Решение № 897 от 05.07.2022, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……….. гр. Варна,

................................г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ с участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 950/2022 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:, Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Й.Л.Д., подадена чрез адв. А.И. – САК, срещу Решение № 322 от 02.03.2022 г., постановено по АНД № 20213110203009/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 2622261, издаден от ОД на МВР Варна за налагане на касатора на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., и е осъдена Д. да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно - нарушен е материалният и процесуалният закон. Сочи се, че РС - Варна е обсъдил възражения, различни от направените, а и мотивите са хаотични и не отговарят на направените възражения и липсват мотиви защо едни обстоятелства се приемат, а други се отхвърлят. Твърди се, че РС – Варна не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл. 14 НПК, във вр. с чл. 105, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, приложими съгласно чл. 84 ЗАНН.

Посоченото, според касатора, представлява съществено нарушение на закона, нарушило правото му на защита – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 НПК, което предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция по чл. 220 АПК и изложените съображения за необходимост от събиране на доказателства по възраженията на наказаното лице, обуславя извод за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Излагат се подробни доводи, че е недопустимо издаването на ЕФ, т.к. е налице противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) и тези на ЗДвП.

Настоява се, че в нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не е надлежно попълнен протоколът за използване на АТСС, а и не е отразено дали при съставяне на ЕФ е приспаднат толерансът от 3% от измерената стойност на скоростта. На следващо място се сочи, че няма данни за връчване на ЕФ на наказаното лице, с което е нарушено правото на участие и защита на нарушителя в наказателното производство. Твърди се и че ЕФ е издаден на „МВЕЦ Ракита“ ООД, а е наложена „глоба“, каквато ЗАНН допуска да бъде налагана на физически, но не и на юридическите лица, а наказващият орган е поставил двата субекта – юридическото и физическото лице в невъзможност да разберат чия отговорност се ангажира. Сочи се и че не става ясно дали Й.Д. е санкционирана като физическо лице, управлявало МПС, или като законен представител на собственика (ползвателя) на МПС.

Искането на касатора е да се отмени решението на РС –

Варна и да се отмени ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. К. Л. - А., с писмени бележки настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, е от одобрен тип и е преминало метрологичен контрол. Изрично се посочва, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността на представляващия дружеството – собственик на процесното МПС, а и че наказанието е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Й.Л.Д. срещу Електронен фиш Серия К № 2622261, издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Д. е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1M-600 и се състои в следното: на 22.03.2019 г. в 15:24 часа, в с.

Средно село, по път ІІІ-207, до стопански двор на ЕТ „К.“, в посока гр. Тервел, с МПС Ауди КУ 7 с рег. № ** е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 67 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 17 км/ч. Като административнонаказателно отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочена Й.Л.Д. – законен представител на „МВЕЦ РАКИТА“ ЕООД.

За да потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:

Въззивната жалба, подадена на 24.06.2021 г. не е просрочена, доколкото в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ е връчен на наказаното лице на 16.06.2021 г.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - ЕФ съдържа надлежно описание на извършеното нарушение и всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

За неоснователно е прието възражението на наказаното лице за нарушаване ва реда за издаването на ЕФ, като е посочено, че въззивникът се позовава на изисквания, относими към наказателните постановления, включително относно посочване на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.

За ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е прието обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, доколкото това е от значение за преценката за допустимостта на оспорването, а в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима.

Доколкото процесното нарушение е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП е прието, че правилно е ангажирана отговорността на неговия законен представител, на когото с ЕФ е наложена „глоба“.

За ирелевантно е прието и възражението на наказаното лице за липсата на отразяване в ЕФ на наличието на ограничаващ скоростта знак, като е посочено, че ограничението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е общовалидно за участъка в населеното място.

Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал.

4 ЗДвП, § 6, т. 65 ДР на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, въззивният съд приема, че към датата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 22.03.2019 г., нарушението може да се установяват и санкционират с издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

Непосочването на вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и дали същата е преминала метрологичен контрол е без значение, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

Контролът е осъществен с АТСС, което според изискванията на чл. 4 от Наредбата е одобрен тип и е преминало първоначална и последваща проверка.

Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч (видно от снимката), а допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 67 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс.

От снимковия материал, който е и годно веществено доказателствено средство се установя, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ.

Към датата на нарушението, визирано в ЕФ

– 22.03.2019 г. контролните органи не са имали задължение предварително до обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта, т.к. са отменени нормите на чл. 7, ал.1 и ал. 2 от Наредбата и чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП.

Законосъобразно, в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е определено наказанието като вид и размер.

С обжалваното решение в полза на ОД на МВР са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС - Варна за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.

Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.

Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН).

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.

По доводите на касатора за неправилност на въззивното решение:

Неоснователно е твърдението на касатора за наличие на противоречие между ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което не е отчетено от въззивния съд. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е относима както за нарушения, установени с мобилни АТСС, така и за нарушения, установени със стационарни АТСС, като „присъствието на контролен орган“ в автомобила, в който е монтирана мобилното АТСС или в автомобил, в близост до АТСС не обуславя извод, че нарушението не е установено в отсъствието на контролен орган или че ЕФ не е издаден в отсъствието на контролен орган. Намесата на контролния орган в случаите на контрол с АТСС се свежда единствено до разполагане, включване и изключване на АТСС – чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Разпечатката съдържа 52 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22d9f4e4-5428-4761-ae09-19e315fe9762