Решение № 11602 от 17.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6810/2024
- Вид
- Решение № 11602
- Подписан
- 17.06.2025
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 22870 от 12.02.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 28416 от 21.02.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Определение № 6226 от 06.02.2025 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 2711 от 08.01.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11602 гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110106810 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, против Д.
А. В. и А. И. В., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество в условията на разделност следните суми:
За Д. А. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 993,81 лева (деветстотин деветдесет и три лева и 81 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 160,89 лева (сто и шестдесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,95 лева (девет лева и 95 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г. , ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 2,31 лева (два лева и 31 стотинки);
За А. И. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4 969,03 лева (четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 03 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 804,43 лева (осемстотин и четири лева и 43 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,73 лева (четиридесет и девет лева и 73 стотинки) 1 за периода м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 11,56 лева (единадесет лева и 56 стотинки); за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 04.10.2023 по ч. гр. д. № 52164/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК о тветникът Д. В. оспорва исковата претенция по основание, като сочи, че тя не е клиент на топлинна енергия, а такъв се явява другият ответник. Признава количеството и качеството на доставена топлинна енергия за процесния период. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК о тветникът А. В. признава наличието на облигационно правоотношение между страните, както и количеството и качеството на доставената топлинна енергия за процесния период. Оспорва дължимостта на законна лихва за забана, респ. нейния размер. Сочи, че за ищеца липсва процесуална легитимация да претендира възнаграждение за услуга дялово разпределение, предоставяна от ФДР, рес. Оспорва лихвата за забава. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Отправя молба до съда, при постановяване на събедното решение, задължението му да бъде разсрочено, поради липса на достатъчно средства за изплащането в цялост. Претендира разноски.
2
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ ТС“ ООД, което сочи, че предявените искове са основателни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 51264/2023г. по опис на СРС, 126 състав, се установява, че на 04.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено следното:
Д. А. В. да заплати на Т следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 993,81 лева (деветстотин деветдесет и три лева и 81 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 160,89 лева (сто и шестдесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,95 лева (девет лева и 95 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 2,31 лева (два лева и 31 стотинки), държавна такса в размер на 23,34 лева (двадесет и три лева и 34 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лева (осем лева и 33 стотинки);
А. И. В. да заплати на Т следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4 969,03 лева (четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 03 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 804,43 лева (осемстотин и четири лева и 43 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,73 лева (четиридесет и девет лева и 73 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г. , ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 11,56 лева (единадесет лева и 56 стотинки), държавна такса в размер на 116,69 лева (сто и шестнадесет лева и 69 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 41,67 лева (четиридесет и един лева и 67 стотинки).
Двамата длъжници са получили издадената заповед, като в законовия срок са подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК. В дадения срок ищецът е изпълнил указания на съда и е подал искове, поради което производството е допустимо.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между 3 страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
Съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е бил топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа. Спорен между страните е въпросът дали ответникът Д. В. е потребител на топлинна енергия и каква идеална част притежава същата от процесния имот, доколкото ответникът А. В. не оспорва иска за главница топлинна енергия по основание и размер.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имот от 03.08.1990г. собствеността върху процесния имот е придобита от ответника А. И. В. и съпругата му ПХ В.. По делото е представено Удостоверение за наследници на Пенка В., от което е видно, че същата е оставила за наследници съпруга си А. В., сина си И В. и дъщеря си Д.
В.. Видно от удостоверение за наследници на И В., починал на 29.09.2011г., същият е оставил за наследник баща си А. В.. От така представените документи се установява, че ответникът А. В. притежава 5/6 идеални части, а ответникът Д. В. – 1/6 идеална част от процесния апартамент.
Предвид изложеното и доколкото ответниците през процесния период са съсобственици на топлоснабдения имот, то съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответника Д. В., че единствено ответникът А. В. е потребител на топлинна енергия, тъй като с него е сключен изричен договор, доколкото по делото няма представени доказателства в тази насока.
Що се отнася до размера на предявения иск за главница топлинна енергия, съдът намира, че същият не се оспорва от двамата ответници, поради което следва да се произнесе по направеното възражение за погасителна 4 давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.09.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.07.2020 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № *** г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, в настоящия случай вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода май 2020 г. – април 2020 г. не са погасени по давност.
Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22da1630-c7b0-41f7-b020-519906f8b924