Определение № 8824 от 21.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8824 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20261100502761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу разпореждания от 06.02.2026г., постановени по изпълнително дело № 20268380400246 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №838, съгласно регистъра на КЧСИ, с които е отказано по молба на длъжника и жалбоподател в настоящото производство да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на взискателя и определената пропорционална такса, както и да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателят Национална електрическа компания“ ЕАД поддържа, че обжалваните разпореждания, с които частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, е незаконосъобразно. Твърди, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат само до подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, без да са извършвани каквито и да е други действия за събиране на вземането. Счита също така, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът не е обвързан от посочените размери в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, а следва да определи размерът му съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Предвид изложеното релевира искане да бъде отменено постановлението на ЧСИ в частта за разноските от над 102,26 евро, поради прекомерност, съобразно действителната и фактическа сложност на защитата. Отделно от това, жалбоподателят сочи, че с изявление за прихващане със свое и неоспорено от взискателя вземане, достигнало до посления на 26.01.2026г., т.е. в срока за доброволно изпълнение, чрез изпращането му до установен имейл адрес на А. Р., вземането за което е образувано изпълнителното производство е погасено. По тези съображения, жалбоподателят счита, че ЧСИ неправилно е 1 отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.1 ГПК. На последно място сочи, че ЧСИ неправилно е изчислил размерът на пропорционалната такса по чл.26 ТТЗЧСИ, като в основата за изчислението й е включил и други суми, освен тези посочени в изпълнителния лист.

Взискателят А. Р. не е представил отговор на жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Бъзинкси излага съображения за това, че счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу актове на съдебния изпълнител, с които той се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на процесуалният му представител, като длъжникът счита, че възнаграждението за сумата от над 102,26 евро е прекомерно, че неправилно е определен размерът на дължимата пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, както и че неправилно е отказал да прекрати изпълнителното производство, при положение, че вземането е погасено чрез релевирано в срока за доброволно изпълнение възражение за прихващане от страна на длъжника.

Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпорежданията, изготвени от ЧСИ за отказ да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 255 евро лв. на 102,26 евро, за намаляване на пропорционалната такса и за прекратяване на изпълнителното производство, подадена е в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело 20268380400246 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №838, съгласно регистъра на КЧСИ е образувано по молба на взискателя А. Ю. Р., чрез адв. П.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.01.2026г. по ч.гр.д. №20454/2025г. по описа на Софийски районен съд, с който „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 1664,73 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2025г. до окончателното плащане на задължението.

2

С молбата за образуване на изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на делото, въз основа на приложения изпълнителен лист, на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнителни, включително и за определяне на начина на изпълнение. В молбата е изложено искането освен присъденото обезщетение към задължението на длъжника да бъде прибавена и сумата от 255 евро, която представлявала заплатено адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г., с който се установява, че за представителството и защитата по изпълнителното делото взискателят е заплатил на процесуалният му представител адв. П. възнаграждение в размер на 255 евро.

Установява се, че до длъжника не е изпратена покана за доброволно изпълнение, а съобщение за образуване на изпълнително дело, в което е посочен размера на дълга, и което е получено от длъжника на 20.01.2026г.

На 27.01.2026г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, в което е посочил, че задължението по изпълнителното дело е погасено въз основа на релевирано с писмо от 22.01.2026г. възражение за прихващане с насрещно вземане в по-голям размер, което е било изпратено до взискателя на установения му имейл адрес ([email protected]) . Предвид това, длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, защото вземането е погасено, както и е релевирал възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя и за начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Липсват приложени по делото доказателства, че именно посочения имейл адрес е този на взискателя, както и, че дължимата сума за разноски по изпълнителното дело е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, както и след изтичането му, до датата на изпращане на делото в съда. Подобно твърдение не е релевирано и в самата жалба, подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД.

С обжалваните разпореждания от 06.02.2026 г. ЧСИ М.Бъзински е отказал да намали поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение, приети в производството от 255 евро на 102, 26 евро, пропорционалната такса и да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.1 ГПК.

От данните по изпълнителното дело, както и изложеното в жалбата е видно, че жалбоподателят не е извършил плащане на присъденото в полза на взискателя възнаграждение, поради което се е стигнало до образуване на процесното изпълнително дело. Видно е също така, че след образуване на изпълнителното дело „Национална електрическа компания“ ЕАД не е заплатила вземанията на взискателя, за които е образувано изпълнителното производство, а е представило възражение с имейл кореспонденция изходяща от него и изпратена до електронна поща с адрес: [email protected], с която се релевира възражение за 3 прихващане на вземанията по изпълнителния лист с насрещно вземане в поголям размер.

Настоящият съд констатира, че в случая липсва изявление на взискателя, от което да е видно, дали той оспорва прихващането, осъществено евентуално от страна на длъжника със свое насрещно вземане. В случай, че взискателят не оспорва, а признае извършеното погасяване чрез прихващане не е налице пречка за ЧСИ да констатира това погасяване и да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.1 ГПК. В случая освен, че липсва подобно изявление на взискателя, жалбоподателят и длъжник изпълнителното производство не е представил безспорни доказателства, че е отправил волеизявлението си за прихващане именно до взискателя, т.е. че то е достигнало до него, защото не е ясно, дали посочения адрес на електронна поща принадлежи на последния. В случаите, когато прихващането е спорно или не се установява от представените доказателства за ЧСИ не съществува задължение да прекрати изпълнителното производство, като в този случай за длъжника възниква правото да предяви срещу взискателя иск с правно основание чл.439 ГПК, като установи, че не дължи претендираните в изпълнителното производство вземания поради погасяването им с релевирано възражение за прихващане с насрещно вземане в по-голям размер. Предвид изложеното отказът на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело е законосъобразен.

Поради липсата на установено плащане/погасяване на задължението в изпълнителното производство не е налице основание за намаляване на заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, защото изпълнителното производство няма да приключи бързо и действията по него следва да продължат. Затова, след като правното съдействие на пълномощника по изпълнителното дело очевидно няма да се изчерпи само с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, то не може да се приеме, че заплатеното възнаграждение от 255 евро е прекомерно. С оглед на това, отказът на ЧСИ да намали това възнаграждение на този етап е законосъобразен.

Основата върху която ЧСИ е начислил таксата по т.26 ТТРЗЧСИ включва вземанията по изпълнителния лист и разноските за адвокатско възнаграждение, като тя е определена правилно в размер на 126,58 евро.

Според мнозинството в съдебния състав, разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя също се включват в размера на дълга,върху който се начислява тази такса.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, ЧЖ, VI-A състав,

ОПРЕДЕЛИ:

4

О Т Х ВЪ РЛ Я жалбата, подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу разпореждания от 06.02.2026г., постановени по изпълнително дело № 20268380400246 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №838, съгласно регистъра на КЧСИ, с които е отказано по молба на длъжника и жалбоподател в настоящото производство, да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на взискателя и определената пропорционална такса, както и да прекрати изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Стою Христов Згуров

Настоящият докладчик не споделя напълно становището на мнозинството от съдебния състав, относно включването на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в паричното вземане, от което следва да се изчисли таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият докладчик счита, че размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.