Решение № 155 от 10.08.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Монтана, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200672 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 602 от 07.05.2026 г., издадено от Директора на РДГ -Берковица на Е. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., ул. „О.“ № 3, общ. Ч., обл. М., за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча – ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал 2 от Закона за лова и опазване на дивеча -ЗЛОД и на основание чл. 85 от ЗЛОД, е наложено административно наказание – глоба в размер на 102,26 евро - 200 лева, на основание член 94 от ЗЛОД е лишен от право на лов за срок от три години, на основание член 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушение – два броя сърни, а на основание член 95,ал.2 от ЗЛОД са отнети в полза на държава вещите послужили за извършване на нарушението - 1 /един/ брои лек автомобил „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ с № на рама ХХХХХХХ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление П., обжалва същото, като изтъква конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, явява се упълномощен представител – адв. К. от АК Монтана.

Въззиваемата страна не се явява лично. В деловодството на РС Монтана е постъпило становища от юрисконсулт Д., процесуален представител на АНО, в което заявява че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП законосъобразно.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Свидетелите по настоящето производство И. Б. И. и В. Й. А. са служители на РДГ Берковица. На 08.11.2025 година сутринта свидетелят И. извършил проверка на ловната дружинка в село Г.К., обл. М.. Проверените ловци имали разрешително за групов лов на дИ. прасе серия С3 № 081126 от 07.11.2025 година. Общо ловците ловуващи въпросния ден били 8, сред които и жалбоподателят Е. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., ул. „О.“ № 3.

Около обяд на същия ден И. получил сигнал, че дружинката на Г.К. е убила сърна, като в този момент ловците се намират в ловна вила над селото.

Свидетелите И. и А. отишли на място към вилата, където не открили дружинката. И. останал на място, а свидетеля А. и колегата им М. Г. тръгнали към друга местност, където предполагали, че се намират ловците. Докато пътували по черен път над борова гора в землището на село Г.К., свидетелят А. видял джип марка „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ. Джипът се управлявал от жалбоподателя П., облечен с дрехи за лов. В джипа имало двама души водачът П. и собственика на МПС-то, който бил на мястото до водача. При извършената проверка на пътниците и МПС-то, свидетелят А. открил в багажника на джипа два найлонови чувала, в които имало две мъртви сърни – женска и мъжка, както и кръв. На място пристигнали и други участници в лова. Първоначално ловците заявили, че са убили сърните, но в последствие след пристигане на полицаи на мястото, заявили, че са ги намери мъртви в гората. За установеното свидетелят А. съставил констативен протокол № 151279/08.11.2025 година. Съставил и АУАН № 0113040/08.11.2025 година, на жалбоподателя П., за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча – ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал 2 от ЗЛОД.

С АУАН били иззети МПС-то с което бил превозван дивеча, разрешителното за групов лов на дивя свиня, ловния билет на жалбоподателя, членската му карта, както и двете мъртви сърни.

След запознаване с оформената по случая преписка, Директора на РДГ Берковица, счел че е налице извършено административно нарушение свързано с установеното от свидетелите А. и И.. На това основание АНО, издал атакуваното НП, с което на Е. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., ул.

„О.“ № 3, общ. Ч., обл. М., за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча – ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал 2 от Закона за лова и опазване на дивеча -ЗЛОД и на основание чл. 85 от ЗЛОД, е наложено административно наказание – глоба в размер на 102,26 евро - 200 лева, на основание член 94 от ЗЛОД е лишен от право на лов за срок от три години, на основание член 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушение – два броя сърни, а на основание член 95,ал.2 от ЗЛОД са отнети в полза на държава вещите послужили за извършване на нарушението - 1 /един/ брои лек автомобил „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ с № на рама ХХХХХХХ.

След връчване на издаденото на НП на П. на 11.06.2026 година в 2 законоустановения за това срок на 24.11.2026 година същият подал жалба срещу него.

От РДГ Берковица бил оформен и сигнал изх. № РДГ0108597/10.11.2025 година до РП Монтана. По случая било образувано досъдебно производство № 1127/2025 година по описа на РУ Монтана, пр. пр.

