била все още в складовото помещение, той се пресегнал, взел телефна 1 от щанда и го прибрал в дрехата, с която бил облечен. Непосредствено след това свид. С. В. излязла от складовото помещение и без да забележи липсата на мобилния си телефон, обслужила подс. Д. А., който закупил кутия цигари и напуснал магазина с отнетия телефон в себе си.

По-късно в същия ден свид. С. В. установила липсата на мобилния й телефон и след като заедно с нейния съпруг – свид. Б.В., прегледали записите от камерите за видеонаблюдение в търговския обект, видели, че около 10.30 ч. клиент е отнел оставения на щанда апарат. За случилото се свидетелите С. В. и Б. В. уведомили органите на МВР и в последствие подс. Д. А. бил установен и задържан.

В хода на производството чрез съдебно-счетоводна експертиза била установена пазарната цена 1169.10 лв на инкриминираната вещ.

Чрез изготвена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза е установено, че в съответния видеозапис е записано лице, което е идентично с направените фотоснимки на подс. Д. Арнаудов, приобщени с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 04.10.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протокол за доброволно предаване от 04.10.2021 г., протоко за вземне на образци за сравнително изследване от 04.10.2021 г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.10.2021 г., протоколи за разпит на свидетелите С. В.а, Б. В., поротокл №394 от 25.11.2021 г. за извършена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза; заключение по съдебно-оценителна експертиза от 26.11.2021 г.

При така установената фактическа обстановка по процесното обвинение, съдът намира, че подс. Димчо Златев Арнаудов е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

На 02.10.2021 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Айфон 11", ИМЕЙ 1: и ИМЕЙ 2: , ведно със СИМ-карта, на стойност 1169.10 лв, от владението на С. Й. В. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че противозаконно отнема чужда движима вещ.

Квалификацията на деянието по чл.196, ал.1, т.1 като извършено от подс. Д. А. при условията на опасен рецидив се обуславя от предходно регистрираните негови осъждания за умишлени престъпления от общ характер с ефективно наложени наказания лишаване от свобода, от чието изпълнение, към датата на извършване на деянието по настоящото дело, не е изтекъл срок над пет години съобразно чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.30, ал.1 НК.

Причини за извършване на престъплението – незачитане неприкосновеността на собствеността и стремеж към противоправно облагодетелстване.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Д. А., съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на конкретното престъпление, предвид значителния ръст на този вид посегателства, констатацията, че същото е част от настойчиво, трайно и интензивно осъществявана престъпна деятелност на подсъдимия, които обстоятелства се ценят и като основни отегчаващи отговорността на подсъдимия.

Същевременно, съдът прецени като значително висока степента на обществена опасност на подсъдимия към момента на извършване на деянието, предвид съществената множественост 2 на предходно регистрирани осъждания до този период и очевидната липса на повлияване от множеството предходно налагани най-тежки по вид наказания, което също следва да се цени и като отегчаващо неговата отговорност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени също изразеното критично отношение към стореното, направените признания както при досъдебното, така и в хода на съдебното производство, с които е способствал за разкриване на обективната истина. Също като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени затрудненото материално състояние на подсъдимия. При така изтъкнатите съображения съдът намира, че е налице не особено съществен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства спрямо смекчаващите такива, поради което за подс. Д.

Арнаудов следва да се определи предвиденото наказание лишаване от свобода съобразно чл.54 НК за срок между минималния и средния в посока към минималния регламентиран в специалната разпоредба на чл.196, ал.1, т.1 НК, а именно - три години, като при задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, това наказание следва да бъде намалено с една трета до размер две години. Съобразно чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, наказанието следва да бъде търпяно при първоначален строг режим.

Предвид признаването на подс. Д. А. за виновен по възведеното обвинение, както и с оглед неоспорването от същия на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, чийто размер съответства на констатацията по изготвената оценителна експертиза, на основание чл.45, вр. чл.51, ал.1, изр.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 1169.10 лв ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане в полза на свид. С. Великова.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, както и държавната такса по разгледания граждански иск.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

3