Решение № 404 от 22.12.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 213/2022
- Вид
- Решение № 404
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.127, т.4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, т.4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198о · Закон за водите
- чл. 198о, ал. 5 · Закон за водите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 404 гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500213 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 262551/12.11.2021 г. на „ЕКОСТАР 1“ ЕООД, ЕИК 204238809, със седалище и адрес на управление в с.Р., ж.к. к-с “Е.**, представлявано от управителя Ф.К.Н., чрез адв.Н. Ж., срещу решение № 260074/06.10.2021 г. по гр.д.№680/2019 г. на РС-Балчик, с което се осъжда да заплати на ,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 827220379, със седалище и адрес на управление в гр.Т., ул.„Б.**, представлявано от синдика Г. Я. К. сумите, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковете – 27.09.2019г. до окончателното им изплащане, както следва:
1. сума в размер на 2 418 лв., дължима за доставена вода за периода от 30.04.2016 год. до 31.12.2016 год., както и сума в размер на 520,58 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.01.2017 год. До датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
2. сума в размер на 1 190, 40 лв., дължима за доставена вода за периода от 01.01.2017 год. до 05.06.2017 год., както и сума в размер на 174, 94 лв.,представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.06.2017 год. до 1 датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
3. сума в размер на 972, 78 лв., дължима за доставена вода за периода от 05.06.2017 год. до 18.07.2017 год., както и сума в размер на 142, 96 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 19.07.2017 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
4. сума в размер на 928,14 лв., дължима за доставена вода за периода от 18.07.2017 год. до 15.08.2017 год., както и сума в размер на 136, 40 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 16.08.2017 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
5. сума в размер на 383,16 лв., дължима за доставена вода за периода от 15.08.2017 год. до 05.09.2017 год., както и сума в размер на 56, 31 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.09.2017 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
6. сума в размер на 678, 90 лв., дължима за доставена вода за периода от 05.09.2017 год. до 05.10.2017 год., както и сума в размер на 93, 92 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.10.2017 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
7. сума в размер на 7, 44 лв., дължима за доставена вода за периода от 05.10.2017 год. до 06.12.2017 год., както и сума в размер на 0, 91 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.12.2017 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
8. сума в размер на 1 060, 20 лв., дължима за доставена вода за периода от 02.04.2018 год. до 01.06.2018 год., както и сума в размер на 77, 46 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 02.06.2018 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
9. сума в размер на 991, 38 лв., дължима за доставена вода за периода от 01.06.2018 год. до 04.07.2018 год., както и сума в размер на 63, 34 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.07.2018 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
10. сума в размер на 1 039, 74 лв., дължима за доставена вода за периода от 04.07.2018 год. до 07.08.2018 год., както и сума в размер на 56,61 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 08.08.2018 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
2
11. сума в размер на 1 006, 26 лв., дължима за доставена вода за периода от 07.08.2018 год. до 10.09.2018 год., както и сума в размер на 45, 01 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 11.09.2018 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
12. сума в размер на 465 лв., дължима за доставена вода за периода от 10.09.2018 год. до 28.09.2018 год., както и сума в размер на 12,27 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава от 29.09.2018 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.
Въззивникът намира решението за неправилно поради погрешно възприети факти и липсата на обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Погрешен намира извода на съда, че ищецът е надлежно регистриран ВиК - оператор, оправомощен да продава вода на потребители за процесния период през 2017 г. Липсвал и сключен между страните договор за доставка на вода, имало такъв сключен между ищеца и Сдружението на собствениците „Екостар 1“ от 05.10.2016 г. Нито една от 12-те издадени от ищеца фактури не била подписана, нито осчетоводена от ответника, който изрично оспорил и доказателствената им стойност. Извода на съда за значението на договора от 05.10.2016 г. в отношенията между страните бил необоснован и неправилен. Сам ищецът твърдял вземането му да произтича от устен ангажимент на управителя на дружеството на среща, проведена на 12.09.2017 г. в кантората на нотариус О.О. в гр.Б.. Подробно анализира факти и събрани по делото доказателства, извежда извод, че ищеца претендира заплащане на стойността на вода, за която не е представил доказателства да е доставил на ответника, която нямал и право да черпи и доставя на своеволно избрани от него цени, които не са утвърдени от държавния регулатор, на лице, с което няма никакви договорни отношения и която вода твърди да е ползвана за поливна система, която не се ползва от ответника, а от Сдружение на собствениците „Екостар 1“, с което именно имал договорни отношения. Неправилно съдът приел претенцията на ищеца за основателна и доказана. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която намира жалбата за неоснователна.