№ 5983/2025 година по описа на РП Монтана, за престъпление по член 237,ал.1 от НК. С постановление за спиране на досъдебно производство № от 18.05.2026 година производството по случая било спряно поради неразкриване на извършителя на престъпното деяние, с изложени за това мотиви.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели А. и И.. Същите дават правдиви и непротИ.речиви показания за факти, които лично са възприели. Техните показания са подкрепени и от приложените по делото писмени документи – копия от констативен протокол, АУАН, постановление на РП Монтана и др.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Неправилно се явява изложеното в жалбата на П. твърдение, че атакуваното НП е неправилно, непълно, необосновано и постановено при редица неточности и грешки.

И актосъставителят и административнонаказаващият орган разбираемо и изчерпателно с оглед спецификите на случая, са конкретизирали действията и мястото на което са извършени от жалбоподателя в резултат на които е наложено наказанието.

Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на член 43,ал.2 от ЗЛОД „Ловуване е убиване, 3 улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов“

Същевременно разпоредбата на член 85,ал.1 от ЗЛОД, предвижда, че който „превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“

В конкретния случай, видно от установената фактическа обстановка, безспорно е установено, че в рамките на ловен излет, като законен ловец, жалбоподателят П. е превозвал намерен в гората дивеч – две сърни, за които нямал писмено разрешително за лов, в джип „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ, с което е нарушил разпоредбата на член 85,ал.1 от ЗЛОД, поради което напълно законосъобразно и правилно с обжалваното НП му е наложено административно наказание в предвидения в това минимум от 102,26 евро.

На основание член 94 от ЗЛОД, жалбоподателя е лишен от право на лов за срок от три години, който срок е абсолютно определен от законодателя, поради което не е налице възможност за неговото индивидуализиране. На основание член 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушение – два броя сърни. Така наложеното наказание лишаване от право на лов за срок от три години, както и отнемането на вещите предмет на нарушението настоящият съд намира за правилно и законосъобразно, с оглед изричните законови разпоредби в тази насока.

Същевременно с обжалваното НП на основание член 95,ал.2 от ЗЛОД са отнети в полза на държава вещите послужили за извършване на нарушението - 1 /един/ брои лек автомобил „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ с № на р а м а VЅКDХХWGDURJ20583. Така постановеното отнемане на лекия автомобил „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ, послужил за извършване на нарушението, според въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно предвид предвиденото в член 20, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН . Съгласно цитираната разпоредба наред административни наказания по член 13, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Безспорно в съответния закон – ЗЛОД, не е предвидено друго, тъй като в чл.

95, ал. 1 и ал. 2 не е посочено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. При липса на специален текст в ЗЛОД, при наличието на който да отпадне ограничението визирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН , то приложима е именно тази обща законова норма. В конкретния случай безспорно е че 4 стойността на лекия автомобил послужил за извършване на нарушението не съответства на характера и тежестта на нарушението. Мотиви в тази насока настоящият съд черпи, както от естеството на извършеното нарушение превозване на две сърни, без съответно разрешително, така и от обстоятелството, че безспорно доказаната форма на деянието, е една от найлеките предвидени от законодателя, съгласно законовата дефиниция за ловуване по член 43,ал.2 от ЗЛОД

По гореизложените мотиви въззивния съд намира Наказателно постановление № 602 от 07.05.2026 година, издадено от Директора на РДГ град Берковица, за правилно и законосъобразно в частта му, с която на Е. Р.

П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., ул. „О.“ № 3, общ. Ч., обл. М., за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча – ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал 2 от Закона за лова и опазване на дивеча -ЗЛОД и на основание чл.

85 от ЗЛОД, е наложено административно наказание – глоба в размер на 102,26 евро - 200 лева, на основание член 94 от ЗЛОД е лишен от право на лов за срок от три години и на основание член 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушение – два броя сърни, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази част.

А в частта, с която на основание член 95,ал.2 от ЗЛОД са отнети в полза на държава вещите послужили за извършване на нарушението - 1 /един/ брои лек автомобил „Ф.М.“ с регистрационен № ХХХХХХ с № на рама VЅКDХХWGDURJ20583, за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази част.

В хода на производството разноски са претендирани от страна на жалбоподателя, в размер на 940 евро, за адвокатско възнаграждение. Тези сума е формирана съгласно разпоредбата на член 18,ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за възнагражденията за адвокатска работа, след сумиране на отделните заплатени разноски, за всяка наложена с обжалваното НП санкция на нарушителя П.. При съобразяване изхода на делото – потвърждаване на обжалваното НП в по-голямата му част и отменяне в останалата, фактическата и правната сложност на казуса, броя на разпитаните свидетели, както и заседанията в които е протекло производството, настоящият съд намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро.