Решение № 243 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600367 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 14/07. 04. 2023 г., постановена по НОХД 79/2023 г.

Хасковският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Ж. Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че през периода 14. 04. 2014 г. - 25.

03. 2015 г. в гр. *, в качеството на управител на „*“ ЕООД, ЕИК *, при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, чрез счетоводителя си М. М. Д., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като потвърдил неистина в подадени данъчни декларации по смисъла на чл. 125 ЗДДС и на чл. 92 ЗКПО, като данъчните задължения са в особено големи размери, а именно – 69 246 лв. по ЗДДС и 27 853 лв. по ЗКПО, или в общ размер 97 019 лв. /деветдесет и седем хиляди и деветнадесет/ лв., поради което и на основание чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и чл. 58а ал. 4 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ 1 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ за срок от 3 /три/ години/, като ГО е ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение в това, че периодът на продължаваното престъпление е продължил от 06. 03. 2014 г. до 14. 04. 2014 г. и след 25. 03. 2015 г. до 31. 03. 2015 г. и за разликата до пълния предявен размер на стойността на престъплението от 97 116. 87 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл по предявения граждански иск и направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда в гражданската й част е останал подсъдимият А. Д., който чрез своя защитник я обжалва само в тази й част, като молят да се отхвърли като недоказан предявеният граждански иск.

Постъпило е възражение от държавата, представлявана на основание чл.31, ал.1 от ГПК от Министъра на финансите, чрез пълномощника Л. Р. – юрисконсулт в ТД на НАП –*. В него са изложени доводи за правилност и законосъобразност на постановената в първоинстанционното производство присъда, поради което моли същата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура даде заключение, че подадената въззивна жалба следва да бъде оствена без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Присъдата е обжалвана едиствено в гражданско-осъдителната й част и съгласно ТР № 5/21.05.2018 г. ОСНК, когато въззивният съдебен акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта относно наказателната отговорност той влиза в сила, след изтичане срока на обжалването му. Следователно настоящата съдебна инстанция следва да провери атакувания съдебен акт едиствено в гражданската част.

За да постанови атакуваната присъда, Хасковският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че към момента на извършване на деянието подс. А. Д. осъществявал търговска дейност като 2 едноличен собственик на капитала и управител на „*“ ЕООД.

На 20.02.2014 г. дружеството е вписано в Търговския регистър, с капитал в размер на 5 лева със седалище и адрес на управление в гр.*. От тази дата е регистрирано и по ДОПК, а от 6.03.2014 г. – и по ЗДДС. Посоченият предмет на дейност е изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации. Счетоводството се водело от „*“ ЕООД, чрез неговия представител свид. М. Д., която подавала всички данъчни декларации на дружеството през периода, за който е повдигнато обвинението.

Търговско дружество „*“ ЕООД е регистрирано на 25.07.2013 г. с едноличен собственик на капитала и управител свид. К. К. и седалище и адрес на управление гр. *, област *. Основният му предмет на дейност е строителство. Всъщност свид. К. нямал конкретни идеи за търговска дейност.

За учредяването на търговско дружество бил насърчен от свой познат, неустановен по делото. Впоследствие същият настоявал да стане пълномощник на фирмата, но свидетелят категорично отказал. През цялата 2014 г. „*“ ЕООД така и не развило никаква дейност и за същата година била подадена „нулева“ годишна данъчна декларация.

Подсъдимият разбрал, че дружеството на свид. К. е регистрирано с предмет на дейност строителство, но не осъществява никаква търговска дейност. Същият се снабдил по неустановен по делото начин с неговите идентификационни данни с цел да ги ползва за издаване от негово име на неистински и с невярно съдържание фактури и други частни документи за практически неосъществени търговски сделки, свързани със строителни дейности и работи и доставка на материали.

