Определение № 795 от 11.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. София, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Красимира Райчева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601076 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК. Образувано е по въззивна жалба от лишения от свобода Г. А. П., изтърпяващ наказанието си в ТПО „Казичене“ при Затвора-София, срещу протоколно Определение Рег.№ 4239 / 22.07.2026г., 40 - ти състав при СГС по ЧНД №4641 по описа за 2026 година на съда, с което било оставено без уважение искане на П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

С настоящата въззивната жалба се иска отмяна на съдебния акт, като общо се претендира, че е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се твърди, че съдът е подценил фактите за поправянето на П. и неоснователно се предоверил на доклада на администрацията на затвора, за наличие на незавършен възпитателен процес, че е придадено неоснователно съществено значение на наложени наказания на П., поради ползване на телефон. Според защитата, съпоставката на данните за цялостния позитивен процес на поправяне, включително свързани с трудовата му заетост в условията на пенитенциарното заведение и липсата на други осъждания извън това за което търпи наказанието, не може да бъде пренебрегнат поради изводите направени в доклада, че не са изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК. Според защитата изводите в него са необоснован, неубедителни и в противоречие с обстоятелствата за поведението на осъдения описани в него. Изразено е мнение, че евентуално назначена съдебно психиатрична експертиза може да изясни степента на въздействие на поправителния процес и възможностите за ефективна ресоциализация извън затвора, при неговото предсрочно освобождаване. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да се уважи молбата на осъдения за прилагане на условно предсрочно освобождаване.

Настоящият състав на Апелативен съд - София, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на осъдения П., извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на претенцията на лишения от свобода П. за неговото предсрочно освобождаване, поради наличие на сведения 1 и доказателства за незавършен поправителен процес.

Видно от данните в затворническо досие, както и от представените справки от МП ГД „ИН“- Затвора - София, лишеният от свобода Г. А. П. е постъпил в затвора на 20.05.2025г. за изтърпяване на наложено му за престъпление по чл.124 ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години по НОХД №1806/2021 г. по описа на СГС, при първоначален общ режим в общежитие от открит тип, със зачетен предварителен арест от 5 години, 6 месеца и 2 дена.

Отчетната справка посочва, че към 26.06.2026 г. лишеният от свобода П. е изтърпял всичко 06 години, 10 месеца и 23 дни, от които е работил 03м. и 15 дни, като остатъкът от неизтърпяната част на наказанието е в размер на 1 година, 1 м. и 07 дни (към 26.06.2026 г.) Настоящият състав прецени, като обосновани и съответни на посочените по горе данни единствено доводите на жалбоподателя, за това, че е налице първата материалноправна предпоставка а именно лишеният от свобода да е изтърпял ½ от наложеното му наказание, доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на наказанието.

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне, като е формиран правилен извод, че този процес въпреки положителните тенденции, все още не е завършен.

Самостоятелно въззивният състав, също не намери доказателствена подкрепа за завършен поправителен процес поради наличие на наложени наказания от 2022г., до момента, като актуалното е наложено със Заповед №21/30.01.2026г., с която е бил наказан с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ за неразрешено ползване на телефон.

Първостепенният съд е отчел и положителните данни, че участвал в мероприятията на затвора, че е полагал труд, включително на външен обект, че администрацията на затвора е преценила, че той може да пребивава в общежитие от открит тип и са налице заповеди за неговото награждаване със Заповеди съответно №128/10.06.2026г. и №183/26.09.2025г. за награда „удължено свиждане за срок от четири часа“

Наличието на противоправно поведение и едновременно с това поощрено със заповеди положително поведение, симптоматично формира доказателствена основа за колеблив и незавършен поправителен процес, с което доводите на лишения от свобода, че поради поправянето му, престоя се явява незаконосъобразен са необосновани. Макар и риска от рецидив да е намалял, от 55т. при приемането му, намаляването е незначително и продължава да е среден от 50г., след последното му оценяване. Аргументирано са посочени дефицити и проблемните зони „Отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, както и колебливи изводи за проблемната зона „злоупотреба с наркотици“, поради което, наличието на реални положителни промени в поведението на осъдения, бележат колеблив процес на утвърждаване и не съдържат белези за трайно настъпила тенденция за позитивно развитие на изискуемите в плана на присъдата положителни промени следствие на поправителния процес. Законодателя не е предвидил задължителност в приложението на института за УПО за всеки осъден, независимо от индивидуалното развитие на неговия корекционен процес.

Затворническата администрация е обвързана със задължения за наблюдение и изследване на тази промени, което продължителен и перманентен процес, поради което исканата съдебно психиатрична експертиза не би имала такава широка основа от данни, за да формира обективно заключение, каквото се установява от продължителното наблюдение в контролираната среда на проявите в поведението на осъдения. В този смисъл и особеното искане на защитата е неоснователно. Видно е, че администрацията не прилага едностранчив подход, доколкото за промените в процеса на превъзпитание на осъдения, реагира в кръга на службата си, както при настъпването на положителните и осъзнати трайни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните.

За изпълнение изискванията на чл.439а НПК обаче, следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за трайни и последователни позитивни промени в 2 поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и за ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.

При липса на основания да се приеме, че корекционния процес е завършен, че всички етапи на прогресивната система са преминати, че въззивният жалбоподател е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното наказание цели по смисъла на чл.36 НК, не са налице и доказателства за наличието на втората изискуема предпоставка за уважаване на искането за прилагане на условно предсрочно освобождаване.

Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намери, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на осъденото лице Г. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” следва да бъде оставена без уважение.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение Рег.№ 4239 / 22.07.2026г., по ЧНД №4641 по описа за 2026 година на 40 - ти състав при СГС, като оставя без уважение молбата на лишения от свобода Г. А. П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наказание „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3