Подробно се обсъждат доводите на въззивника относно качеството му на ВиК 3
- оператор, относно основанията за доставка на вода, осчетоводяването на доставена вода, отговорността на ответното дружество за стойността и, и се аргументира теза за тяхната несъстоятелност. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 28.10.2021 г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край – 11.11.2021 г., отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Ищецът претендира парични вземания-стойност на доставена вода за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Р., общ.Б., в периода 30.04.2016 год.- 28.09.2018 год./конкретно индивидуализирани по размер и период вземания /за които са издадени 12бр. фактури- № 102/05.01.2017г., 121/08.09.2017г., № 122/08.09.2017г., № 123/08.09.2017г., № 124/08.09.2017г., № 129/09.10.2017г. и № 134/06.12.2017г. и 5 броя за 2018г., както следва: № 142/01.06.2018г, № 154/04.07.2018г, № 160/07.08.2018г., № 165/11.09.2018г. и № 171/16.11.2018г./ в общ размер от 11 141.40лева, произтичащи от писмен договор/Споразумение от 01.09.2015г., сключено между ищцовото дружество „Екопроект С” ЕООД/в несъстоятелност/ и Д.Ц.Г. като собственик имота и устно договаряне от 13.09.2017г., на среща, проведена с представляващия новия собственик на поземления имот 4
„ЕКОСТАР 1“ ЕООД, в кантората на нотариус О.О. в гр.Б., както и обезщетение за забава плащането на фактурираните вземания в размер от общо 1 380.71 лева при указан период на забава/ 1722.74лева след уточнението по реда на чл.129, ал.2 от ГПК/.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е регистриран ВиК оператор по смисъла на чл.198о от Закона за водите, доставящ питейна вода на вилно селище „Екостар“ на територията на с.Р., общ.Б. на базата на разрешително за водовземане от минерална вода №01610350. Питейна вода ищецът доставял както за нуждите на собствениците на отделните обекти във вилното селище, така и за нуждите на собственика на земята, върху която е построено. Цените, на които е била доставяне тази вода били равни на цените за доставка на вода от ВиК Д., с надбавка от 5% за поддръжка и ремонт на водопреносната мрежа . Тези цени били възприети и в нарочно споразумение от 01.09.2015 г., сключено между ,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД/ в несъстоятелност/ и предишният собственик на поземления имот. От 14.09.2016 г. собственик на поземления имот бил ответникът. От м. януари 2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ответното дружество не е заплащало отчетените на водомера му потребени количества вода. Количествата потребена вода от „ЕКОСТАР 1” ЕООД били констатирани чрез засичане на неговия водомер, като това засичане ставало въз основа на констативни протоколи, съставяни в присъствие на упълномощен представител на ответното дружество. На база протоколите са съставяни и фактури за остойностяване на потребеното количество вода.
Всички фактури били предавани и приемане от представител на ответника.
Размерът на задължението на ответника възлизало общо на сумата от 12 522, 11 лв., в т.ч. фактурна стойност 11 141,40 лв. и законна лихва към 18.02.2019 г. в размер на 1 380.71 лв. С покани от 20.08.2018г. и 27.08.2018г., както и с уведомление, поставено на вратата на адреса на управление на ответното дружество, било канено да заплати задълженията си. Към датата на исковата молба, ищецът е продължил да доставя вода на ответника независимо, че последният не е заплатил процесните задължения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с доводи , свеждащи се до липсата на основание за плащане тъй като липсвал сключен договор между страните за доставка на вода и липсва ползване от ответника на доставена от ищеца вода. Дружеството ищец не било 5 лицензиран от компетентните оргаи доставчик на вода нито за процесния период , нито понастоящем, липсвало и валидно разрешително за водовземане. Подписаното с предишния собственик на поземления имот споразумение било ирелевантно за отношенията между страните, освен това съгласно чл.3.2 от него ищцовото дружество поело ангажимент да заплаща всички разходи за обща ел.енергия, вода за поливни цели и поддръжка на тревни и цветни площи. Договор за доставка на вода ищцовото дружество имало сключен на 05.10.2016г. не с ответното дружество, а със „Сдружение на собствениците на „Екостар 1““ за общо потребление на комплекса , включващо поливна система и басейн и индивидуално за имота на всеки собственик. Съобразно същия договор сдружението заплащало и продължавало да заплаща вода срещу издадени от ищеца фактури, вкл.водата отчетена по общ водомер , което количество включвало водата за басейна.
Ответникът не е стопанисвал поливна система, не е изразявал никакво съгласие с констатации на ищеца за ползвани количества вода, представител на ответника не е подписвал издавани от ищеца фактури, такива не са осчетоводени в счетоводството на ответника и не са включени в книгата за покупките. Оспорва истинността на издадените фактури и протоколи След като по реда на чл.129, ал.2 от ГПК са били дадени указания за отстраняване на констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, т.4 и 5 от ГПК относно съдържанието на договорните отношения /кога, при какви условия са възникнали договорните отношения с ответника по доставяне на ВиК[1]услуги, за кой собствен на ответника водоснабден обект, при каква конкретна цена, при какви срокове за отчитане и за плащане/, в уточнителна молба вх.