Така преследвал две цели – формиране на данъчен кредит по ДДС за възстановяване по тези фиктивни сделки, който да се прихване с дължимия данък и отчитане на фиктивни разходи за заплатени неосъществени доставки на материали и неизвършени строително-монтажни работи, за да намали дължимия данък върху печалбата по Закон за корпоративното подоходно облагане.

На 20.03.2014 г. е оформен договор между „*“ ЕООД, като възложител и „*“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя изграждане на ВиК, отоплителна и вентилационна инсталации 3 на сграда в местността „*“ в гр. *. В същия подписът срещу позиция „изпълнител“ не е положен от свид. К. К., но подписът срещу позиция „възложител“ е на подс. Д..

През м. март 2014 г. след „сключването“ на договора, били съставени следните фактури за извършени от изпълнителя и заплатени от възложителя строително-монтажни работи: фактура № 100/27.03.2014 г. на стойност 16 200 лв. с ДДС; фактура № 101/29.03.2014 г. на стойност 12 060 лв. с ДДС и фактура № 102/30.03.2014 г. на стойност 4800 лв. с ДДС.

Свидетелят М. Д. подала справка-декларация по ДДС за месец март 2014 г. – СД вх. № 26001292481/14.04.2014 г., в която фактурите били включени и отчетени. Въз основа на трите фактури е приспаднат ДДС за възстановяване 5510 лв., благодарение на което бил деклариран данъчен резултат – ДДС за внасяне в размер на 124 лв., който е внесен в законния срок.

За данъчен период 01.04. - 30.04.2014 г. в подадената от дружеството чрез счетоводителя свид. М. Д., СД вх. № 26001297880/14.05.2014 г., е посочен данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 40 лв., който бил внесен. В дневника за покупки е включена фактура № 103/27.04.2014 г. за СМР, „извършени“ от „*“ и „заплатени“ от „*“ на стойност 15 000 лв., въз основа на която бил приспаднат ДДС за внасяне в размер на 2500 лв.

През м. май 2014 г. са издадени общо осем фактури, всички за извършени от изпълнителя СМР, които възложителят заплатил, както следва: фактура № 104/8.05.2014 год. на стойност 25 200 лв. с ДДС; фактура № 106/12.05.2014 год. на стойност 20 016 лв. с ДДС; фактура № 110/18.05.2014 год. на стойност 23 220 лв. с ДДС; фактура № 116/23.05.2014 год. на стойност 18 960 лв. с ДДС; фактура № 120/26.05.2014 год. на стойност 23 040 лв. с ДДС; фактура № 127/27.05.2014 год. на стойност 25 320 лв. с ДДС; фактура № 129/28.05.2014 год. на стойност 22 020 лв. с ДДС; фактура № 130/30.05.2014 год. на стойност 6720 лв. с ДДС.

За данъчен период 1.05. - 31.05.2014 г. въз основа на горепосочените фактури по подадената СД вх. № 26001303365/15.06.2014 г. на дружеството 4 бил приспаднат ДДС в размер на 27 416 лв., данъчният резултат останал ДДС за внасяне в размер на 441.19 лв., който също бил внесен.

През м. юни била включена в дневника за покупките, съответно взета предвид при подаването на справка – декларация СД вх. № 26001308529/14.07.2014 г. за данъчен период 1.06.-30.06.2014 г. една фактура между гореспоменатите търговски субекти въз основа на договора от 20.03.2014 г., а именно: фактура № 136/27.06.2014 год. за СМР на стойност 10 680 лв.

По нея бил приспаднат ДДС за внасяне в размер на 1 780 лв., декларираният данъчен резултат за този месец бил ДДС за внасяне – 106.04 лв.

През м. юли 2014 год. също за извършени и разплатени СМР с „доставчик“ „*“ и „получател“ „*“ била съставена фактура № 139/17.07.2014 год. на стойност 99 600 лв. Тя е включена в дневника за покупките, съответно взета предвид при подаване на СД вх. № 26001314616/14.08.2014 г. за данъчен период 1.07. - 31.07.2014 г., бил приспаднат ДДС за внасяне в размер на 16 600 лв. и посочен данъчен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 835.22 лв.

