Решение № 254 от 15.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Благоевград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210102575 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. чрез адвокат Д. М., срещу „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.а Ш. - Управител.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р.в Я., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Ра. Я., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство от 17.02.2025 г. сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и „Ай тръст“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, се иска от съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 60,00 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, се иска от съда да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 250,00 лева, недължимо платено възнаграждение за 1 поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 3130196/17.02.2025 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 17.02.2025 г. между С. Е. В. и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за паричен заем № 3130196, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800,00 лева. Посочва се, че съгласно чл.4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г. ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит, като на 17.02.2025 г. е сключила с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 400,00 лева. Твърди се, че ищцата е заплатила по договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г. сумата за лихва в размер на 60,00 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 250,00 лева. Счита се, че договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като в договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. На следващо място се излагат твърдения, че договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Навежда се, че в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочва се, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Наред с това, се посочва, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД, като основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Навежда се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което според ищцата води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

По отношение на втория установителен иск, се счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2025 г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Навежда се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, се сочи, че е налице не еквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит. Отделно от това, се навежда, че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи 2

Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство според ищцата се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, се твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2025 г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, се твърди, че възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. На последно място, се счита, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.

С Разпореждане № 4064/21.11.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба е изпратен на ответниците и връчен чрез ССЕВ на 01.12.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 05.01.2026 г. ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит и договора за поръчителство. Оспорва се, че ищецът е заплатил по сметка на ответника сумата от 60,00 лева, а признава, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 33,33 лева за погасяване на дължими суми от ищеца, различни от вземането за главницата. Не се оспорва, че при изчисление на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платено на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендират се и сторените в производството разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че за процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, се прави възражение за прекомерност.

Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД . (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 800,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 50 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 64,29%. Навежда се, че задължението по процесния договор за кредит е погасено предсрочно. Оспорва се твърдението на ищеца, че по процесни договор е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 80,00 лв. Ответникът не оспорва и прави признание, че ищецът е заплатил по сметка на ответника сума в размер на 33,33 лв., която е разпределена за погасяването на вземания на ответника по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не се оспорва твърдението, че при изчисление на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на Ай Тръст ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, тъй като не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. На следващо място се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД 3 не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Оспорва се, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи се, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Сочи се, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит се регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. сочи се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.