За данъчен период 1.08. - 31.08.2014 г. била подадена СД вх. № 26001319120/12.09.2014 г. с данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 862.04 лв. До същия се стигнало след включване в дневника на покупките на: фактура № 153/28.08.20154 год. на стойност 6120 лв. за извършени СМР; фактура № 157/28.08.2014 год. за покупка на материали на стойност 11 880 лв.

Благодарение на двете фактури бил ползван данъчен кредит по ДДС в размер на общо 3000 лв.

През м. септември 2014 г. „*“ на три пъти „закупило“ строителни материали от „*“ с фактури, както следва: фактура № 166/27.09.2014 год. на стойност 18 816 лв. с ДДС; фактура № 169/28.09.2014 год. на стойност 26 160 лв. с ДДС и фактура № 173/39.09.2014 год. на стойност 24 384 лв. с ДДС.

За данъчен период 01.09. - 30.09.2014 г. е подадена СД вх. № 26001325936/14.10.2014 г. с данъчен резултат ДДС за внасяне 303.09 лв., след като въз основа на тези фактури бил приспаднат ДДС за възстановяване в 5 размер на 11 560 лв. Фактура № 175/30.09.2014 г. на стойност 5280 лв. с ДДС за доставени СМР от същия изпълнител на същия възложител била включена в СД вх. № 26001331596/14.11.2014 г., подадена за данъчен период 1.10. 31.10.2014 г. с данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 72.92 лв., по тази фактура бил ползван данъчен кредит по ДДС на стойност 880 лв.

Всички тези фактури са издавани от името на „*“ ЕООД като доставчик и съдържат, като реквизит, позиция „съставил: К.К.“, подпис срещу същата и печат. Заключението на назначена на ДП графологическа експертиза установява, че нито един от тези подписи не е бил положен от свид. К. К..

Освен описаните по-горе фактури, за същите СМР, за които те са били издавани, са били съставени и съответни Актове обр. 19 от дати – 25.03.;

27.03. – два акта; 22.04.; 7.05.; 18.05.; 21.05.; 21.06.2014 г. или Протоколи за приемане на извършени СМР по Акт обр. 19 – от датите 10.05.; 15.07. и 28.08.2014 г., подписани за „ изпълнител“ от К. К. и за „възложител“ от подсъдимия. Заключението на назначената в хода на досъдебното производство графологическата експертиза установява, че в тях нито един от подписите за „изпълнител“ не е положен от свид. К. К., но всички подписи за „възложител“ са положени от подс. А. Д..

При разпита на свид. К. К., същият бил категоричен, че не познава подсъдимия, не го е виждал, не е чувал за „*“ ЕООД, неговото дружество „*“ не е имало взаимоотношения със същото, никога не е издавало фактури, не е имало никаква дейност, не е било водено счетоводство, нито дневници за покупки и продажби, нито подавани справки - декларации. Подал е само годишна данъчна декларация за 2014 г. – нулева, която е приобщена по делото.

Свидетелката М. Д. подала годишна данъчна декларация за задължения на дружеството по ЗКПО за 2014 г. „*“ ЕООД с вх. №

2600И0055853/25.03.2015 г., в която са били декларирани – приходи 386 214.04 лв., разходи 382 587.99 лв., данъчна печалба 3626.05 лв. и данък печалба – 362.61 лв. Всички описани по-горе фактури са били счетоводно отразени като разход на дружеството и по този начин е бил намален финансовият му резултат.

Свидидетелката заявява, че водила счетоводството на „*“ ЕООД до края на календарната 2015 год. Всички документи получавала по куриерска фирма 6 от подсъдимия, с когото комуникирала предимно по телефона. Всички данъчни декларации на дружеството, през този период, били подавани от нея, чрез електронен подпис.